Решение № 208 от 3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5568/2007 г.

Решение № 208 от 3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5568/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/2007 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Т. против решение № 625 от 4.06.2007 г.по гр. дело № 281/2007 г.на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 26.06.2006 г., постановено по гр. дело № 3048/2005 г. на Варненския районен съд в частта, с която на основание чл. 108 от ЗС е осъдена да предаде владението върху реална част с площ от 450.14кв. м.от недвижим имот, представляващ ПИ № 89 по плана на СО "Р", целият с площ от 600 кв. м., находящ се в землището на кв. Галата, гр. Варна, която част попада в имот с пл. № 29 по плана на старите граници и оцветена в жълт цвят на приподписаната от съда скица на вещото лице. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 218, б. "в" от ГПК (отм.) Моли решението да бъде отменено и искът - отхвърлен. Ответниците по касационната жалба А. И. А., М. И. Б., Д. П. П., И. Н. П., Д. Н. Х., Н. П. Н. и Т. П. Н. не заявяват становище. Ответницата по касация С. Х. Л. чрез пълномощника си адв. К моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на касационната жалба по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: За да уважи предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС въззивният съд е приел, че ищците са активно материалноправно легитимирани като наследници на А. Х. Х., починала на 26.09.1982 г., чието право на собственост е било възстановено с решение № 502/12.05.1998 г.на ПК - гр. Варна в съществуващи реални граници върху земеделска земя, в т.ч. и нива с площ от 15.049 дка, находяща се в кв. Галата, м. Фъндъклъка /Ракитника/, съставляваща по плана за старите имотни граници имот с пл. № 29 с площ от 11.782 дка и имот с пл. № 15 с площ от 3.267 дка. От техническата експертиза е прието за установено, че във възстановения имот, попадащ в пл. № 29 попада и част от имот с пл. № 89 по влезлия в сила ПНИ на СО "Р", записан на името на Д. П. К., като площта на целия имот с пл. № 89 е 600 кв. м., а частта, попадаща в имот пл. № 29 по плана на старите граници е 450.14 кв. м. При безспорното обстоятелство, че ответницата упражнява фактическата власт върху спорния имот съдът е изложил съображения, че същата не е могла да придобие собствеността върху него по силата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е, че макар и наследодателят й Д. К. да е имал качеството на ползвател по смисъла на ПЗР на ЗСПЗЗ, придобито на основание ПМС № 11 от 2.03.1982 г. и решение на ИК на ОБНС - Варна № 22/431-3-3 от 13.10.1982 г., както и че наследниците му са заплатили цената на земята, не била налице втората предпоставка за придобиване собствеността върху земята от ползвателите съгласно § 4а ал. 1 от ПЗР от ЗСПЗЗ - не са построили сграда до 1.03.1991 г. Построената в имота дървена барака върху бетонна плоча не представлявала сграда, тъй като не отговаряла на изискванията за сезонна постройка по смисъла на чл. 177, ал. 3 от Наредба № 5, нито на възможността за сезонно, постоянно или временно обитаване по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ. Касационната жалба е неоснователна. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическата обстановка е възприета правилно и правните изводи са логични и обосновани. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, се прекратява. С това отпада и основанието за упражняваната от ползвателя фактическа власт върху земеделските земи, правото на собственост върху която е било възстановено в полза на нейния собственик или на неговите наследници по специалната процедура, предвидена в ЗСПЗЗ. За да обори пасивната си легитимация по предявения срещу нея иск за ревандикация на земеделската земя ответницата е следвало да установи наличието на основание за своето владение или държане. В случая правото на ползване се преустановява по силата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като за ответницата в качеството на наследница на бившия ползвател е предвидена възможност при наличие на предпоставките на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху земята, ако в нея до 1.03.1991 г.е била построена сграда. Законосъобразно въззивният съд е приел, че в процесния имот до 1.03.1991 г. не е била построена сграда по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От заключението на техническата експертиза е установено, че има монтирана дървена барака върху бетонова основа, състояща се от едно помещение за обитаване с размери 2.55 м на 3.70 м със светла височина 1.95 м. Долепено до бараката е изпълнено друго помещение с размери 1.75 м на 2.65 м, което се използва за кухня, с дървена конструкция и с под - бетонова настилка. Построеното е без съответните строителни разрешения. Дървената барака не е отразена в КП от 1988 г., а в последващите кадастрални планове след 1996 г. е заснето само основното помещение, а не и пристроеното към него. От гласните доказателства е безспорно установено, че пристрояванията към основната стая са след 1.03.1991 г. При тези данни по делото правилно е прието от съда, че това не е сграда по смисъла на цитирания по-горе текст. Поддържаните в касационната жалба оплаквания за липса на активна материалноправна легитимация на ищците са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал отговор в съобразителната част на обжалваното решение, който кореспондира с приетата фактическа обстановка. Тъй като не са допуснати нарушения, водещи до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б "в" от ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното решение - да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64 от ГПК (отм.) жалбоподателката следва да заплати на ответницата по касационната жалба С. Л. разноските за тази инстанция в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.