Решение № 670 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5056/2013 г.

Решение № 670 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5056/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 и чл. 144 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1463 от 4.03.2013 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 5954/2012 г., с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване № 1200508/1.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители"-гр. София по искане на "Радомир метали" АД със седалище в гр. Радомир и адрес на управление Индустриална зона, ул. "Кутловица" № 53, вх. А, оф. 2А, ЕИК по Булстат: 113038265, представлявано от Людмил Исакиев Александров, и преписката е върната на административния орган за издаване на нов акт при съобразяване с указания по тълкуването и прилагането на закона - издаване на АПВ за възстановяване на сума в размер на 107339,20 лв. главница, ведно със съответните лихви за забава от 83148,80 лв., и е определен срок за издаване на АПВ 30 дни, считано от получаване на преписката от съда. Касационният жалбоподател оспорва съдебния акт с твърдение за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като конкретни нарушения е посочил нарушение на чл. 160 ДОПК, като според него Съдът е следвало да реши спора по същество; нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК, тъй като Съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона, и чл. 263, ал. 2 ГПК - Съдът не изложил мотиви. Касаторът обжалва решението и в частта за разноските, като поддържа прекомерност на присъдените на жалбоподателя разноски. Моли за отмяна на обжалваното решение на АССГ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Радомир метали" АД - чрез адв. Георгиева оспорва касационната жалба в писмен отговор и в с. з. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АССГ е отменил АПВ № 1200508/1.02.2012 г. на ТД на НАП "ГДО"-гр. София. За да достигне до това решение, Съдът е приел, че АПВ е издаден от компетентен административен орган, в хода на проверка по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК но същият е изцяло немотивиран от фактическа страна, което съставлява самостоятелно отменително основание. В оспорения АПВ е записано, че на жалбоподателя следва да бъде възстановена надвнесена сума за лихви по ДДС в размер на 238065,92 лв. (внесени от него 277234.44 лв., минус задълженията за лихви по ДРА № 374/26.11.2004 г. в размер на 39168,52 лв.). Със посочената сума 238065,92 лв. следва да бъдат прихванати главници по изп. д. № 48/2010 г., без изобщо да са конкретизирани размерите на главниците и тяхното основание. Съдът е приел, че посочването на протокол за приобщаване на доказателства № 1200085 от 31.01.2012 г. по никакъв начин не може да допълни мотивите на оспорения АПВ, който трябва да съдържа изрични мотиви относно основанието и размера на задълженията, с които се извършва прихващане. Тъй като въпросът е останал неизяснен от фактическа страна, Съдът след отмяната на АПВ е върнал преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Обжалваният пред административния съд АПВ е издаден, след като с Решение № 6096 от 5.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1185/2010 г., поправено с Определение № 12778 от 10.10.2011 г., е частично потвърден ДРА № 374/26.11.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД "Големи данъкоплатци" срещу "Радомир метали" АД, ЕИК по Булстат: 113038265, относно установени задължения по ЗДДС (отм.), формирани от отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 521950,50 лв. по фактури, издадени от "Ентрия" ЕООД; относно задължения по чл. 34, ал. 4 ЗКПО (отм.) за 2001 г. в размер на 12253,97 лв., за 2002 г. в размер на 1216,64 лв. и за 2003 г. в размер на 3102,05 лв., както и лихви за просрочие, изчислени към 26.11.2004 г. Със същото решение ДРА е обявен за нищожен в частта на определените на дружеството задължения по чл. 36 и чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. и в частта на определените задължения по ЗМДТ; и е отменен в останалата част по ЗДДС (отм.) - относно отказано право на приспадане на данъчен кредит и доначислен ДДС, както и в останалата част по ЗКПО (отм.) - относно преобразуването на ФР на дружеството за 2002 г. и 2003 г. От обжалвания АПВ става ясно, че е издаден при повторна проверка, след като с Решение № 2142/28.11.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ"-гр. София е отменен АПВ № 1103329/2.09.2011 г. на ТД на НАП "ГДО"-гр. София и преписката е върната на компетентния орган за провеждане на ново производство по чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК. Тези обстоятелства са констатирани от първоинстанционния съд, но същият не е проконтролирал дали ответникът е изпълнил задължението си по чл. 150, ал. 1 ДОПК. Поради тази причина по делото не са налични цитираният ДРА от 26.11.2004 г. (в изпълнение на който е издаден обжалваният административен акт), и първоначално издаденият АПВ, ведно с подаденото искане за прихващане или възстановяване от 28.06.2011 г., с който е започнало административното производство, завършило с издаването на обжалвания акт. Липсва преписката по издаване на първоначалния АПВ. Отменителното решение на Д"ОУИ" се намира по делото в нечетлив вид. При това положение Съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, което налага делото да се върне за ново разглеждане в АССГ за окомплектоване на преписката с цитираните документи и административни актове. Касационната инстанция преценява като неправилна формираната от АССГ теза, че следва да даде на административния орган указания за съдържанието на административния акт, чието издаване предстои. Съобразно чл. 173, ал. 2 АПК административният съд има правомощието след отмяната на акта да върне преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, но не и относно неговото съдържание. Като е дал указания за издаване на АПВ с конкретно съдържание - за възстановяване на суми, и то в конкретен размер (107339,20 лв. главница, ведно със съответните лихви за забава от 83148,80 лв.), АССГ е надхвърлил дадените му със закон правомощия. Компетентният орган неправилно е приложил закона и затова издаденият от него акт е отменен, като Съдът може да му даде указания само как да прилага закона и административният орган следва да се съобрази единствено с тях При новото разглеждане на делото следва да се изискат по делото годишните данъчни декларации на задълженото лице по чл. 51 ЗКПО (отм.) за 2001 г., 2002 г. и 2003 г., ведно с приложените към тях ОПР, а при необходимост и съответните счетоводни документи на дружеството. Това се налага с цел да се проследят отразените в тях суми, изплатени като трудови възнаграждения на работниците и служителите, и се съпоставят с начислените, удържани и внесени суми за данък върху доходите на физическите лица по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) съгласно изготвяните от задълженото лице справки, явяващи се приложения към ДАПВ № 597/19.07.2001 г. и ДАПВ № 178/20.02.2004 г. Вярно е, че задълженото лице не е имало законово задължение да подава декларация-образец № 6, тъй като тя е въведена като изискване след процесните 2001 г., 2002 г. и 2003 г., но справките, изготвени от дружеството, са годни доказателства, относими към данъчните му задължения. В този ред на мисли следва да се има предвид възможността на органа по приходите и с АПВ да установява задължения за данъци и осигурителни вноски, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 25.01.2012 г. на ОСК на ВАС. Ето защо обявяването на ДРА за нищожен в частите за установени ДДФЛ не е пречка за начисляване на лихви върху посочените данъчни задължения, ако се установи, че същите не са внесени в срок. При новото разглеждане на делото следва да се изслуша съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши указаните по-горе съпоставки, като даде и заключение за размера на извършените прихващания с двата посочени по-горе ДАПВ, както и с прихващанията съгласно протоколи № 1/2005 г. и № 4/2005 г. на ТДД "Големи данъкоплатци" и за отражението им с размера на дължимите суми по данъчната (данъчно-осигурителната) сметка на дружеството. Вещото лице следва да установи какви корекции са извършени с внесените от "Радомир метали" АД суми по цитирания ДРА, акто провери коректността на твърдяните от дружеството вноски съгласно подадените жалби по административен и съдебен ред. В заключение следва да се формира извод след извършените прихващания остава ли сума за ефективно възстановяване. При необходимост Съдът може и следва да постави и допълнителни задачи на ССЕ, които са от значение за изясняване на делото от фактическа страна и за правилното му решаване. При новото разглеждане на делото Сдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските. Така мотивиран, Върховният административен съд, Осмо отделение,