Решение № 9244 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15829/2010 г.

Решение № 9244 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15829/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно Управление "Социално Осигуряване" /РУ"СО"/ гр. Кюстендил против Решение № 249 от 02.11.2010 г., постановено по административно дело № 232/2010 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, потвърждаване на отменения с него административен акт (респ. отхвърляне жалбата срещу същия) и присъждане на направените разноски по делото. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът - Иванчо Стефанов Маерков, редовно призован, се явява лично, моли да се потвърди решението на административния съд, депозира писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. С решение № 249 от 02.11.2010 г., постановено по адм. дело № 232 от 2010 г. Административният съд - Кюстендил е отменил решение № РД-12-71 от 09.06.2010 г. на директора на РУ"СО" гр. Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № 5401260080/14.04.2010 г. издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУ"СО" гр. Кюстендил, обективиращо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване на Иванчо Стефанов Маерков. За да постанови отказа си административния орган е прием, че с оглед характера на труда на Маерков положен в ДАП - гр. Бобов дол, "Бобов дол транспорт" ЕООД, "Примастрой 21" ООД и "Оранов" ЕООД, като такъв от втора категория. Трудът на Маерков като шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона е зачетен за такъв от втора категория по т. 53а от ПКТП (отм.) за времето до 31.12.1999 г., а от 01.01.2000 г. - по чл. 2, т. 25 от НКТП. Отречена е приложимостта на т. 66а от ПКТП (отм.) и квалифициране на труда му като такъв от първа категория. За да отмени решение № РД-12-71 от 09.06.2010 г. на директора на РУ"СО" гр. Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № 5401260080/14.04.2010 г. издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУ"СО" гр. Кюстендил, и върне преписката за издаване на административен акт съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, административният съд е приел, че към момента на издаване на оспорения административен акт Маерков има отработени 10 години труд при условията на първа категория /отработени са повече от 19 години труд по т. 66а от ПКТП (отм.) и е на възраст 56 г., а след конвертирането по чл. 104, ал. 2 от КСО сборът от осигурителен стаж и възраст надхвърля 100, каквото е изискването на чл. 68, ал. 2 от КСО. Административен съд - Кюстендил е приел, че са налице условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване на Иванчо Стефанов Маерков. Този извод е обоснован и се основава на годни доказателства. Административният съд правилно е приел, отразеното в тях относно, характера на изпълняваната работа, заеманата длъжност и категорията на труд, положен от ответника Маерков за процесния период. От показанията на свидетелите Темелакиев и Велков, които имат преки впечатления от характера на извършената работа, се установява, че ответника през процесния период е работил, като шофьор на товарен автомобил, като трудът е полаган само на открит рудник "Христо Ботев" и се изразявал в превозване на земни маси от разкриването на въглищните пластове в пределите на рудника и на въглища пак в очертанията на рудника. През целия посочен период транспортната дейност вън от рудника и за цели различни от добива по открит способ на въглища не е извършван. Неоснователни са твърденията на касатора, че е недопустимо в административното производство, категорията труд да се доказва със свидетелски показания. Показанията на допуснатите пред първоинстанционния съд свидетели са взети по надлежен ред и са непротиворечиви, кореспондират и съвпадат изцяло с другите доказателства по делото. Правилно и законосъобразно Кюстендилският административен съд ги е допуснал и приел, като в случая се касае за разпит на свидетели за установяване на обстоятелства от съществено значение за спора и по точно за установяване не на наличието на осигурителен стаж, а за естеството на полагания труд. В случая не се касае за инцидентно установяване на трудов стаж, което несъмнено е недопустимо в административния процес. Още повече, че административния орган не е положил всички усилия за изясняване на действителната фактическа обстановка, а е допуснал пропуск и непълнота в доказването, тъй като съгласно чл. 44 от АПК, не е имало процесуална пречка посочените свидетели да депозират сведения още във фазата на административното производство. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същият са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Действително с чл. 40, ал. 1 НПОС е въведено ограничение изключващо гласните доказателства като възможност за установяване на осигурителен стаж. Вън от обхвата на това ограничение обаче е установяването на данни относно трудовата функция на осигуреното лице, работното място, оръдията и предмета на труда. По аргумент от чл. 40, ал. 1 от НПОС, няма пречка тези обстоятелства да бъдат установени и с други доказателствени средства, както е сторено в съдебната фаза на процеса по настоящото дело. Въз основа на представените по делото доказателства, първоинстанционния съд е преценил правилно действителната фактическата обстановка и я е подвел под хипотезата на нормата на т. 66а от ПКТП (отм.), като законосъобразно е приел, извода относно спорния въпрос дали Маерков през процесния период е положил труд от първа или от втора категория. Пенсионните органи са формирали своите фактически изводи в противоречие с правилата на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК. Оспореният административен акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Фактическата обстановка неправилно е преценена от административния орган и е подведена от него под хипотезата на правна норма, несъответстваща на данните по делото. Въз основа на своите грешни и неправилни изводи е издал един незаконосъобразен административен акт, който правилно Кюстендилският административен съд е отменил, приемайки, че е издаден въз основа на неизяснени фактически обстоятелства и предположения. Към момента на подаване на заявлението Иванчо Стефанов Маерков има навършени 56 години и необходимият брой сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, поради което отговаря на условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. По изложените съображения, Върховният административен съд - шесто отделение счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяна на обжалваното решение, предмет на настоящото касационно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд - шесто отделение,