Решение № 105 от 4.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 737/2009 г.

Решение № 105 от 4.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 737/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Д. Х. П. против въззивно решение № 468 от 24.11.2009 г. постановено по в. н. о. х. д. № 697/2009 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се прави единствено довод за явна несправедливост на наказанието- чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и се прави искане за намаляване размера му. В съдебното заседание подсъдимият поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Софийски градски съд с присъда № 219 от 5.06.2009 г. по н. о. х. д. № 1278/2009 г. е признал подсъдимия Д. Х. П. за виновен в това, че на 16.10.2008 г. в гр. С., при условията на опасен рецидив отнел от владението на Т. Х. движими вещи на обща стойност 19,30 лв. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода. На основание чл. 61, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено предварителното задържане, считано от 20.10.2008 г. Софийският апелативен съд с решение № 468 от 24.11.2009 г. по в. н. о. х. д. № 697/2009 г. е изменил присъдата, като е оправдал подсъдимия по обвинението да е отнел движими вещи без стойност и ПОТВЪРДИЛ същата в останалата й част. Единственият довод, който се прави с касационната жалба за явна несправедливост на наказанието - чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК е неоснователен. Съображенията, изложени в подкрепа на довода са, че макар и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наложеното наказание от четири години лишаване от свобода се явява прекомерно тежко и не е съобразено, както с предмета на престъплението, така и младата възраст, и семейното положение на подсъдимия. Настоящият състав намира, че при определяне на наказанието съдът е отчел всички обстоятелства от значение за индивидуализирането му, правилно ги е преценил, при което наложеното наказание от четири години лишаване от свобода е съответно на извършеното и в най-голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл. 36 НК. Редът, по който е разгледано делото (съкратено съдебно следствие, с признаване на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт) има за последица определянето на наказанието да се осъществи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. При предвидения в закона за престъплението минимум от пет години лишаване от свобода, съдът е наложил наказание от четири години, като е отчел именно ниската стойност на предмета на престъплението и младата възраст на подсъдимия. Други смекчаващи отговорността обстоятелства не са налице. В същото време от значение са и отегчаващите обстоятелства, а именно многократните осъждания на подсъдимия, извън тези обуславящи квалификацията "опасен рецидив". Данните свързани със съдимостта на подсъдимия сочат, че той е осъждан предимно за престъпления, насочени срещу собствеността и въпреки налаганите му наказания, те не са постигнали целения резултат. Това обуславя и една по-висока степен на обществена опасност на подсъдимия, за чието поправяне и възпиране от извършване на престъпление, очевидно е наложително да изтърпи едно по-голямо по размер наказание. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение