Решение № 7188 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9146/2018 г.

Решение № 7188 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9146/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Инициативен комитет за местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. В., чрез Ю. Ч. от [населено място], против решение № 1154/30.05.2018 г. по адм. д. № 438/2018 г. на Административен съд –В. Твърди, че обжалваното решение е недопустимо, респ. нищожно поради неосъществено правосъдие и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че съдът не е коментирал твърдението относно неизразена воля и пълна неразбираемост на решението, които са довели до неговата нищожност. Жалбата е отхвърлена, без фактически да е разгледана, което съдът не е констатирал. Налице е непроизнасяне в срок относно искането за поправка на протокола. Прави се искане да бъде обявено решението за недопустимо, респ. за нищожно или да бъде отменено като неправилно, както и да бъдат присъдени разноски. Ответникът – Председателят на Общински съвет гр. В., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Постановеното от Административен съд град В. решение № 1154/30.05.2018 г. по адм. д. № 438/2018 г. не е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, каквито касационни основания се сочат по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК. Така също не е допуснато и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до касационно основание за отмяна на оспореното съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С решение № 2137/29.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2172/2017 г. по описа на Административен съд – В. е отхвърлен като неоснователен иска на Инициативен комитет за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град В. чрез подписка, представляван от председателя Ю. Ч. относно бездействие на Председателя на Общинския съвет – В. с правно основание чл. 256 и чл. 257 АПК. Решението не е обжалвано пред касационната инстанция ВАС и на 15.01.2018 г. е влязло в сила. При проведения съдебен контрол по силата на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК от административният съд обосновано е прието, че решение № 2137/29.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2172/2017 г. по описа на Административен съд – В. не е нищожно, а валидно постановено и отговаря на условията за валиден съдебен акт. Решението е издадено от компетентния съд, при спазване на изискванията на чл. 172а АПК за съдържание, като същото е постановено в писмена форма, при спазване на принципа за случайното разпределение, подписано е от съдията, който го е постановил и е разбираемо. В случая не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност на същото. Също така правилно е прието от първоинстанционния съд, че изложените от жалбоподателя съображения касаят правилността на съдебното решение и са извън обхвата на съдебната проверка за нищожност на съдебния акт. Предвид на изложеното и доказателствата по делото считам, че решението, постановено от Административен съд – В., следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административният съд – В. е бил сезиран с иск, предявен от Инициативен комитет за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. В. чрез подписка, за обявяване нищожността на Решение № 2137/29.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2172/2017 година по описа на Варненския административен съд. Твърди се нищожност на решението поради непроизнасяне на съда по основното спорно обстоятелство – нищожността на писмо от 18.06.2013 г. на Председателя на Общинския съвет гр. В., както и поради това че съдът е приел извършването на процесуални действия без представителна власт. Съдът е отхвърлил иска. Приел е, че разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК предвижда възможност да бъде искано прогласяване на нищожност на съдебно решение, стига решението да не е било предмет на инстанционен контрол, в който да е била обсъждана валидността му съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Съдът е приел, че решението е валидно. Посочил е, че основните доводи на ищеца за нищожност на атакуваното решение са за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в отхвърляне на доказателствените искания и неприемане на доказателствата на жалбоподателя, както и липсата на произнасяне по твърдяната нищожност на писмо от 18.06.2013 г. на председателя на Общинския съвет гр. В.. Съдът е направил извод, че съдопроизводствените нарушения имат значение за правилността на решението, а не за неговата валидност и тези доводи не могат да бъдат обсъждани в това производство. Решението е правилно. По отношение на подробно изяснените факти съдът е приложил правилно материалния закон. Предмет на предявения иск е прогласяване нищожността на Решение № 2137/29.11.2017 година, постановено по адм. д. № 2172/2017 г. на Варненския административен съд в производство по чл. 256 и 257 от АПК. Със съдебното решение предявеният иск е бил отхвърлен. Съобщението за изготвеното решение е връчено на процесуалния представител на ищеца на 06.12.2017 г. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 15.01.2018 г. Административният съд правилно е посочил, че след като посоченото решение на Варненския административен съд е постановено от надлежен съдебен орган, в пределите на неговата компетентност, в писмена форма, с безспорно авторство и подпис на съдията, който го е постановил, този съдебен акт не е нищожен. В него ясно е изразена волята на съда да отхвърли подадената жалба от Инициативен комитет за местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. В. срещу бездействието на Председателя на Общински съвет гр. В.. Каквито и пороци по отношение правилността си да има този съдебен акт, те не могат да бъдат разглеждани и обсъждани след като решението е влязло в сила. Обосновано ответникът е възразил, че доводите на ищеца в настоящото производство са насочени именно към правилността на решението, а не съм неговата валидност. Дали са правилни изводите на съда по отношение оспореното писмо на Председателя на ОбС – В. и дали съдът е следвало да допусне или не доказателства за оспорването му, са въпроси, които са могли да бъдат разгледани при оспорване на самото решение. След влизането му в сила тези възражения са преклудирани. Те по своя характер не обуславят нищожност на решението. Касационният жалбоподател прави възражение, че при разглеждане на молбата му за поправка на протокола от съдебно заседание на 18.05.2018 г., той не е бил призован в законоустановения седмодневен срок. От приложените по делото съдебни книжа се установява, че резолюцията на съдия-докладчика за насрочване на съдебно заседание на 06.06.2018 г. за разглеждане на молбата по чл. 151 ГПК е от 30.05.2018 г. Поради това е видно, че при призоваването на страните по делото не е бил спазен срока по чл. 56, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Касационната инстанция преценява, че допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, поради това че то не се е отразило на изхода на спора по същество. Видно от протокола от съдебното заседание от 06.06.2018 г., съдът е изслушал звукозаписа от заседанието на 18.05.2018 г. и е преценил исканията за поправка на протокола за неоснователни. Самите искания за поправка на протокола не касаят съществото на спора. От това следва, че допуснатото от административния съд нарушение на процесуалните правила не може да доведе до промяна в изводите на съда по същество на спора. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че за съдия-докладчика по делото са били налице основания за отвод по чл. 22 ГПК във вр с чл. 144 АПК. Действително от приложените писмени доказателства е видно, че съпругът на съдия Е. Б. – З. Ж., е член на УС на "Холдинг В." АД. Но предмет на делото пред Варненския административен съд е нищожността на решението по адм. д. № 2172/2017 г. и то няма връзка с адм. д. № 502/2018 г., протокола от което е приложен по делото с оглед установяване на основанията за отвод на съдия Баева. Предвид изложените съображения, оспорения в настоящото производство съдебен акт следва да бъде оставен сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1154/30.05.2018 г. по адм. д. № 438/2018 г на Административен съд – В. Решението е окончателно.