Решение № 10459 от 17.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Кехайов от гр. Смолян против решение 43/16.02.2022 г. постановено по адм. дело 293/2021 г. по описа на Административен съд Смолян. В жалбата са наведени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Смолян, чрез главен юрисконсулт С. Димова в писмен отговор излага доводи за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение 43/16.02.2022 г. по адм. дело 293/2021 г., Административен съд Смолян е оставил без уважение жалбата на М. Кехайов подадена срещу решение 2153-20-14/20.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ Смолян, с което е оставено в сила разпореждане [номер]/1/ прот. YO1I42 от 03.09.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване /ПО/ в ТП на НОИ Смолян. Съдът е приел, че административния акт не страда от порока нищожност, издаден е в съответствие с изискуемата компетентност на органа, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с релевантните за спора материалноправни разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ - Смолян е постановила Експертно решение /ЕР/ 532/07.06.2021 г., като на лицето е била определена 50 % трайна неработоспособност /ТНР/ пожизнено след преосвидетелстване. Решението не е било обжалвано по установения ред и поради това е влязло в сила. Въз основа на ЕР на ТЕЛК Смолян, длъжностното лице по ПО на основание чл. 98, ал. 8 от Кодекс за социалното осигуряване /КСО/ е била определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М. Кехайов за 50 на сто ТНР, считано от 02.03.2015 г. пожизнено. Следва да се посочи, че ЕР на ТЕЛК Смолян с 532 от 07.06.2021 г., експертната комисия към ТП на НОИ Смолян се е произнесла с решение 1167 от 28.07.2021 г. и действащата нормативна уредба не предвижда решението на медицинската комисия да подлежи на обжалване. Цитираното ЕР на ТЕЛК Смолян не е било обжалвано от М. Кехайов в 14-дневен срок от получаването му пред НЕЛК по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закон за здравето /ЗЗ/. На осн. чл. 113, ал. 3 от ЗЗ, решенията на органа на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. То е влязло в сила на 19.08.2021 г., съгласно постановения върху него гриф в съответствие с чл. 71, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Съобразно влязлото в сила ЕР на ТЕЛК е било издадено разпореждането за отпускане на лична пенсия за инвалидност в пълен размер по реда на чл. 98, ал. 7 от КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,