Решение № 10051 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2017 г.

Решение № 10051 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2017 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. Я., с адрес в гр. П. и съдебен адрес в гр. С., срещу решение № 1414/03.08.2017 г. по адм. дело № 966/2017 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3250/20.03.2017 г. на директора на Агенция "Митници". Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че оспореното решение е неправилно - необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед, присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на Агенция "Митници", в писмена защита и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на заплатения от другата страна адвокатски хонорар за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - П. е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. на държавния служител М. Н. Я., на длъжност "старши митнически инспектор" в митница П., с ранг IV младши, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 01.12.2016 г. в 23ч. 55 м. като работещ на мобилен рентген жалбоподателят не е осъществил задължителна проверка на описан в заповедта товарен автомобил на вход ГКПП -Петко войвода с цел откриване на опасни, забранени или недекларирани стоки, за който автомобил в последствие ( на 18.12.2016 г.) се е установило, че превозва укрити акцизни стоки - цигари, както и за това, че не се е явил пет дни на работа на ГКПП - Петко войвода - на 21.12.2016 г. ( нощна смяна), на 24.12.2016 г. (дневна смяна), на 25.12.2016 г. (нощна смяна), на 28.12.2016 г. ( дневна смяна) и на 29.12.2016 г. ( нощна смяна), съгласно утвърдения от началника на митница П. месечен график за присъствието на служители на митница П., даващи дежурства на ГКПП К. П. войвода, за месец декември 2016 г. Съдът е изложил мотиви, че заповедта е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването й са спазени административно - производствените правила по издаването й. Събраните по делото доказателства установяват извършването на описаните в заповедта деяния, като и двете представляват неизпълнение на служебните му задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл., като предвид тежестта им и за двете поотделно се следва налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение". АС е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда, че жалбоподателят умишлено не е осъществил рентгеновия контрол на посочения товарен автомобил с ТИР карнет на 01.12.2016 г. въпреки изричната заповед № РД -158/03.02.2016 г. на началник митница П. за 100 % рентгенов контрол на товарни автомобили на трасе вход ГКПП К. П. В.. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства - показанията на двамата свидетели, които също са били дежурни на процесната дата и данните от рентгеновата система - за вход и изход на оператора - жалбоподател, както и липсата на данни за повреда на рентгена на процесната дата. Тези доказателства са безпротиворечиви и направеният от съда извод е обоснован. Работещият на същия рентген, който не е бил дежурен на процесната дата, не е давал показания за конкретни факти, относими към казуса, а за теоретични възможности, поради което неговите показания правилно не са ценени и обсъждани. Неоснователно е твърдението на касатора, че не е следвало да се кредитират свидетелските показания на служителя на физически контрол, защото той бил длъжен да придружи камиона до рентгена и не го бил направил в случая, тъй като предвид цитираната заповед всички камиони следва да минат през рентгена и служителят на рентгена при преценка попълва контролен лист за физически контрол. Няма нито твърдения, нито доказателства за интензивен поток към момента на преминаване на процесния товарен автомобил, за да се обсъжда дали е била налице необходимост от изпълнение на задачите чрез заместване от други членове на дежурния екип. По отношение на второто нарушение - неявяване на работа за пет работни дни, след като на държавния служител е било отказано да ползва платен годишен отпуск, са без значение причините за отказа. В случай, че на държавния служител не е разрешено ползването на платен годишен отпуск, какъвто е настоящият случай, същият е бил задължен да се яви на работа, като съдът е изложил подробни мотиви защо по отношение на отложения отпуск от 3 работни дни за 2015 г. не е било налице уведомление по смисъла на чл. 59, ал. 6 ЗДСл., тъй като не е бил спазен изискуемия от този текст 7 - дневен срок. Неявяването на работа, което е описано в заповедта, е последващо задържането на Янакиев, приключило на 20.12.2016 г., поради което това задържане не представлява основание за неявяването. Законосъобразен е изводът на съда за спазване на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл., тъй като на л. 31 е приложен протокол за изслушването на Янакиев, а на л. 32 -37 два броя негови обяснения. Не кореспондират с доказателствата по дисциплинарната преписка твърденията на касатора, че не му е било известно, че дисциплинарното производство срещу него се води и за двете деяния. Правилни са изводите на съда, че заповедта отговаря на изискванията за реквизити, тъй като в нея са описани подробно ( на 7 страници) двете деяния, обсъдени са доказателствата, посочени са и конкретните нарушения на служебната дисциплина за всяко от тях. Невярни са твърденията на касатора по отношение на ТИР карнета, че е вменено в негова вина повторното преминаване на същия товарен автомобил със същия ТИР карнет. Този факт е описан единствено като една от причините за насочване на автомобила за физически контрол, извън видяното при рентгеновия контрол на 18.12.2016 г. от друг митнически служител. Нарушените служебни задължения са правилно индивидуализирани като неизпълнение на т. 1 от заповед РД -158/03.02.2016 г. за 100 % рентгеново контрол за товарните автомобили за първото деяние и за второто - чл. 23 от ЗДсл., задължаващ държавния служител да спазва работното време. Съдът е изложил достатъчно мотиви относно тежестта на извършеното и определянето на наложеното наказание в съответствие с чл. 91 ЗДСл. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Н. А. "Митници" следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 ( сто и петдесет ) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение