Решение № 11915 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14889/2013 г.

Решение № 11915 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14889/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и е във фаза на втора касация. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) гр. София при централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение № 5809 от 16.09.2013 г., по адм. дело № 3836/2012 г. по описа на Административния съд - София град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са твърдения, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и необосновано е приел, че доставките са реално извършени от прекия доставчик. Счита, че съдът неправилно се е позовал на Директива 2006/112/ЕО и практиката на СЕС по подобни дела. Иска решението да бъде отменено и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Аугустус Риал Истейт" ЕООД, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. По делото е установено, че РА № 2001001609 от 26.05.2010 г., издаден от Красимир Стефанов Златаров - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, е изменен с решение № 1637 от 01.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - София, като установеното с РА задължение по ЗДДС за периода м. 08.2009 г. по фактура № 0000000156 от 04.08.2009 г., издадена от "Мак Конструкшън" ООД на "Аугустус Риал Истейт" ЕООД, в размер на 76829.96 лв. е намалено на 22452.72 лв. Настоящото разглеждане на делото е след като с решение № 3475 от 12.07.2011 г., по адм. дело № 9169/2010 г. по описа на Административния съд - София град, жалбата срещу процесния РА е приета за основателна и оспореният РА е отменен. След обжалване, с решение № 5123 от 09.04.2012 г. по адм. дело № 12788/2011 г. по описа на Върховния административен съд, първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд в настоящото производство е бил РА в частта, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 22452.72 лв. Първоинстанционният съд е отменил РА в обжалваната част. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В хода на съдебното производство съдът е събрал допълнително относими доказателства и доказателствени средства - писмени доказателства, заключение на съдебно - счетоводната експертиза (ССЕ), съдебно - техническа експертиза (СТЕ) и комплексна СТЕ и ССЕ. Първоинстанционният съд е приел, че административният орган е приел наличието на реалност на доставката от страна на "Мак Конструкшън" ООД към ревизираното лице (РЛ), от страна на "Макс Инженеринг 09" ЕООД към "Мак Конструкшън" ООД, но не е приел наличието на реалност на доставката от страна на "Волма Трейд" ЕООД и "Лавин" ЕООД към "Макс Инженеринг 09" ЕООД и поради това административния орган е стигнал до извода, че не представлява доставки за РЛ. Съдът е счел, че спорният въпрос по делото е дали така установена евентуална нереалност на тези доставки би могла да се отрази и да повлияе на правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя. Приел е, че ревизиращият орган не се е съобразил с основните характеристики на ДДС, а доставките са реално извършени, поради което изводите на приходните органи в обратния смисъл са необосновани и незаконосъобразни. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че предмет на дейност на РЛ за ревизирания период е изграждането на собствена сграда в гр. София, ул. "Пиротска" № 6. За изграждането й е бил сключен договор за строителство на 11.05.2009 г. между ревизираното лице и "Мак Конструкшън" ООД, по силата на който РЛ възлага, а другото търговско дружество приема да извърши строеж на сграда с магазини и офиси на обща стойност 3035787.92 лв. без ДДС. Не се спори, че доставчикът "Мак Конструкшън" ООД е издал на РЛ процесната фактура с предмет на доставките: изкоп, направа на шлицови стени, приспаднат аванс за изкоп и направа на шлицови страни, 40% аванс за ВиК и 40% аванс за външно електрозахранване. Безспорно е, че процесната фактура е отразена в дневниците за продажби и в справките - декларации за периода, данъкът е начислен по смисъла на чл. 86 ЗДДС, за което е представена хронология на сметка 4532, плащането е осъществено по банков път. Представена е и хронология на сметка 50 и 70, оборотна ведомост, ведомости за заплати, справки по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), трудови договори - 19 броя. Не се спори, че дружеството изпълнител е ползвало подизпълнители "Валмекс" ЕООД, "Волан 98" ООД и "Макс Инженеринг 09" ЕООД, като са представени сключени договори с тях, фактури, платежни документи, приемо-предавателни протоколи. Един от подизпълнителите "Макс Инженеринг 09" ЕООД е ползвало предходни доставчици, като по отношение именно на двама от тях "Волма Трейд" ЕООД и "Лавин" ЕООД ревизиращите органи са приели, че не е налице реалност на доставките, което е послужило и като извод за отказа им да признаят правото на приспадане на данъчен кредит в полза на жалбоподателя. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в ДОПК. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че ревизиращия орган е приел наличието на реалност на доставката от страна на "Мак Конструкшън" ООД към РЛ. Спорният въпрос по време на административното производство е бил именно реалността на тази доставка. Първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, въпреки дадените изрични указания от Върховният административен съд. Тъй като делото е във фаза на втора касация, настоящия състав следва да направи съвкупна преценка на доказателствата по делото. Спорът по делото се свежда до това налице ли са действително извършени доставки по процесната фактура. Заключенията по ССЕ, СТЕ и комплексната СТЕ и ССЕ не са оспорени от страните. Настоящият състав кредитира заключенията на експертите, като обективни, логични и почиващи на събраните по делото доказателства. От заключението на ССЕ, е установено, че в качеството си на подизпълнител "Макс Инженеринг 09" ЕООД е издал на "Мак Конструкшън" ООД шест фактури. Видовете и количества СМР в приемо-предавателните протоколи за извършени СМР към тези фактури съответстват на видовете и количествата СМР в приложенията към договорите от 01.07.2009 г., 03.08.2009 г. и от 01.09.2009 г. В качеството си на подизпълнител "Лавин" ЕООД е издала на "Макс инженеринг 09" ЕООД две фактури. Видовете и количества СМР в приемо-предавателните протоколи за извършени СМР към тези фактури съответстват на видовете и количествата СМР в приложението към договора от 15.07.2009 г. В качеството си на подизпълнител "Стройкомерс Таков" ЕООД е издала на "Макс Инженеринг 09" ЕООД две фактури. Видовете и количества СМР в приемо-предавателните протоколи за извършени СМР към тези фактури съответстват на видовете и количествата СМР в приложението към договора от 06.09.2009 г. В качеството си на подизпълнител "Волма Трейд" ЕООД е издала на "Макс Инженеринг 09" ЕООД пет фактури. Видовете и количества СМР в приемо-предавателните протоколи за извършени СМР към тези фактури съответстват на видовете и количествата СМР в приложението към договора от 20.07.2009 г. В качеството си на подизпълнител "Джи Ел Строй" ЕООД е издал на "Макс инженеринг 09" три фактури. Видовете и количества СМР в приемо-предавателните протоколи за извършени СМР към тези фактури съответстват на видовете и количествата СМР в приложението към договора от 20.08.2009 г. Безспорно е установено от заключението на СТЕ, че сградата, находяща се в гр. София, ул. "Пиротска" № 6 е построена и е въведена в експлоатация. Строително - монтажните работи, посочени в предмета на договори за СМР между дружеството - подизпълнител "Макс Инженеринг 09" ЕООД и неговите подизпълнители "Лавин" ЕООД, "Волма Трейд" ЕООД, "Джи Ел Строй" ЕООД и "Стройкомерс Таков" ЕООД са извършени. Наличните документи - договори, протоколи и приемо-предавателни протоколи обр. 19, разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация и други документи във връзка със строителството, проверените проекти и направения оглед на място безспорно установяват съответствие между договорените, актуваните СМР по протоколи обр. 19 и изпълнените на място видове строителни работи. Безспорно установено от заключенията на комплексната СТЕ и ССЕ, че извършените и предадени СМР от прекия доставчик "Мак Конструкшън" ООД на възложителя "Аугустус Риал Истейт" ЕООД по трите фактури на обща стойност 807 726.95 лв., включително 134 621.15 лв. са отразени в дневника за продажби на прекия доставчик за м. 08, м. 09, м. 10.2009 г. Дължимият ДДС по справка-декларация за съответните месеци е внесен от прекия доставчик в законоустановения срок. РЛ е отразило фактурите за извършените и предадени СМР от доставчика му в дневника си за покупки през съответните месеци и поради това е налице реална доставка. Вещото лице е констатирало, че от представените доказателства е видно, че разликата между изпълненото СМР от подизпълнителя "Макс Инженеринг 09" ЕООД и неговите подизпълнители и предаденото на възложителя е изпълнено и отразено от "Мак Конструкшън" ООД. От доказателствата по делото е установено, че при всички дружества - подизпълнители съществува документация, образец 19, в която са описани видовете и количествата работи, съответстващи на предварителните договори, подписани между подизпълнителите и съответното дружество, което документално доказва, че услугата е била извършена. По делото безспорно е установено, че процесната фактура е отразена в дневниците за продажби и в справките-декларации за периода, данъкът е начислен по смисъла на чл. 86 ЗДДС, за което е представена и хронология на сметка 4532, плащането е осъществено по банков път. Представени като доказателство по спора, освен процесната фактура са и хронология на сметка 50 и 70, оборотна ведомост, ведомости за заплати, справки по чл. 62, ал. 4 КТ, трудови договори - 19 броя. От събраните доказателства и заключенията на вещите лица се установява, че прекия доставчик е разполагал необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост. Поради изложеното доставката между РЛ и неговия доставчик е реална. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на практиката на СЕС и мотивите му в тази насока се споделят от настоящия състав. Съдът правилно е приел, че непредставянето на документи от предходни доставчици не може да е основание за отказване на данъчен кредит. В същият смисъл при идентична фактическа обстановка е решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 г., съгласно което членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне ДДС за доставката на стоки, поради това, че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. Предвид всичко изложено, оспореното решение не страда от посочените пороци в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение