Решение № 2583 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2016 г.

Решение № 2583 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 1686/12.11.2015 г. на по адм. дело № 419/2015 г. на Административен съд - Б., с което е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. да заплати на С. Н. К., обезщетение в размер на 800 лева за претърпени неимуществени вреди в следствие противоправни действия и бездействия на длъжностни лица от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. Първата касационна жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., чрез пълномощника си юрк. Чанев. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да се отхвърли, като неоснователна претенцията за претърпени неимуществени вреди от ответника по касация, както и да потвърди изцяло решението на Административен съд - Б. в останалата му част, в която съдът е отхвърлил исковете против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител. Втората касационна жалба е подадена от С. Н. К., с адрес затвора - гр. Б., който обжалва решението в частта, в която е отхвърлена претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие противоправни действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. за разликата до пълния предявен размер, а също и в частта му за присъдените разноски. В жалбата е релевирал доводи, че в обжалваните части решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което моли да бъде отменено в обжалваните му части и бъде уважен поискания от него размер на неимуществени вреди. Моли също да му бъдат присъдени и направените по делото разноски, представляващи заплатени държавни такси и адвокатски хонорар пред двете съдебни инстанции. В представен по делото отговор на касационната жалба подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. Редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", като изразява становище, че размерът на присъденото обезщетение не е в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на осн. § 1 от ЗР на ЗОДОВ. По втората касационна жалба подадена от С. К., счита, че същата е неоснователна. Върховния административен съд, трето отделение намира, че касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които решението в обжалваните му части е неблагоприятно за тях, подадени са в срок, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Административният съд - Б. е сезиран с кумулативно обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от С. Н. К., ЕГН **********, с адрес Затвора в гр. Б. срещу ГД "Изпълнение на наказанията" - С. към Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение, за претърпени неимуществени вреди от действията и бездействията на съответните административни органи в затвора в гр. Б. и длъжностни лица за периода от 14.10.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба - 26.02.2015 г. в размер на 13 000 лева за лошите битови условия, както и сумата от 7 000 лева - за неосигурено медицинско обслужване, а също и законната лихва от датата на исковата молба - 26.02.2015 г. до окончателното изплащане на исковите суми. Неимуществените вреди претърпени от Колев се изразяват в претърпени от него унижения, предизвикани от бездействията и действията на служителите на затвора в гр. Б., затворническата администрация на ГД "Изпълнение на наказанията", тъй като същите са бездействали и са допуснали Колев да живее при нечовешки условия, които са довели до това, че той е изпитал болки и страдания, поради неприемливите битови условия, в които е бил поставен в затвора в гр. Б.. Административният съд е установил, че по време на престоя на Д. в ареста в гр. Б., същият е бил настанен в спално помещение № 310 с обща площ 13.24 кв. м. с още шест лица със средно полагаща се площ на всяко лице от 1.89 кв. м. На 23.10.2014 г. К. е разпределен от комисия в група за осъдени - шеста група и е настанен в спално помещение № 213 с обща площ 27.72 кв. м. с още деветнадесет лишени от свобода, със средно полагаща се площ на всяко лице от 1.39 кв. м. Съдът е установил още, че в жилищните помещения където е бил настаняван Колев в затвора в гр. Б., не са съществували тоалетни възли и течаща вода, като през деня всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение, което могат да ползват свободно от 08.30 до 20.00 часа. Първоинстанционният съд е приел, че касаторът Колев е преживял емоционалните страдания и психически стрес, поради липсата на дневна светлина, чист въздух, минимална обитаема площ, необходима за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво човешко, както и, че е бил принуден с риск за здравето му да обитава спално помещение, населено с хлебарки, дървеници и гризачи, без да му бъдат осигурени необходимите продукти за почистване и дезинфекция на килията, както и нормални условия за поддържане на лична хигиена - баня и тоалетна в съответствие със санитарно хигиенните изисквания. Направил е извод, че поставянето на К. в описаните неблагоприятни битови условия в затвора в гр. Б. за релевантния период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 от ЕКЗПЧ, способно да породи у него стрес, емоционално и морално страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, както и риск за здравето му. Първоинстанционният съд е приел, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без да е налице увреждане на здравето на Колев и при съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД, че исковата претенция за претърпени неимуществени се явява частично доказана и следва да бъде уважена в размер на 800 лева. По иска за обезщетение за неимуществени вреди от неосигурено медицинско обслужване, от събраните по делото доказателства, съдът е установил, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация на затвора в гр. Б., поради което е отхвърлил исковата претенция на Колев като неоснователна. Решението е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателствата, съдът е направил анализ на доказателствата, направил е верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Предмет на разглеждане пред решаващия съд са били кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявени от изтърпяващия наказание "лишаване от свобода", с които претендира ГДИН при МП да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, неприятни изживявания и унижение, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица за периода от 14.10.2014 г. до 26.02.2015 г., тъй като не са му осигурени необходимите: достатъчна жилищна площ; постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода; проветрение; недостатъчно осветление и хигиена; климатизация и достатъчно отопление през зимния сезон; наличие на дървеници, гризачи и хлебарки; нискокалорична, недостатъчна и еднообразна храна. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически правно се е обосновал. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е успял да установи наличието на всички елементи от състава на чл. 1 от ЗОДОВ, относно твърдените от него незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, при и по повод осъществяването на административна дейност - осигуряване на приемливи условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" от К. По силата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на администрацията на ОС "ИН" - Д.. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В ПРЗ на ППЗИНЗС е записано, че тази норма влиза в сила три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерски съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Въпреки наличието на отлагателен срок за влизането на сочените тестове в сила не може да се приеме, че те не са част от действащото законодателство към периода преди 2019 г. По силата на общите принципи залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на ОС "ИН" - Д. е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от Р. Б., поради което, и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 02.02.2006 г.; делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г., констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). В своята практика Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ) установява и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. Е. съд по правата на човека приема, че искът за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ не е достатъчно ефективно средство за защита, защото ищецът трябва да доказва всеки път "незаконосъобразността" на действията или бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а не факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че когато разглеждат искове за условията в затворите, българските съдилища по-често взимат предвид не толкова общата забрана за нечовешко и унизително отношение, колкото релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в повечето случаи националният съд не приема съществуването на оборима презумпция, че задържането в лоши условия, причинява неимуществени вреди. ЕСПЧ е критикувал този подход на националните съдилища и в редица свои предходни решения срещу България - например Йовчев, Илиев, Радков, Шъханов като е посочил, че този подход е ненужно формалистичен и позволява голям брой случаи, включващи оплаквания за емоционално страдание, а не от физическо увреждане или заболяване, да бъдат отхвърляни като необосновани. Съдът счита, че чл. 3 от Конвенцията налага на държавата задължението да се увери, че всеки затворник е задържан в условия, при които се гарантира зачитането на човешкото достойнство, че условията на изпълнение на мярката (или наказанието) не подлагат заинтересованото лице на опасност или изпитание, които да надвишават присъщото ниво на страдание по време на престоя в затвора и че предвид практическите изисквания на мярката "лишаване от свобода", здравето или благосъстоянието на затворника са гарантирани по адекватен начин. От друга страна, за да попадне в полето на приложение на чл. 3 ЕКПЧОС дадено отношение трябва да достигне определен минимум на сериозност. Преценката на този минимум е относително понятие; тя зависи от общите факти по делото и по-конкретно от естеството и контекста на отношението, условията на изпълнение на мярката, нейния срок, физически и психически последици, както и понякога, от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Задължението на Съда се ограничава следователно до проучване на личното състояние на жалбоподателя, претърпял спорното отношение. Държавите следва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. Неблагоприятната среда в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" служи за целите на наказателната превенция и затова съдът във всеки конкретен случай, следва да преценява обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, което решаващият съд е настоящия случай е направил. Предвид изложеното и събраните по делото доказателства правилно е прието от съда, че исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от лошите битови условия в затвора гр. Б. е доказан по основание - установени са елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда за ищеца от него. В тази връзка и отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за емоционални страдания без наличие на физическо увреждане, както и времевия период, съдът правилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД и е определил размер на обезщетението по справедливост, като е определил размера на обезщетението в размер на 800 лева, като е съобразен с размера на обезщетенията, които присъжда ЕСПЧ по близки казуси, а също така и с реалния стандарт на живота в Р. Б. По отношение на иска за обезщетение за неимуществени вреди от неосигурено медицинско обслужване в затвора гр. Б., решаващият съд обосновано е приел, че от събраните доказателства, не се установява по безспорен начин администрацията на затвора да е проявила бездействие и да не е осигурила дължимата медицинска помощ на ищеца, поради което правилно е заключил, че не е налице първата от кумулативно изискуемите се предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид изложеното касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. е неоснователна, а решението на съда, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. По отношение на втората касационна жалба подадена от С. К., настоящият съдебен състав, счита същата за неоснователна, тъй като първоинстанционният съд правилно и в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД и с оглед на краткия престой в ареста, а също и липсата на увреждане на физическото или психическото здраве е определил размер на обезщетението в размер на 800 лева, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 13 000 лева. По изложените съображения решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение