Решение № 4744 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7603/2013 г.

Решение № 4744 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7603/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, против решение № 2461 от 15.04.2013 г., постановено по адм. дело № 813/2013 г. на Административен съд - София-град, с което е отменена по жалба на Иван Илиев Барулов заповед рег. № 5215 от 20.12.2012 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. В касационната жалба са развити оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С оглед на това се иска отмяната на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Барулов. Ответната страна - Иван Илиев Барулов, чрез процесуалните си представители - адв. Зафиров и адв. Господинов, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Атакуваното решение е валидно и допустимо. С обжалваното решение състав на Административен съд - София-град е отменил по жалба на Иван Илиев Барулов заповед рег. № 5215 от 20.12.2012 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца и административният орган е осъден да заплати на Барулов разноските по делото в размер на 370 лева. В заповедта е посочено, че 21.12.2011 г. Иван Барулов като командир на отделение не е създал необходимата организация и не е осъществил ефективен контрол по отношение на извършваните гранични проверки на ГКПП - Лесово, в резултат на което е допуснато на същата дата от РБългария да излезе лек автомобил марка "Мазерати" с швейцарски рег. № ZH 377 131, без да бъде извършена задълбочена проверка на втора линия на автомобила и на неговите документи, които явно са били неистински или подправени, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 225, ал. 3, чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 3 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ППЗМВР на служителя е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Първоинстанционният съд е приел за установено, че посочения в заповедта автомобил е преминал през българската граница, но от доказателствата по делото не могло да се установи в колко часа е станало това, а оттам не можело да се установи, дали това е станало по време на дежурството на Барулов или през дежурството на предходната смяна. Въз основа на това, административният съд е приел от правна страна, че фактическата обстановка в заповедта не е била доказана, поради което я е отменил като незаконосъобразна. Отделно от това е приел, че при издаването на същата са били нарушени административнопроизводствените правила, тъй като не са били посочени нормите, които служителят е нарушил, което съставлявало самостоятелно основание за нейната отмяна. Настоящата съдебна инстанция счита постановеното решение за неправилно и не споделя изводите на първоинстанционния съд. Неправилно съдът е преценил събраните по делото доказателства. От събраната в хода на производството доказателствена съвкупност се установява, че лекият автомобил е бил засечен на турската граница от турските гранични власти на 21.12.2011 г. в 21:02 часа. Разстоянието между българския КПП и ГППП Хамзабейли е около 500 метра, което при движение с 20 км/ч. се преминава за около 2 минути. При това положение, очевидно е, че лекият автомобил е преминал българската граница само няколко минути преди това. Първият съд обаче, е приел, че това не било установено по несъмнен начин, тъй като е възможно автомобилът да е престоял между двата ГКПП повече от час, т.е. да е преминал българската граница по време на дежурството на смяната, предхождаща дежурството на смяната на Барулов. Първата инстанция е направила едно предположение, за което няма надлежни доказателства по делото, а именно, че автомобилът е престоял повече от час в междинната зона, преди да премине турската граница. Като е процедирал по този начин е допуснал грешка при формиране на вътрешното си убеждение, което е довело до неправилност на решението. С оглед на това, настоящият съдебен състав не споделя изводите на административния съд, че фактическата обстановка, изложена в заповедта не била установена по делото. По делото са налице достатъчно доказателства, от които тази фактическа обстановка се установява - в тази насока оплакванията в касационната жалба са основателни. Не могат да бъдат споделени и съображенията на АССГ, че в заповедта не са посочени, кои са нарушените от служителя правни норми. Такива са посочени в заповедта и същите са достатъчни за да гарантират правото на защита на служителя, който да може да разбере какво е вмененото му дисциплинарно нарушение, както от фактическа, така и от правна страна. Действително административният орган е могъл да бъде и още по-прецизен при посочването на нарушените правни норми, но като не е сторил това, не означава, че не е посочил нарушените разпоредби и е накърнил правото на защита на служителя. При това положение настоящата инстанция намира, че атакуваната заповед е постановена от компетентен орган, при спазване на установената форма. При постановяването на административният акт не са били нарушени административнопроизводствените правила, същият е бил издаден в съответствие с материалния закон и с целта на закона. С оглед на тези съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а жалбата Барулов, срещу заповедта на главния директор, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лева. Пред АССГ не е направено искане за присъждане на разноски от касатора в настоящето производство, поради което за тази инстнация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение