Решение № 22 от 26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 463/2014 г.

Решение № 22 от 26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 463/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗАД [фирма] -С. срещу решение № 277 от 21.06.2013 г. на Окръжен съд-Добрич по в. гр. д. № 296/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 34 от 11.01.2013 г. по гр. д. № 2149/2011 г. на РС-Добрич, В ЧАСТТА, с която касаторът като застраховател по имуществена застраховка "Каско" на МПС е осъден да заплати на Д. К. Л. сумата от 16 039,40 лева-застрахователно обезщетение по полица № [ЕГН ] от 21.08.2009 г. и настъпило застрахователно събитие "пожар" на л. а. BMW 740-собственост на ищеца, както и лихва по чл. 86 ЗЗД за периода 18.02.2010 г. -09.05.2011 г. в размер на 2023,11 лева и в съответната част за присъждане на съдебни разноски. Подадена е и втора касационна жалба от страна на ЗК [фирма] като трето лице -помагач на ответника срещу същото решение В ЧАСТТА за уважаване на обратните искове срещу него в качеството му на презастраховател в предявени размери на 1500 лева-главница и 1250 лева -лихва за забава уважени частично до размерите 470,40 лева и 1250 лева. В касационните жалби се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът в писмен отговор изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между ищеца Л. и ответника [фирма] -С. като застраховател е налице имуществена застраховка "Каско" на МПС-клауза "Пълно каско" по полица № [ЕГН ] от 21.08.2009 г. на л. а. BMW 740-собственост на ищеца. В срока на действие на застрахователното покритие, на 09.11.2009 г. автомобилът е бил противозаконно отнет и впоследствие е намерен напълно опожарен от трето неизвестно лице. При това положение, решаващият съд е приел, че е налице настъпило събитие, което попада под покрит риск"пожар" по сключената застраховка, поради което са без значение уговорките в ОУ на застрахователя раздел Единадесет-римско-т. 11, във връзка с т. 7 и 4 -, според които при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 24 часов срок да предаде на застрахователя оригиналния регистрационен талон и всички ключове, а също така се задължава да не оставя в МПС ключовете на автомобила регистрационния талон и документите за собственост, доколкото при неизпълнение на тези свои задължения застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение при настъпване на застрахователното събитие. Тези възражения имали значение само във връзка с противозаконно отнемане на застрахованото имущество, но не и при пожар. Приел е, че въпреки противозаконното отнемане на автомобила непосредствено преди опожаряването, то липсвала била причинно-следствена връзка между двете събития, поради което застрахователят следвало да отговаря по покрит риск"пожар", а не за отнемане, респективно опожаряване. Ето защо е счел искът за основателен, а обезщетението е определено въз основа заключението на вещо лице на база първоначалната стойност на погиналото МПС и остатъчната такава. Обжалваното решение е допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради противоречие в отговорите на правните въпроси: за задължението на въззивния съд да обсъди при произнасянето си всички доводи на страните и за начина на определяне на дължимото обезщетение при пълно погиване на застрахованото имущество със задължителна практика на ВКС. По правните въпроси, по които решението е допуснато до касационно обжалване: В в своята задължителна практика - т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС се застъпва становището, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Във въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд и изготвя собствени мотиви. Тези указания са запазили своето значение и при действието на новия Граждански процесуален кодекс /2007 г./, при отчитане специфичната разпоредба на чл. 272 ГПК. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, имаща задължителен за долустоящите съдилища характер съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че предвидената в тази норма възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, въззивният съд не е освободен от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, т. е. да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните. В посочения смисъл са: решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г., II т. о.; решение № 10 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на III г. о.; решение № 114 от 15.05.2010 г. по гр. д. № 4232/2008 г. на IV г. о.; решение № 154 от 31.08.2012 г. по гр. д. № 746/2010 г. на I г. о.; решение № 147 от 11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на II т. о.; решение № 221 от 18.01.2013 г. по т. д. № 1270/2011 г. на II т. о.; решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на IV г. о.; решение № 237 от 24.06. 2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на IV г. о.; решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на IV г. о. и др.. По втория въпрос също е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК-Р № 37/23.04.2009 г. на ВКС, Първо т. о. по т. д. № 667/2008, според което размерът на обезщетението за имуществени вреди се определя от стойностния адекват на претърпяната от застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната такава към същия момент. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. Като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК и посочената задължителна за съдилищата практика на ВКС относно задължението си да анализира събраните по делото доказателства и обсъди всички наведени доводи във въззивната жалба, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неправилност на съдебното решение като основание за неговата отмяна: Съставът на въззивния съд се е задоволил да възпроизведе в мотивите си фактическите констатации и квалификацията на първоинстанционния съдебен състав относно основанието за отговорност на застрахователя-като такова, основано на покрит със сключената застраховка "Пълно каско" риск "Пожар", вместо на действителното основание за това-настъпило застрахователно събитие отнемане на МПС и погиването на вещта вследствие на отнемането и извършване впоследствие на злоумишлени действия от трети лица. Последните две събития са ясно и точно отграничени от това, какво се има в предвид под настъпване на риск "Пожар", в самите Общи условия, неразделна част от договора за застраховка "Пълно каско". Съгласно дефиницията в Раздел -Осемнадесет от ОУ: " Пожар е поява на огън, който образува пламък или жарава, възникнал на несъобразено за целта огнище или излязъл от него и в състояние да се разпространява чрез собствена енергия", за разлика от злоумишлените действия на трети лица, нарушаващи целостта на автомобила. Както от твърденията на ищеца-собственик на застрахования автомобил в самата искова молба, така и от заключението на вещото лице по пожаро-техническата експертиза се установява, че става въпрос за противозаконното отнемане на застрахованата вещ/ покрит риск"кражба" в ОУ / и впоследствие за умишленото й запалване от страна на неизвестно лице. Следователно настъпилото застрахователно събитие, довело до имуществената вреда за ищеца е именно кражбата на собственото му МПС и неговото погиване вследствие на умишлен палеж след отнемането. Следователно отговорност на застрахователя следва да се търси именно за настъпването на покрития от застраховката риск"кражба", доколкото умишленият палеж е последвал настъпването на това събитие. Съгласно изричните уговорки в чл. 11, ал. 7 от ОУ по застраховка "Каско" на МПС на [фирма] застрахованият собственик е длъжен да не оставя регистрационния талон, ключовете и документ за собственост в автомобила, а при настъпване на риск "кражба" е длъжен да представи оригиналния регистрационен талон и всички ключове на застрахователя. При неизпълнение на някое от тези задължения от страна на същия, застрахователят `може намали обезщетението или да откаже изплащане на обезщетение- чл. 11, ал. 11 от ОУ. В случая не се спори, че с уведомлението за щета е представен не оригинал, а копие от свидетелство за регистрация, който факт е бил и изрично признат от пълномощника на ищеца в с. з. на 16.05.2012, проведено при разглеждане на спора в първоинстанционното производство в РС-Добрич. Нарушението на задължението да не се оставя, която и да е част от регистрационния талон на автомобила в МПС, изрично предвидено в застрахователния договор, принципно се възприема в практиката на ВКС като основание за намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 КЗ при положение, че застрахователното събитие вече е настъпило. В тази насока са Р № 211/06.12.12 по т. д. № 1029/2011 г. на ВКС, ТК, второ отделение, Р № 79/29.06.2012 по т. д. № 802/2011 г. на ВКС, ТК, първо отделение, Р № 22/12.09.2013 по т. д. № 679/2011 г. на ВКС, ТК, второ отделение и Решение № 86 от 18.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2230/2013 г., II т. о., ТК, имащи характер на задължителна практика по смисъла на 280, ал. 1, т. 1 ГПК . В тези решения ВКС се е произнесъл, че оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка "Каско на МПС", при настъпване на застрахователното събитие - кражба, не съставлява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ и като такова не е основание за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, но е основание за намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 КЗ. Като е уважил изцяло предявените искове по чл. 208 КЗ и чл. 86 ЗЗД, при това въз основа на необоснованост на изводите, че се касае за отговорност на застрахователя по покрит риск "Пожар", а не "кражба на МПС", въззивният съд е постановил решение, което се явява неправилно: в противоречие с материалния закон - чл. 211, т. 2 КЗ и чл. 207, ал. 2 КЗ и необосновано, поради което същото следва да бъде отменено. С оглед необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия спорът не може да се реши по същество от настоящата инстанция, а делото трябва да се върне обратно на въззивния съд за събиране на доказателства относно конкретния размер на намаленото обезщетение, дължимо в хипотезата на чл. 207, ал. 2 КЗ и чрез назначаване на специализирана експертиза за определяне на обичайния процент на намаление на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно практиката на застрахователните компании в подобни случаи. При определяне на обезщетението следва да се вземе като база стойностния адекват на претърпяната от застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната такава към същия момент По отношение на разноските: Разноски за настоящото производство на страните не се присъждат с настоящото решение, а същите трябва да бъдат съобразени от въззивния съд при решаване и с оглед изход на спора. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение