Решение № 166 от 19.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 75/2010 г.

Решение № 166 от 19.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 75/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по касационна жалба срещу въззивно решение № 208/07.12.09 г. по внохд № 40/2009 г. на Великотърновския Апелативен съд и допълнение към нея, по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, подадени от адвокат Х упълномощен защитник на подсъдимия Г. К. З., Н. касационни основания и доводите към тях са по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. За нарушения на закона се изтъкват: неправилно приложение на бланкетната разпоредба на чл. 343 НК; неправилен извод за нарушаване на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като подсъдимият се е движил със съобразена скорост; неправилен отказ да бъде приложен чл. 15, ал. 1 ЗДвП, тъй като извършеното е административно нарушение - макар и да не се е движил правилно в дясната лента, подсъдимият не е навлязъл в лентата за насрещно движение; неправилно приложение на чл. 343 НК, вместо оправдаване по това обвинение. Посочените в жалбата съществени процесуални нарушения са: нарушен е чл. 105, ал. 2 и чл. 131 НПК, тъй като само протоколите, съставени при условията и реда по НПК, могат да бъдат доказателствено средство; протоколът за оглед е съставен в нарушение на НПК -поемните лица не са запознати с правата си, за да направят бележки и възражения по съставянето му, не е подписан от експерта В. П.; установените с протокола за оглед данни са опровергани от другите доказателства; сигналът за произшествието е подаден в 17,57 ч., но в протоколът за оглед е записано, че е подаден в 19,05 часа; в протокола за оглед е невярно отразено, че задната част на л. а. "Лада" е извън пътното платно, на 40 см. на банкета, тъй като всички други доказателствени източници опровергават тези данни, например показанията на свидетеля Д, според който "Ладата беше на платното в неговата /на подсъдимия/ лента за движение". Тройната САТЕ, назначена от въззивната инстанция, е изготвена в нарушение на НПК. Експертите са използвали процесуално недопустими доказателства, тъй като правят изчисленията си въз основа на оглед, извършен от други експерти, освен това, протоколът за оглед е негодно доказателствено средство. Вещите лица недопустимо са извършвали процесуални действия като оглед, изземвали са следи, с което са иззели правомощията на разследващия орган. Изводите за вината почиват на предположения, затова, въззивният съд е нарушил чл. 303 НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане или оправдаване по обвинението. В съдебно заседание касационният жалбоподател и ПОДСЪДИМ Г. З. не се явява. Процесуалният му представител - адвокат Х поддържа жалбата и доводите в нея. ЗАЩИТАТА изтъква, че протоколът за оглед е негодно доказателствено средство, защото едното от поемните лица, подписали протокола, е с психическо заболяване, но ВТАС неправилно не е уважил искането на защитата за назначаване на СПЕ-за, с което е ограничил правото на защита на подсъдимия. ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ Х. Й. Г., С. Т. Г., Ц. Т. Г. и Й. Т. Г., и повереникът им - адвокат П, който е представил писмена защита, не се явяват, редовно призовани. В писмената защита се оспорва основателността на касационните основания и данните, които ги подкрепят в жалбата и иска оставяне в сила въззивното решение. ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ В. Б. и П. Б. не се явяват - редовно призовани, за тях се явява повереникът им, адвокат З. Йонова. С писмено възражение оспорват несъстоятелността на твърденията в касационната жалба. Подкрепят правилността на изводите по приложението на материалния закон и оставяне в сила въззивното решение. ПРОКУРОРЪТ от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като е установено, че ударът предизвикан от автомобила на подсъдимия е настъпил в насрещното за движението му пътно платно, което е грубо нарушение на правилата за движение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните, данните по делото и в пределите на касационна проверка, прие следното: Касационната жалба на защитата на подсъдимия Г. К. З. Е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Присъда № 74 от 13.02.2008 г. по НОХД № 714/06 г. на Плевенският окръжен подсъдимият Г. К. З. е признат за виновен, че на 11.01.2003 г. на второкласен път гр. О.. Кнежа, в местността "Маринов Геран" при управление на л. а. "Ауди" А8 с ДК№ С* собственост на "Джи Ти Ай - Транспорт" ЕООД гр. С., по непредпазливост е нарушил правилата за движение по чл. 8, ал. 1 от ЗДвП: "Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя, по посока на движението си" и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя, и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението", е причинил смърт на Т. Ц. Г. и средни телесни повреди на повече от едно лице: П. В. Б. - счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за над един месец и счупване на дясното колянно капаче, довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за над един месец и на В. П. В. - счупване на лява бедрена кост и на малка пищялна кост, довели до трайно затруднение на долен ляв крайник над един месец и счупване на дясна бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на долния десен крайник за над един месец, поради което и на основание чл. 343, ал. З пр. 2 буква "а" пр. 1 алт. 2-ра и буква "б", предл. 1, във вр. с пр. 4, във вр. с чл. 54 НК, е осъден на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години, от влизане в сила присъдата. На осн. чл. 343г от НК съдът е наложил на подсъдимия наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година. Подсъдимият е осъден да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди от деянието на гражданските ищци както следва: на П. В. Б. сумата 10 000 лв., като искът за разликата до 100 000 лв. е отхвърлен като неоснователен; на В. П. В. сумата 10 000 лв., а за разликата до 100 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен; съответно да заплати на Х. Й. Г., С. Т. Г., Ц. Т. Г. и Й. Т. Г. сумата от по 25 000 лв., за всеки един от тях, като предявените искове за разликата до 40 000 лв., за всеки един от ищците, са отхвърлени като неоснователни. На всички ищци е присъдена и законната лихва върху уважената искова сума, считано от датата на увреждането 11.01.2003 г., до окончателното й изплащане. Подсъдимият е осъден да заплати държавните такси и разноските по делото. По жалба от защитата на подсъдимия, с решение № 181 от 15.10.2008 г., по ВНОХД № 177/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, присъдата е изменена като деянието е преквалифицирано по чл. 343а, ал. 1 буква "г" във вр. с чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. З буква "б", във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е намален размерът на наложеното наказание от три години лишаване от свобода, на една година лишаване от свобода, с изпитателен рок по чл. 66, ал. 1 от НК в размер на три години. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Решение № 181/15.10.2008 г., по ВНОХД № 177/2008 г. на Великотърновския апелативен съд е атакувано с касационна жалба на защитата на подсъдимия пред Върховния касационен съд, който с решение № 92/17.02.2009 г. по нд № 45/09 г. на ВКС е прекратил производството по гражданските искове, предявени от П. Б. и В. В. и е обезсилил присъдата в частта, с която подсъдимият е бил осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, съответно 10 000 лв. на първия и 15 000 лв. на втората от ищците. Отменил е изцяло присъдата в наказателно осъдителната й част и върнал делото за ново разглеждане, от друг състав на апелативния съд, със задължителни указания. При новото разглеждане на делото указанията на ВКС в отменителното решение са изпълнени. ВТАС е извършил преразпит на свидетеля В, назначил е, изслушал и приел е заключение на съдебно-графологическа експертиза и на тройна съдебна авто-техническа експертиза и с въззивно решение № 208/7.12.09 г. по внохд № 40/2009 г. на Великотърновския Апелативен съд е изменил присъда № 74 от 13.02.2008 г. по НОХД № 714/06 г. на Плевенския окръжен съд като е преквалифицирал деянието в престъпление по чл. 343а, ал. 1 буква "г", вр. с ал. 4, вр. с ал. З буква "б", вр. с чл. 342, ал. 1 пр. З-то НК , във вр. с чл. 55, ал. 1 от НК и е намалил размера на наложеното на подсъдимия З наказание: на "лишаване от свобода" в размер на една година и срокът на отлагане изпълнението му по чл. 66, ал. 1 НК от пет години, на три години, считано от влизане в сила присъдата. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Подсъдимият е осъден да заплати и сумата от 2 564 лв. разноски по делото, пред ВТАС. ПРИ ПОВТОРНОТО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО ОТ ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ не са допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствата и законът е приложен правилно. Вътрешното убеждение на въззивната инстанция е основано на изследване на всички доказателствени източници, събрани и проверени по реда на чл. 107 НПК, обсъдени в тяхната логична връзка и с оглед тяхното действително съдържание. Изложени са аргументирани изводи при обсъждане достоверността и при оценката доказателствата. Обстоятелствата отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, с приложената към него скица и фотоалбум, са проверени и оценени наред с анализа на всички останали гласни и писмени доказателствени средства: показанията на свидетелите П. В. Б., И. Н. Р. Д. Г. Кьосовски, И. С. Х., В. П., М. И. К.; заключенията на съдебно-медицинската експертиза; заключенията на първоначалните и повторни тройна, петорна и седморна съдебноавтотехнически експертизи; заключението на назначената във въззивната инстанция повторна тройна съдебноавтотехническа експертиза; писмените доказателства - служебна бележка, справката за проведени разговори на мобилни телефони от мрежата на "Мобилтел", със "Сим-карти" № №: 0887728804, 0888336333. Не са допуснати нарушения на чл. 105, ал. 2 и чл. 131 НПК, както се твърди в жалбата и допълнението към нея. От проверката е видно, че протоколът за оглед на местопроизшествие /спр. т. I, л. 2-л. 9 от сл. д. 31/03 г. на ОСл. С гр. П. е съставен по реда на чл. 131 и чл. 155 - чл. 156 НПК, в присъствието на поемните лица П. и К. и на вещи лица авто - специалисти Г. Б. и инж. В. И. на въззивният съд, че действията на разследващият орган са извършени при наблюдението и контрола на поемните лица са правилни. В съдържанието на протокола за оглед са включени най-съществените за предмета на доказване за конкретното обвинение обстоятелства: описанието на пътната обстановка, че е имало заснеженост на пътя, било е тъмно, имало е силен снеговалеж. Времето е било студено, с източен вятър. Фиксирано е местоположението на двете превозни средства непосредствено след удара, като мястото им е обозначено надлъжно и напречно на елементите на пътя. В протокола за оглед са описани и причинените увреждания на двете МПС-та и тяхната степен. Установеното в протокола за оглед на местопроизшествие е проверено и потвърдено от показанията на свидетелите Х, Р. и Кьосовски - служители на МВР, които са пристигнали първи на местопроизшествието и са го запазили до идване на дежурно-следствената група. Съдът е сравнил данните от протокола за оглед с данните от показанията на свидетелите Б, от дневника на пътната служба - гр. К., приет като писмено доказателство. При проверката съдът е установил, че описаните в протокола за оглед фактически данни на местопроизшествието се потвърждават и от останалите доказателствени източници. По делото е изяснено като единствено несъответно на останалите доказателства по делото, отразеното в протокола разстояние между перпендикуляра, прокаран от ориентира на пътя /съгласно протокола за оглед/, до предната част на лекия автомобил "ВАЗ", описано там като "14.30 метра", вместо като "13.30 метра", което е отразено в скицата към протокола за оглед. Въззивната инстанция в мотивите си е изложила убедителни аргументи, защо дава вяра на по-малкото разстояние, отразено в скицата към протокола за оглед, като за целта са кредитирани експертните огледи и заключенията по шестте броя авто-технически експертизи, които са направили своите крайни изводи на базата на разстоянието от 13.30 метра, а не на отразеното в протокола за оглед разстояние. Достоверното отразяване на останалите величини като отстояния от ориентирите, използвани при оглед на местопроизшествието и положението на автомобилите непосредствено след ПТП спрямо елементите на пътя, е в резултат на анализа на всички доказателствени източници. Измерените разстояния на отделните части на двата автомобила до левия край на пътното платно, гледано по посоката на движение на лекия автомобил "Ауди А8" и гледано, съответно, от посоката на движение на другия автомобил-ВАЗ, отразяват действителното положение, каквото е намерено при огледа. Въззивният съд е изложил убедителни съображения защо не приема тезата на защитата, че описанието на местоположението на автомобилите в протокола за оглед е неправилно, тъй като било "обърнато обратно на действителното положение на автомобилите непосредствено и по време на ПТП". Тази теза е опровергана. За местоположението на автомобилите има категорични доказателства, обсъдени от ВТАС. Констатацията че ПТП е станало изцяло в лентата за насрещно движение, в която е навлязъл автомобилът на подсъдимия, е въз основа не само от протокола за оглед, съгласно който разстоянието между лявата предна част на лекия автомобил ВАЗ е на 0.40 м. от десния край платното за движение, по посоката на движение на л. а. "ВАЗ", а дясната предна част на л. а. "Ауди" А8 се е намирала на 1.40 м. в банкета в лявата част на платното за движение по посоката на движение на л. а. "Ауди", но и от заключението на повторната тройна САТЕ, което въз основа на обективните технически параметри на механизма на ПТП е извело и мястото на инициалния удар между двете МПС-та. Най - силното въздействие на центробежните сили върху автомобила, според заключенията на САТЕ-зи, се осъществява в средата на дъгата, по радиуса на окръжността, част от която се явява дъгата на завоя. Затова, според заключенията на тройната и петорна експертизи, отклоняването на л. а "Ауди" от дъгата, по която се е движил първоначално, е станало след средата на дъгата. Доказателство за това движение е настъпилият челен удар с много малък ъгъл /спр. заключенията на САТЕ-зи, че векторите на движение на двата автомобила са се срещнали под много малък ъгъл/. Според тройната авто-техническа експертиза, изготвена и приобщена при първоинстанционното производство, ъгълът на правата на движение на л. а. Ауди в мястото на удара, спрямо правата на движение на л. а. ВАЗ е 20 градуса /спр. лист 211 от I-инст. произв./. Анализирана и отхвърлена е и тезата, че ако това навлизане е осъществено рязко в края на завоя, то ударът между двете превозни средства би бил под значителен ъгъл и уврежданията по автомобилите не биха имали обективираното в случая положение на челен удар /виж л. 27 от заключението на тройната авто-техническа експертиза приета във въззивната инстанция/. В описанието на скицата /към протокола за оглед/ са наименувани автомобилите по мястото, което са заели при ПТП като е маркирано дори мястото на воланите на двете МПС-та, за да не се сбърка посоката им и положението, в което те са се намирали спрямо посоките си на движение и спрямо елементите - пътно платно и банкет, поради което ВТАС е отхвърлил като неправдоподобно твърдението на защитата, че скицата не е графичен, а огледален образ на местопроизшествието, "обърнато обратно на действителния образ на ПТП" /спр. в мотивите на въззивното решение/. ВТАС е приел, че скицата не представлява огледален образ на действителността, а е графичен образ на отразеното в протокола за оглед. От показанията на свидетелите Р е установено, че в разговор на всеки от тях с подсъдимия З, проведен на местопроизшествието е обяснил, че като е навлязъл в завоя, колата му "се е поднесла" и е изгубил контрол над нея и навлязъл в насрещната лента за движение, където се ударил в "Ладата". Свидетелката К., в качеството си на приемащ лекар в "Спешна помощ" гр. О., с цел да установи дали не е изпадал в състояние на безсъзнание от удара, е поставила на въпроси подс. З. относно настъпилите обстоятелства преди и след ПТП. В отговор подсъдимият е заявил същото, което и на свидетелите Р, че е "загубил контрол върху колата в завоя", след което настъпило автопроизшествието. В мотивите на въззивното решение обстоятелствено са анализирани и данните от показанията на поемното лице П., показанията на свидетелите К, И. Р., И. Б. Ц., Д. Кьосовски. Въззивният съд се е аргументирал защо не е дал вяра на свид., Иван Б. Ц., относно атмосферната и пътна обстановка на местопроизшествието и местоположението на двата автомобила, който е твърдял обратното на посочените свидетели, че: "Ладата беше на платното в неговата /на подсъдимия/ лента за движение". Свидетелите Б., Х., В. П. и Кьосовски са установили, и съдът е кредитирал показанията им, че мястото на удара е в лентата за движение на л. а ВАЗ, че след удара, двата автомобила са се намирали в лявата половина на пътя. Свид. Кьосовски е установил, че: "Аудито беше застанало напречно на платното като, може би повече от половината беше в банкета с предницата си към банкета, а Жигулито беше на 2-3 метра, почти на платното седеше в посока гр. О.. Свидетелят Х. е изяснил същото относно местоположението на двата автомобила в лявата част на пътя в платното за движение на л. а. "Жигули", спрямо посоката на движение на лекия автомобил "Ауди А8". Свид. Валери П. е изяснил, че "жигулата" е била в дясно на шосето, а "аудито", "към полето-предницата към полето"". В мотивите на решението е отговорено аргументирано, защо не са приети като несъстоятелни доводите на защитата, че поемното лице - свидетелят В не е подписал протокола за оглед. От съдържанието на показанията, дадени при разпита му пред първостепенния съд и от тези пред въззивната инстанция, е изяснено, че той е подписал протокола. Дори с подробностите, установено от свидетелят, че това е станало като протоколът е бил поставен върху полицейската кола, когато е положил подписа си. Не се споделят доводите, че поемните лица не били запознати с правата си, за да направят бележки и възражения по съставянето на огледния протокол. Вярно е че протоколът за оглед не е подписан от експерта В. П., присъствал като вещо лице - специалист, съгласно чл. 156, ал. 2 НПК. Но този пропуск не прави протоколът негодно доказателствено средство, защото, разпитан като свидетел, той е потвърдил участието си в това процесуално действие. Освен това, той е могъл да бъде подписан и по-късно от съставянето му, стига подписът му да отразява присъствие на действителен участник в проведеното процесуално действие и да отразява и достоверни констатации. Фактът на участието на експерта е установен от гласните доказателствени средства. Приетото от съда, че присъствието му е действително, се основава на доказателства, събрани по реда на НПК. Разследващият орган и поемните лица - задължени да участват в извършването на действието са положили подписите си в протокола за оглед. Присъствието на вещо лице, или на техническия помощник при провеждането на оглед на местопроизшествие не е от задължителен характер, а е по преценка на решаващия орган. Неподписването на протокола за оглед от незадължителен участник в процесуалното действие не води до неговата негодност, каквато би била налице при неполагане подпис от съставителят - органът, извършващ действието, какъвто е разследващият орган, както и от поемните лица - задължителни участници, удостоверяващи законосъобразността на действието. Не са ограничени правата на подсъдимия и защитата му, при този пропуск в съставянето на доказателственото средство и допуснатото процесуално нарушение не е съществено. Не се споделят доводите, че тройната АТЕ, назначена и приобщена от въззивната инстанция, е била изготвена в нарушение на НПК. Експертите са използвали техническите си знания, които са употребили на базата изследване на събрания по делото доказателствен материал за параметрите и механизма на ПТП. Използването на данните от показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия и всички събрани доказателствени източници за подпомагане изводите на експертите е допустимо. Неоснователно се твърди, че те са изземвали правомощия на разследващия орган. Експертите, съгласно чл. 150, ал. 1 НПК имат право да участват в отделни следствени действия, включително и на експертен оглед. Имат право да използват данни от изводите на други експерти, когато това е необходимо, за да изпълнят възложената им задача. Некоректно се твърди че вещите лица са изземвали следи, вместо да се отчете обективният факт, че те са използвали установени по делото данни, събрани чрез способите за събиране и проверка на доказателствата. ВКС не споделя доводите на защитата, че психичното състояние на поемното лице К. е изключвало възможността то да разбира извършваното от него. Обратното е вярно. Макар и да е установено че същият има заболяване /спр. СПЕ/, то не е възпрепятствало възможността му да следи и възприема извършваните от органите на разследването действия, отразени в протокола за оглед. Изводите на съда за годността му да потвърди законността на извършеното пред него процесуално действие, се основават на факти, които той е възпроизвел и в качеството си на свидетел. Въззивната инстанция е изяснила, че той възпроизвежда по повод участието му в огледа на местопроизшествие същите фактически данни, каквито са установени и от другото поемно лице - свид. Петков и от свидетелите, пристигнали първи на мястото на ПТП. Материалният закон е приложен правилно. Изводът за отговорността на подсъдимия З за престъпление по чл. 343а, ал. 1 буква "г", във вр. с чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. З буква "б" НК съответства на установените по делото фактически положения за деянието, авторството и вината на подсъдимия. Несъстоятелно се твърди в жалбата за неправилност на извода за несъобразена скорост на движение на л. а. на подсъдимия и за неправилно приложение от въззивната инстанция на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вместо извод за административно нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, "тъй като подсъдимият макар и да не се е движил правилно в дясната лента, не е навлязъл в лентата за насрещно движение" /вж. касационната жалба/. Този довод е в пряко противоречие с установените по делото факти. Правилни са изводите на решаващият съд, че избраната от подсъдимият скорост на движение от 70-80 км. в час е несъобразена не само с атмосферни и пътни условия, но и с критичната за конкретния завой скорост /вж. кредитираното от съда заключение на седморната САТЕ, том. 3 от сл. д./. При данните за нарушена видимост, снеговалежа и мрачното време, за навяванията и заснеженото пътно платно водещи до невъзможността да се определи точно ширината му и местоположението на съответните ленти за движение, намаленото сцепление на колелата на автомобила към настилката, поради снега, кривата на завоя, с дължина 78 м. и радиус от 149м., в който е навлязъл л. а. на подсъдимия, се е налагало водачът да избере съобразена с пътните и атмосферни условия скорост, както изисква чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Според петорната и седморна авто-технически експертизи, съобразената скорост за реагиране на конкретната пътна обстановка е следвало да бъде от около 45 км. в час. Правилни и законосъобразни са изводите на решаващите съдилища, че несъобразената скорост, е довела до поднасянето на автомобила и навлизането му в насрещната лента за движение и е причина за челния удар на л. а. "Ауди" с л. а. "ВАЗ" и нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП правилно е изведено в пряка причинна връзка с ПТП, довело до съставомерните общественоопасни последици - смъртта на пътуващият като пътник в лекия автомобил "ВА3 2161" с Д. К. № Вр56 70Б, Т. Ц. Г., и причинените средни телесни повреди на водача на автомобила П. В. Б. и пътуващата като пътник В. П. В. Напълно неприемливи за правилното приложение на закона са доводите, че отговорността на З. следва да бъде административно- наказателна. Подобни доводи противоречат на всички установени факти в тяхното единство и връзка помежду им и на правните изводи от тях. Допуснатото нарушение на закона по чл. 20, ал. 2 ЗДвП е довело до общественоопасен резултат, който надхвърля определените в закона граници на административно-наказателната отговорност за нарушение по ЗДвП и изпълва изцяло признаците на престъпния състав на инкриминираното деяние по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. З буква "б", във вр. с чл. 342, ал. 1 пр. З-то от НК, съгласно обвинението. При определяне на отговорността на подсъдимия правилно са оценени данните за оказаната от него помощ на пострадалите, поради което въззивната инстанция правилно е преквалифицирала деянието като съставомерно по чл. 343а ал. 1 буква "г",във вр. с чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. З буква "б", във вр. с чл. 342, ал. 1 пр. З-то от НК. Материалният закон е приложен правилно и в гражданската част на решението. Изводите за доказаността на приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове за обезщетение на причинените от деянието неимуществени вреди, в уважените им за ищците размери, са съгласно чл. 52, вр. с чл. 45 ЗЗД. Воден от тези мотиви ВКС, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК