Решение № 14533 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9420/2019 г.

Решение № 14533 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9420/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Станимира Друмева Производство по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите, подадена чрез процесуален представител, против решение № 9669/24.06.2019 г., постановено по адм. д. № 12859/2015 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта, с която е отменена заповед № РД 46-682/12.08.2015 г., издадена от министъра на земеделието и храните (сега министъра на земеделието, храните и горите), в частта, с която по заявление вх. № 94-592/04.02.2008 г. със заявител И. Вълчев не е определено право на обезщетение на наследниците на И. Вълчев за "Пасбище" 2000 дка, вписано на ред 3, страница 2 от Молба за ликвидиране от изселен или бежанец, подадена от И. Вълчев, и преписката е изпратена на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне по заявление вх. № 94-592/04.02.2008 г., със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на първоинстанционното решение в оспорената част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, позоваването на приетата по делото графологична експертиза за определянето на реалната воля на заявителя е недостатъчно доколкото не се установява по несъмнен начин по какви причини е направено дописване на площта на пасбище от 2000 дка в молбата за ликвидиране от изселен или бежанец на И. Вълчев и дали това е неговата реална площ. Счита, че административният орган, чрез комисията, сформирана за разглеждане на заявление вх. № 94-592/04.02.2008 г. и молбата за ликвидиране на наследодател, правилно е преценил да не обезщетява наследниците на И. Вълчев за земи, чиито статут и площ не са безспорно ясни и установими, с цел запазване на правната сигурност. Искането от съда е да отмени в обжалваната част решението на тричленния състав на Върховния административен съд като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба и искането от съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - И. Вълчев, не представя писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. В съдебно заседание не се явява и представлява, редовно призован. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – петчленен състав на І-ва колегия, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване на заповед № РД 46-682/12.08.2015 г. на министъра на земеделието и храните в частта, с която на жалбоподателя И. Вълчев не е определено право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ за земеделски земи, описани в архивните документи, на И. Вълчев - изселник от Беломорска Тракия през 1920 г., послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87/1964 г.). Решаващият състав на Върховния административен съд е отменил като незаконосъобразна заповедта в оспорената пред настоящата касационна инстанция част, с която не е определено право на обезщетение на наследниците на И. Вълчев за пасбище от 2000 дка, вписано на ред 3, страница 2 от молбата за ликвидиране от изселен и върнал делото като преписката в тази част на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението при спазване на указанията, даден в мотивите на съдебния акт. От фактическа страна съдът е констатирал, че административното производство е трето поред, след отмяна на две предходни заповеди, издадени по същото заявление, и в изпълнение на отменителния съдебен акт. Установил е, че със заявлението И. Вълчев е представил удостоверение за наследници на И. Вълчев, удостоверение за идентичност на имената на това лице с лице с име И. Вълчев и документи от Централния държавен архив - свидетелство за етническо малцинство, молба за ликвидиране и декларация за изселване, всички съхранявани в опис 12, фонд 719 к на Централния държавен архив. Установено е, че неговите наследници са правоимащи лица според чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Със заповед на министъра на земеделието е назначена комисия, на която е възложено разглеждането на подадените заявления за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСПЗЗ в срока по § 27 от ЗИДЗСПЗЗ, както и преписки с влезли в сила съдебни решения. Комисията е обективирала работата си в протокол № 132, отразяващ заседание, проведено на 3.07.2015 г., в който са изложени съображения относно приетото в административното производство заключение на вещо лице във връзка с направените в молбата за ликвидиране поправки, зачертавания и добавяния. Въз основа на заключението помощният орган на министъра е приел, че задрасканите и дописани цифри в числата на страница 2 от молбата за ликвидиране са посочени от експерта с вероятност или с алтернативни цифри, поради което не може да се установи действителната воля на собственика при изписване на тяхната площ. Въз основа на приетото от комисията е издадена заповед № РД-46-682/12.08.2015 г. от министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 19а, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ е определено право на обезщетяване по заявление № 94-592/04.02.2008 г. на И. Вълчев за 343 дка земеделски земи на наследниците на И. Вълчев, сред които не са спорните 2000 дка. За да уважи жалбата в частта относно непризнато право на обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ на наследниците на И. Вълчев за 2000 дка пасбище, описано на ред 3, страница 2 от молбата за ликвидиране от изселен или бежанец, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 19а, ал. 3, изречение първо от ППЗСПЗЗ, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати в хода на административното производство процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон решаващият състав е приел въз основа на събраните по делото доказателства и възприетите като неоспорени от страните заключения на извършени по делото комплексни (графическа и техническа) експертизи, че въпросното число "2000", вписано на ред 3, на стр. 2 от молбата за ликвидиране от изселен или бежанец е нанесено от същото лице, което е попълнило останалия текст, както и със същото мастило. Според съда това означава, че спорната поправка е нанесена по времето на попълване и подаване на молбата за ликвидиране, доколкото същата не е нанесена от друго лице, а от самия подател на молбата и в този смисъл може да се извлече действителната воля на наследодателя на заявителя да включи в молбата за ликвидиране посочените 2000 дка земеделски земи. Отчетено е и обстоятелството, че в приложимите норми на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 19а, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г., с което е изменен и допълнен ППЗСПЗЗ, в Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, (обн. в ДВ, бр. 87 от 1964 г.), и в Правилника по взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско етнически малцинства, изработен от смесената комисия въз основа на гръцко-българската конвенция относно взаимното изселване, подписана на 27.11.1919 г. в Ньой на Сена, не е регламентирано изрично условие или ограничение, изискващо да не се признават поправки, дописвания и задрасквания, когато те са направени със същото мастило и от същото лице, което е подало молбата за ликвидиране от изселен или бежанец. С оглед на това, решаващият съдебен състав е счел, че е недопустимо по тълкувателен път да се създават нови изисквания и ограничения, които не се съдържат в гореописаните относими нормативни текстове. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора първоинстанционният съд е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, български граждани или техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.), се обезщетяват за изселилите се през периода 1913 - 1929 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин - с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Редът, по който се определя правото на обезщетение е визиран в чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ. Според него българските граждани, имащи право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, подават заявление до министерството на земеделието и горите, към което прилагат: свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидиране и други архивни документи, установяващи правата на собственика, съгласно изискванията на § 66 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Решаващият съд е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства и е обосновал законосъобразен извод, че са налице условията на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 19а, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ за признаване на правото на обезщетение по заявление № 94-592/04.02.2008 г. на И. Вълчев за 2000 дка земеделски земи (пасища) на наследниците на И. Вълчев. Въз основа на приетите без оспорване от страните заключения на съдебната комплексна експертиза обосновано е приел, че спорната поправка в молбата за ликвидиране на наследодателя е нанесена по време на попълване и подаване на молбата от заявителя и може да се извлече действителната воля на наследодателя да включи в нея 2000 дка земеделски земи. Наличието на поправки, добавки и други външни недостатъци в документа не го прави автоматично негоден като доказателство относно съдържащите се в него изявления. В случая са съобразени от съдебния състав правнорелевантните за спора факти, че поправката е изпълнена със същото мастило, с което е вписан основният цифров и друг текст, с един и същ почерк, и в относимата към казуса нормативна уредба не е изрично уредено условие или ограничение, изискващо да не се признават такива поправки (преправки). Следователно, всички представени документи отговарят на изискванията на закона за установяване правата на собственика и признаване на правото на обезщетение на наследниците на И. Вълчев за 2000 дка земеделски земи - пасбище. По изложените мотиви настоящият състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението в оспорената част следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – IX-ти петчленен състав на I-ва колегия,