Решение № 609 от 19.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационната жалба на Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Медискен ЕООД, [ЕИК], гр. Пловдив, [улица], представлявано от Е. Василска, срещу Решение 455/15.03.2022 г., постановено по адм. дело 30/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-16001619004156-091-001/12.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден от директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив с Pешение 246/28.05.2020 г. в частта на установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 26 312,36 лв. и лихва 5189,80 лв.; корпоративен данък за 2018 г. в размер на 43 042,40 лв. и лихва 4137,18 лв., ДДС за данъчни периоди м. 04.2014 г. и м. 10.2016 г. в размер на 6635,73 лв. и лихва 3900,79 лв.

Наведени са трите категории основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, аргументирани с доводи, че съдът е игнорирал възраженията на оспорващия, възприемайки безкритично доводите на приходната администрация. Поддържа се липса на нормативно изискване за професионална компетентност за изработка и разнос на рекламни брошури, незадълбочено изследване на фактите, свързани с договорите, сключени между касатора и Мейсън брос груп ЕООД, Мирбис ЕООД, Уоч груп ЕООД, Толг ЕООД, Мега 69 индустри ЕООД. Аналогични съображения са изложени по отношение на доставките от Билдкрафт ЕООД, Фемир ЕООД, Касмир ЕООД, Макбил ЕООД, Анатолия 2009 ЕООД и ЕС 5 ЕООД. Според касатора в частта на облагането по ЗКПО решението не съдържа нито една правна норма, която е нарушена от СМДЛ Медискен ЕООД.

Искането е за отмяната му и за отмяна на ревизионния акт. Не се претендират разноски.

Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, чрез юрк. Григорова, оспорва основателността й и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив в производство по чл. 226 АПК е бил Ревизионен акт Р-16001619004156-091-001/12.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден от директора на дирекция ОДОП Пловдив с Pешение 246/28.05.2020 г., в частта на установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 26 312,36 лв. и лихва 5189,80 лв.; корпоративен данък за 2018 г. в размер на 43 042,40 лв. и лихва 4137,18 лв., ДДС за данъчни периоди м. 04.2014 г. и м. 10.2016 г. в размер на 6635,73 лв. и лихва 3900,79 лв.

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на Решение 30/05.01.2022 г. на ВАС, Първо отделение по адм. дело 3427/2021 г., с което е отменено Решение 180/28.01.2021 г. по адм. дело 1456/2020 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу РА, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд с указания да се анализират доказателствата по делото и да се обсъдят доводите на ревизирания за незаконосъобразност на акта и се формират изводи по приложението на материалния закон.

1. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд в частта по ЗКПО

1.1 през 2017 г. и 2018 г. касаторът отчита разходи за услуги по сключени с "Фемир" ООД, "ЕС 5" ООД, "Макбил" ООД, "Анатолия 2009" ООД, "Касмир" ЕООД и "Билдкрафт" ЕООД договори за изработка и разпространение на рекламни брошури, за чието изпълнение изброените дружества на свой ред сключват договори с физически лица, две от които обяснили при насрещните проверки, че имат компютърна грамотност и лично са изработвали брошурите. Но към 17.06.2019 г. никое от физическите лица не е декларирало доходи по реда на чл. 50 ЗДДФЛ, това е сторено впоследствие на 30.09.2019 г. и на 16 и 17.12.2019 г. Изброените дружества имат общ счетоводител, декларират приходи в размера на разходите или незначителни печалби. Вписани са в ТР през 2012 г. без да са осъществявали дейност до 2017 г. и 2018 г. Единственият им клиент е касаторът. Не са установени плащания по фактурите. Част от доставчиците посочили, че рекламните материали са изработени от Принтеро ООД, но неговите дневници за продажби по ЗДДС не фигурират фактурите, представени от "Фемир" ООД, "ЕС 5" ООД, "Макбил" ООД, "Анатолия 2009" ООД, "Касмир" ЕООД и "Билдкрафт" ЕООД. Управителят на дружеството отрекъл да са сключвани договори с изброените търговци.

1.2 От СМДЛ "Медискен" ЕООД са отчетени разходи за услуги по договор от 03.01.2017 г., сключен с "Таади" ЕООД за създаване и поддържане на профил във фейсбук, добавяне на данни за контакт - до 36 поста на месец, обогатени със снимков материал, създаване на събития, управление на реклама във фейсбук, поддръжка на комуникация с аудиторията, както и по договор от 03.01.2018 г. с предмет поддържане на профил във фейсбук, създаване на графично и текстово съдържание, реклама на промоции, събиране и управление на база данни на клиенти.

Според ревизиращите Таади ЕООД декларира различна дейност, не е обезпечено за извършване на конкретните услуги, в ГДД се включват равни на разходите приходи. Проверката във фейсбук профила на СМДЛ "Медискен" ЕООД показала, че такъв с лого и наименование на дружеството съществува от 01.08.2018 г. с телефон за връзка и упътване за локацията. На 01.08.2018 г. са извършени пет обновявания на страницата, на 06.08.2018 г. две и е публикувана статия с информация за ЯМР Сименс, а последната актуализация датира от 5.02.2019 г. Профилът съдържа снимки на лабораторията.

Според договора от 03.01.2017 г. и отчет за изпълнението му, профилът е създаден през 2017 г., което не кореспондира с липсата на такъв, както и на публикации през цялата 2017 г. Ревизиращите съобразили, че от историята на фейсбук страницата не се установяват: постове, публикации, реклами, отчети, посочени в договора - реклама на промоции, езици на представяне на съдържанието, ежедневно постване със снимков материал, създаване на събития. Постигнато е съгласие за заплащане на 52 лв. интернет такса през 2017 г. и през 2018 г., но не е представен договор с доставчик на интернет услуги за тези периоди, нито документи за платени такси към такъв. Ревизиращите заключават, че договорените услуги не са извършени, а СМДЛ "Медискен" ЕООД притежава първични документи, които не отразяват вярно извършени стопански операции.

1.3 Между касатора и "Толг" ЕООД на 02.01.2018 г. е сключен договор за проучване на медицинска апаратура съгласно приложения. Предвидено е поръчките да се заявяват писмено чрез очертаване на параметри, срок за изпълнение и вид: информационна услуга, ценова услуга или проучване по договаряне. В рамките на изпълнението му са отправяни заявки, за изпълненито на които се съставяли приемо-предавателни протоколи. От името на Толг ЕООД е заявено, че услугата е извършена от собственика на капитала на дружеството - Т. Кьосе, чиято професионална квалификация не е пояснена.

Идентичен по съдържанието си договор е сключен между касатора и Мега 69 индустри ЕООД на 05.03.2018 г., който по обясненията на последното е изпълнен от собственика на капитала В. Аврамов без данни за неговата професионална квалификация, начина на калкулиране на цената на услугата и нейните елементи.

Според ревизиращите без доказателства за медицинско образование и специализирани технически познания у двамата непосредствени изпълнители по договорите и в контекста на зададените от касатора детайлни параметри на апаратурата не може да се приеме да е налице реално извършена доставка, което обуславя липса на основание тези разходи да бъдат отчетени в счетоводството на дружеството.

При горните фактически изводи е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на касатора по реда на чл. 26, т. 2 вр. с чл. 10 и чл. 16 от ЗКПО за 2017 г. и 2018 г., съответно в размер на 263 124, 00 лв. и 245 074 лв.

1. Между "Дюмир" ЕООД, "БУ&СЕ" ЕООД, "Мъсър" ЕООД, "Адак хек" ЕООД и Фабиен 2012" ЕООД, изпълнители и касатора като възложител са сключени договори, по силата на които СМДЛ "Медискен" ЕООД възложило на изброените дружества проучване на пазара на медицинска техника в Република Турция. За тяхното изпълнение всеки от доставчиците издал фактури, датирани между 30.09.2018 г. и 31.12.2018 г. По констатациите на ревизиращите проучванията са извършени и резултатите от тях са предадени през 2018 г., но договорите между касатора и търговци от Република Турция са сключени през 2019 г. От СМДЛ Медискен ЕООД разходите за изброените услуги са отнесени по сч см 602 Разходи за външни услуги и са намерили отражение в счетоводния финансов резултат за 2018 г. Доколкото отчетените разходи през 2018 г. са свързани със събития, настъпили през следващ период, ревизиращите заключават, че за да бъде спазен принципът за съпоставимост между приходите и разходите и за да се получи коректен финансов резултат за всеки отчетен период, без той да бъде изкривен за сметка на друг отчетен период, е следвало същите да бъдат отложени чрез формиране на данъчна временна разлика. На основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО ревизиращите не признали извършените разходи в общ размер на 138 850 лв. по договорите, сключени с "Дюмир" ЕООД, "БУ&СЕ" ЕООД, "Мъсър" ЕООД, "Адак хек" ЕООД, Фабиен 2012" ЕООД, осчетоводени от СМДЛ "Медискен" в нарушение на счетоводното законодателство.

В частта по ЗДДС първостепенният съд приел за установено следното:

1. Чрез включване в дневниците за покупки и справките-декларации за данъчните периоди м. 04.2014 г. и м. 10.2016 г. на протоколи за вътреобщностно придобиване касаторът е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по Протокол 1/25.04.2014 г. по инвойс INV 18086/22.04.2014 г. на стойност 32 662,35 лв. и ДДС 6 532,47 лв., контрагент LBN MEDIKAL A/S - с ДДС номер DK27098290, предмет - рентгенов апарат; Протокол 2/26.10.2016 г. по инвойс G2614512/25.10.2016 г., на стойност 516,32 лв. и ДДС 103,26 лв., контрагент ELSEVIER LTD с ДДС номер GB494627212, предмет - медицинска литература. Проверката в ИС VIES показала валидност на ДДС номерата на контрагентите. Правото на приспадане на данъчен кредит по двата протокола е отречено предвид ограниченията по чл. 70, ал. 4 от ЗДДС, тъй като касаторът е лице, регистрирано на основание чл. 99 ЗДДС.

Административен съд Пловдив приема, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи след надлежно възложена и проведена ревизия, подписан с квалифициран електронен подпис на издателите си, при спазване на предвидената в чл. 120, ал. 1, предл. 1 ДОПК писмена форма и с реквизитите по чл. 120, ал. 1, предл. 2, т. 1-8 от кодекса. Фактическите констатации и правните изводи на РА са допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към него РД, съставляващ по силата на чл. 120, ал. 2 ДОПК неразделна негова част.

За да обоснове извод за материална законосъобразност на РА в частта по ЗКПО, съдът е възприел констатациите на ревизиращите, че "ЕС 5" ЕООД, "Макбил" ООД, "Фемир" ООД, "Касмир" ЕООД, "Анатолия 2009" ООД и "Билдкрафт" ЕООД са регистрирани през 2012 г., но не са осъществявали дейност до 2017 г. и 2018 г., а единствен техен клиент е касаторът. Не е установено плащане по фактурите. Дружествата използват работна силата на физически лица, които към датата на проверката /17.06.2019 г./, не са подали ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за получените в предходните 2 години доходи. Само двама от подизпълнителите (а те са девет) декларират компютърна грамотност и че са изработвали рекламните брошури без да сочат данни за квалификацията си. Съдът е акцентирал върху липсата на отчетни форми, данни относно местата, където са разпространявани брошурите, целевите групи, към които са насочени. Така е мотивиран извод, че фактурираните услуги изработка и разпространение на рекламни брошури през 2017 г. и 2018 г. не са действително извършени от посочените във фактурите доставчици.

Първостепенният съд е анализирал съдържанието на договорите за изработка, сключени между касатора и "Таади" ЕООД на 03.01.2017 г. с предмет създаване и поддържане на профил в социалната мрежа фейсбук, добавяне на данни за контакт - до 36 поста на месец, обогатени със снимков материал, създаване на събития, управление на реклама във фейсбук, поддръжка на комуникация с аудиторията и от 03.01.2018 г. с предмет поддържане на профил във фейсбук, създаване на графично и текстово съдържание, реклама на промоции, събиране и управление на база данни на клиенти, но е приел за установено по несъмнен начин, че профилът на СМДЛ Медискен във фейсбук е създаден на 01.08.2018 г., а съгласно сключения договор от 03.01.2017 г. и отчет за изпълнението му това е сторено през 2017 г. Наред с това от историята на фейсбук страницата не се установяват: постове, публикации, реклами, отчети и др. посочени в сключения договор - реклама на промоции, езици на представяне на съдържанието, ежедневно постване със снимков материал, създаване на събития. По тези съображения е заключил, че доставчикът "Таади" ЕООД не е извършил услугата по създаване и поддръжка на фейсбук страница.

Административен съд Пловдив е изследвал съдържанието на договорите за проучване на медицинска апаратура, сключени "Толг" ЕООД и "Мега 69 индустри" ЕООД и задължението на касатора за писмено подробно заявяване на отделните поръчки и е приел, че всяка от тях се отличава с детайлна спецификация, съдържаща медицински и технически термини напр. проучване в областта на медицинската апаратура - събиране на информация за хибридна гама камера PET/CT, производители, марки, модели и кратка характеристика на конкретните модели и проучване на български търговци, търгуващи с медицинска апаратура /фирми, адреси, контакти/. От двете дружества е заявено, че договорите са изпълнени с личните усилия на собствениците на капитала им без да са посочени данни за професионалната им квалификация, нито за начина на калкулиране на цената на услугата и нейните елементи. Такива доказателства не са ангажирани и в рамките на съдебното оспорване на ревизионния акт. Съдът е ценил заключението на ССчЕ в съвкупност с останалите доказателства по делото и е приел, че въз основа на него не може да се установи плащане по фактурите, което е съществена индиция за правомерност на имущественото разместване. Позовал се е на чл. 26, т. 2 от ЗКПО вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО, определящ, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Заключил е, че фактурите не отразяват реални стопански операции, поради което ревизиращите законосъобразно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признали осчетоводените от от СМДЛ "Медискен" ЕООД разходи по тези фактури, с които ревизираното дружество е намалило счетоводния си финансов резултат за 2017 г. и 2018 г.

В частта по чл. 77, ал. 1 ЗКПО съдът е намерил, че услугите по издадените от "Дюмир" ЕООД, "БУ&СЕ" ЕООД, "Мъсър" ЕООД, "Адак хек" ЕООД и Фабиен 2012" ЕООД през 2018 г. фактури, свързани със закупуване на медицинска апаратура по конкретно зададени видове, параметри, характеристики, модели, цени, търговци действително са извършени през 2018 г., че са свързани със закупуване на конкретни медицински апарати, договорите за които са сключени в края на 2019 г. без данни кога са доставени реално и признати ли са като ДМА. Съобразил е, че предвид естеството и размера си разходите представляват предварителни преки такива по закупуване и доставка на определени активи. При положение, че услугите и разходите за тях са отчетени през 2018 г., но са свързани със събития, настъпили след този период, финансовият резултат на касатора е изкривен за сметка на другия отчетен период. Съдът е анализирал т. 4 от СС 16 Дълготрайни материални активи, вр. т. 4.1 и произтичащото от чл. 26, ал. 2 ЗСч. задължение на касатора да води счетоводството си в съответствие с принципа на съпоставимост между приходите и разходите, което не е сторено. Обобщил е, че счетоводният финансов резултат на дружеството законосъобразно е увеличен на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО с разходите по фактурите, издадени от "БУ&СЕ" ЕООД, "Дюмир" ООД, "Адак хет" ООД, "Мъсър" ООД и "Фабиен-2012" ЕООД.

В частта по ЗДДС при липсата на спор, че СМДЛ Медискен ЕООД е регистриран за целите на ЗДДС на основание чл. 99 от ЗДДС - задължителна регистрация при вътреобщностно придобиване, но е нямал обща регистрация по ЗДДС, съдът е приел, че РА е законосъобразен и в частта на отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит за периода 01.04.2014 г. -30.04.2014 г. в размер 6532,47 лева по по инвойс INV 18086/22.04.2014 г. с контрагент LBN MEDIKAL A/S с предмет рентгенов апарат и за данъчен кредит за периода м. 10.2016 г. в размер на 103,26 лева по инвойс G2614512/25.10.2016 г. с контрагент ELSEVIER LTD с предмет медицинска литература на основание чл. 70, ал. 4 ЗДДС, при положение, че същият е бил регистриран по специалния ред на чл. 99, ал. 1 ЗДДС, а е извършвал действия като на лице регистрирано общия ред по чл. 96 ЗДДС. В заключение е отхвърлил възражението на касатора за изтекла погасителна давност за задължения по ЗДДС за данъчен период м. 04.2014 г.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

1. По спора по ЗКПО:

Нормата на чл. 26, т. 2 ЗКПО, въз основа на която е преобразуван финансовият резултат на касатора за 2017 г. и 2018 г. определя, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. По силата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. На тази плоскост преценката достоверно ли е документирането на стопанските операции при отчитането от касатора на разходите по фактурите, издадени от "Фемир" ООД, "ЕС 5" ООД, "Макбил" ООД, "Анатолия 2009" ООД, "Касмир" ЕООД и "Билдкрафт" ЕООД, във връзка с договорите за изработка и разпространение на рекламни брошури; с "Таади" ЕООД по договорите за създаване и поддържане на профил във фейсбук; с "Толг" ЕООД и Мега 69 индустри ЕООД по възложените проучвания на медицинска апаратура е обусловена от установяване дали доставките по издадените от изброените търговци фактури са осъществени. Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са констатациите и правните изводи на първостепенния съд за съдържанието на договорите на ревизирания с всеки от доставчиците на услуги и предмета на последните. В съответствие с техните параметри са анализирани и създадените информационни източници. Съществено при първата група от тях е липсата на дори косвени данни за съдържанието на рекламното послание, изработено от двете физически лица, отсъствието на възлагане от касатора на характеристиките на брошурите, брой, размери, конкретни локации в населените места, където са подлежали на разпространение. От значение са и игнорираните от първостепенния съд обяснения на представляващия Принтеро ЕООД, че не е договарял с "Фемир" ООД, "ЕС 5" ООД, "Макбил" ООД, "Анатолия 2009" ООД, "Касмир" ЕООД и "Билдкрафт" ЕООД и не е изработвал брошури за реклама на лабораторията, кореспондиращи с липсата на включени в дневниците за продажби на този търговец фактури с получатели изброените дружества.

Изложените съображения се отнасят и до доставката по създаване и поддържане на фейсбук страница по двата договора с Таади ЕООД. При липсата на следа в информационното общество интернет за съществуване на профил на лабораторията преди 01.08.2018 г., както и за осъществяване на подробно изброените в съглашенията конкретни активности в профила документирането на стопанските операции е недостоверно, тъй като доставката по тази фактура не е осъществена.

По отношение на доставките от Толг ЕООД и Мега 69 индустри ЕООД за проучване на медицинска апаратура не се установява те да разполагат със съответните специалисти, които да изпълнят установените във всяка заявка по договорите параметри на проучванията, характеризиращи се с детайлна спецификация, съдържаща медицински и технически термини. Обосновано при тези факти административният съд е приел, че изпълнението на процесните доставки на услуги от страна на издателите на спорните фактури не е доказана.

Разходът, който не е документално обоснован по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, формира данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 ЗКПО, с която правомерно е преобразуван декларираният счетоводен финансов резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО. В същото време начисляването на възнаграждение за неосъществени услуги е хипотеза на отклонение от данъчно облагане по чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, което се преодолява с отказа на органите по приходите, съответстващ на правилото на чл. 16, ал. 1 ЗКПО, да вземат предвид водещата до отклонение от данъчно облагане сделка.

1. Неоснователна е касационната жалба и в частта й, насочена срещу приложението на чл. 77, ал. 1 ЗКПО във връзка с разходите по фактурите, издадени от "Дюмир" ЕООД, "БУ&СЕ" ЕООД, "Мъсър" ЕООД, "Адак хек" ЕООД и Фабиен 2012" ЕООД през 2018 г., отчетени през същия данъчен период при липсата на спор, че медицинската апаратура, за чието придобиване са сторени разходите, е придобита в края на 2019 г. от установени в Република Турция търговци. Услугите по обсъжданите доставки не са реализирани в периода на осъществяване на разходите за придобиването им. На установения в чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството /отм., в сила до 31.12.2015 г./ принцип на съпоставимост между приходите и разходите /разходите, извършени във връзка с определена сделка следва да се отразят счетоводно във финансовия резултат, в който предприятието черпи изгода от тях/ съответства действащото към ревизираните периоди правило на чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗСч., предвиждащо принципа на начисляването - ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. А разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане чл. 77, ал. 1 ЗКПО.

1. Решението е правилно и в частта по ЗДДС по следните съображения:

Бе посочено, че предмет на двете фактури за ВОП е медицинска апаратура и медицинска литература, чието предназначение по хипотеза се отнася до осъществяваната от касатора според достъпните в ТР данни, възприети в част I на РД дейност - осъществяване на извънболнична медицинска помощ чрез специализирани медицински изследвания в областта на образната диагностика, всички видове рентгенови и нерентгенови изследвания, конвенционални и интервенционални. А доставките, свързани със здравеопазване по глава Четвърта от ЗДДС, са освободени доставки чл. 39, т. 1 ЗДДС. При тези данни правното основание, обосноваващо отказ да бъде признато право на данъчен кредит по фактурите за ВОП, е чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

Без да е необходимо да се възпроизвеждат чл. 221,ал. 2, изр. 2 АПК, изцяло споделяни от касационния състав са фактическите и правни изводи относно спирането и прекъсването на давността по отношение на задължението на касатора по ЗДДС за периода м. 04.2014 г.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 8429,64 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение