Решение № 15864 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9660/2013 г.

Решение № 15864 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9660/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от манастир "Свети Великомъченик Георги" - гр. Хаджидимово, представляван от йеродякон Теофил Данев Андреев, чрез пълномощника му адв. Стефка Спиридонова, и от кмета на община Хаджидимово, чрез пълномощника адв. Атанаска Богоева, и Катерина Людмилова Терзиева, вписана като едноличен търговец под фирма ЕТ "Катерина Терзиева - КТ" със седалище гр. Хаджидимово, срещу решение № 746 от 08 май 2013 г., постановено по адм. д. № 623/2012 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е обявена нищожността на заповед № 107/15 април 2010 г. на кмета на община Хаджидимово и е оставена без разглеждане жалбата на манастир "Свети Великомъченик Георги" против същата заповед, като е прекратено производството по делото в тази част. С касационната жалба на манастир "Свети Великомъченик Георги", която по своя характер е частна такава, се обжалва решението на Административен съд Благоевград в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на манастира и е прекратено производството по делото. Решението в посочената част се обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С касационната жалба на кмета на община Хаджидимово и ЕТ "Катерина Терзиева - КТ" е оспорено решението на Административен съд Благоевград в останалата му част с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Всеки от касаторите оспорва касационната жалба на другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Двете жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на манастир "Свети Великомъченик Георги" срещу заповед № 107/15 април 2010 г. на кмета на община Хаджидимово, с която на основание чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е одобрен подробен устройствен план - план за застрояване за поземлен имот № 015002 в м. "Зад манастира", землище гр. Хаджидимово, който имот е отреден за изграждане на хотел-ресторант. С определение № 82 от 24 януари 2013 г. по адм. д. № 78/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград производството, образувано по протест на Окръжна прокуратура Благоевград срещу същата заповед на кмета на община Хаджидимово, е присъединено към настоящото. Съдът е приел, че манастир "Свети Великомъченик Георги" не е сред кръга на заинтересуваните лица по чл. 131 от ЗУТ и не разполага с право да оспорва заповедта. Поради това е оставил подадената от този оспорващ жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази му част. По протеста на Окръжна прокуратура Благоевград съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена при липса на компетентност на кмета на общината и е обявил нейната нищожност. Така постановеното решение е допустимо. Изложените в обратния смисъл доводи в касационната жалба на кмета на община Хаджидимово и ЕТ "Катерина Терзиева - КТ" са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове. Такова действие представлява и подаването на протест пред съответния административен съд за отмяна, респ. за обявяване нищожността на даден административен акт. В този случай не се изисква обосноваване на важен държавен или обществен интерес. Дори да се приеме обаче, че във всички случаи на участие на прокурор в съдебното административно производство е необходимо наличието на важен държавен или обществен интерес, то такъв отново е налице. Съществуването в правния мир на незаконосъобразен, а в още по-голяма степен - на нищожен, административен акт не е в интерес нито на държавата, нито на обществото. Решението е и правилно. Законосъобразен е извода на административния съд относно липсата на компетентност на кмета на общината да издава заповеди от вида на оспорената. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ в редакцията на нормата, действала към датата на издаване на оспорената заповед, кметът на общината има право да одобрява подробен устройствен план в обхват до един квартал, а в Столична община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала. Одобреният в случая ПУП-ПЗ се отнася до имот извън границата на урбанизираната територия, при което компетентен да го одобри е бил общинският съвет. Неоснователно е възражението, направено в касационната жалба на кмета на общината и ЕТ "Катерина Терзиева - КТ", че към настоящият момент е в сила друга редакция на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която одобряването на подробни устройствени планове за поземлени имоти извън границите на населените места е предоставено на кметовете на общините. Това е така, защото съответствието на административния акт със закона се преценява към момента на издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК. Решението е правилно и в частта му, с която жалбата на манастир "Свети Великомъченик Георги" е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството по делото в тази му част. Съгласно относимата разпоредба на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. В следващата ал. 2 на същата норма са посочени кои имоти са непосредствено засегнати от плана. В случая, както законосъобразно е приел административният съд, не е налице нито една от визираните в закона хипотези, което прави подадената жалба недопустима за разглеждането й по същество. Изложените в решението съображения се споделят напълно от касационната инстанция. В тази връзка неоснователни са доводите на този касатор, развити в подадената от него жалба, относно характера на нормата на чл. 131 от ЗУТ. В случая, както беше посочено по-горе, предмет на оспорване е заповед за одобряване на подробен устройствен план. Тази материя е развита в Закона за устройство на територията, като разпоредбата на чл. 131 от него е специалната норма, уреждаща правото на жалба. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в двете жалби основания за отмяна на оспореното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,