Решение № 2517 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2587/2015 г.

Решение № 2517 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2587/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. П. В. от гр. Пловдив чрез адв. С. Й. срещу решение № 2555 от 24.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2753/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени атакуваната заповед на зам. кмета на Район"Централен"-община Пловдив като незаконосъобразна с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът по касационната жалба, зам. кметът но район "Централен" -община Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на С. П. В. от гр. Пловдив срещу Заповед № РД-12-1210/24.07.2012 г. на зам. кмета на район "Централен - Община Пловдив, с която същият на основание § 56, ал. 3 от ПЗР на Закона за управление на етажната собственост/ЗУЕС/ е определил жалбоподателя С. П. В. за управител и касиер за срок от една година на етажната собственост, находяща се на административен адрес: гр. Пловдив, ул. "Георги Комитата" № 15. За да стигне до този правен резултат, административният съд е заключил, че е сезиран с допустима по смисъла на чл. 140, ал. 1 от АПК жалба, която, разгледана по същество, е неоснователна. АС-Пловдив, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по закон, в съгласие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на действащите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Заповедта е постановена от зам. кмета на съответния район при община - Пловдив, който е надлежно оправомощен от кмета на същия район с нарочна заповед, каквато възможност за делегиране на правомощия кметът на района има съгласно нормата на § 56, ал. 1 от ПЗР на ЗУЕС. Административният съд е стигнал до извода, че при издаване на заповедта не са допуснати твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото административният орган, преди издаване на оспорения акт, е свикал общо събрание на етажната собственост с административен адрес ул. "Георги Комитата" № 15, гр. Пловдив чрез залепване на покана за провеждане на ОС на входа на блока. Обстоятелството, че по делото липсват доказателства за огласяване на тази покана чрез публикуването й на електронната страница на района, според административния съд не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед, доколкото фактът на обявяването в електронната поща на района не би довел до различен резултат - до провеждане на целеното общо събрание на етажната собственост, след като такова не е проведено при установено залепване на поканата на входовете на етажната собственост. АС - Пловдив е приел, че заповедта е постановена и в съответствие материалния закон, тъй като са налице материалноправните основания по § 56 от ПЗР на ЗУЕС - в едногодишния срок по § 56, ал. 1 от ПЗР на ЗУЕС не е проведено общо събрание на етажната собственост и не са израни управителни органи на същата; след поканата, изготвена от зам. кмета на район "Централен" в качеството му на оправомощено лице по см на закона, общо събрание на етажната собственост в деня, обявен в поканата, не е проведено; жалбоподателят е собственик на апартамент в етажната собственост, поради което законосъобразно на случаен принцип от страна на административния орган е определен като управител и касиер на същата етажна собственост за срок от една година. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира съдебното решение за неправилно по следните съображения: Обосновано административният съд е приел, че при административното определяне на управител и касиер на ЕС със заповед по § 56, ал. 3 от ПЗР на ЗУЕС, не намира приложение разпоредбата на чл. 20 от ЗУЕС. Отказът на определеното за управител на ЕС лице би могъл да бъде поставен за разглеждане само пред общото събрание на ЕС, какъвто орган на етажната собственост не е кметът на общината/ района или оправомощеното от него лице по см. на § 56 от ПЗР на закона. Доколкото по делото безспорно е установено, че жалбоподателят притежава недвижим имот - апартамент в етажната собственост на ул. "Георги Комитата" № 15 / въпрос, по който страните по делото не спорят/, правилно АС-Пловдив е приел, че обжалваната пред него заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Неправилно обаче АС - Пловдив е заключил, че обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като, дори да е налице нарушение на административнопроизводствените правила, разписани в специалната норма на § 56 от ПЗР на ЗУЕС / ДВ бр. 57/2011 г./, то то не е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че разпоредбата на § 56, ал. 2 от ПЗР на ЗУЕС /ДВ, бр. 57/2011 г./ предвижда кумулативното наличие на две процесуални изисквания, за да е налице редовно свикване на общо събрание на ЕС в тази специална и извънредна хипотеза за провеждането му: оправомощеното от кмета на съответния район на общината лице следва да постави поканата за свикване на ОС на ЕС на видно и общодостъпно място на входа на сградата в ЕС И да публикува същата на електронната страница на общината или района. Страните не спорят, а и АС-Пловдив в мотивите на решението си е приел, че по делото липсват доказателства за публикуване поканата за свикване на ОС на ЕС в конкретния случай на електронната страница на района или общината. Предвид факта, че със специалната норма на § 56 от ПЗР на ЗУЕС се въвежда специален административен ред за свикване на ОС на ЕС и избиране на управител и касиер, различен от волята на етажните собственици, съответно от доброволното свикване на ОС и избиране на управителни органи на ЕС / каквато е обичайната практика и целта на закона/, то неизпълнението на която и да е от кумулативно предвидените в този законов текст процесуални предпоставки следва да се третира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отразяващо се на законосъобразността на постановения административен акт. По горните съображения касационната жалба се явява основателна, а обжалваното съдебно решение като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила следва да бъде отменено. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от касатора искане за присъждане на разноски както пред първата съдебна инстанция, така и пред касационната инстанция, настоящият състав на ВАС намира, че община -Пловдив, район"Централен" следва да бъде осъдена да заплати на С. П. В. от гр. Пловдив, ЕГН ********** реално заплатените от него съдебни разноски за първата и касационната инстанции в размер общо на 155 / сто петдесет и пет/ лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение