Решение № 6076 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1708/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр. Мездра, срещу решение № 1743/25.11.2025 г. постановено по адм. дело № 490/2025 г. по описа на Административен съд гр. Враца. Поддържат се подробно развити оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, В. Д. Д. не изразява становище по касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 1743/25.11.2025 г. постановено по адм. дело № 490/2025 г. по описа на Административен съд гр. Враца е отменил по жалба на В. Д. Д. Заповед № ППЗЗД/Д-ВР-М/4/06.10.2025 г. на Директора на ДСП - Мездра, потвърдена с решение № 06-РД06-0044/24.10.2025 г. на Директора на РДСП – Враца. Съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби – основания за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед № ППЗЗД/Д-ВР-М/4/06.10.2025 г. на Директора на ДСП - Мездра, потвърдена с решение № 06-РД06-0044/24.10.2025 г. на Директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Враца (РДСП) – Враца, с която е спряна месечната помощ по чл. 49 от ППЗЗДет. за настаненото в семейството й дете В. А. В.. От доказателствата по делото се установява, че за детето В. А. В. е предприета мярка за закрила по реда на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. - настаняване в семейство на роднини. Настаняването е допуснато с Решение № 221/26.10.2016 г. на Районен съд - Мездра, по гр. д. № 731/2016 г., за срок – до навършване на пълнолетие, а ако учи – до завършване на средно образование. Решението е влязло в законна сила на 18.11.2016 г. Съобразно заповед № ЗДЗД-2042/26.08.2016 г. на директора на ДСП - Мездра, детето е настанено в семейството на В. Д. Д. и А. Н. Д. - негови баба и дядо по майчина линия. От 26.08.2016 г. до момента детето се отглежда от В. и А. Д., които отглеждат и другите си трима внуци (деца на починалата им дъщеря), също настанени при тях по реда на ЗЗДет -П., Н. и А.. Със заявление - декларация с вх. № ППЗЗД/Д-ВР-М/4/23.01.2025 г. в отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) при ДСП - Мездра, В. Д. Д. е депозирала искане за отпускане на месечна помощ по чл. 49 от ППЗЗДет. - за подкрепа и отглеждане на детето В. А. В. в семейство на роднини. Към заявлението са представени и необходимите документи, включително и удостоверения за получен доход на В. Д. и на А. Д. за месец декември 2024 г. Социалният работник, след преценка на правото на подпомагане, при съобразяване с доходите за месец декември 2025 г. на В. и А. Д., с доходите от наследствена пенсия на детето и другите деца в семейството, и с доходите от месечни помощи по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейните помощи за деца, е изготвил социален доклад с предложение да се отпусне месечна помощ на основание чл. 49, ал. 2, т. 2 от ППЗЗДет., във връзка с чл. 49, ал. 3 от ППЗЗДет., в размер на 350,90 лева. Със заповед № ППЗЗД/Д-ВР-М/4/04.02.2025 г. на директора на ДСП - Мездра, помощта е отпусната, считано от 01.01.2025 г. Въз основа на представено удостоверение за брутни доходи, получени от В. и А. Д., социалният работник водещ случая на детето В. е констатирал, че има промяна в брутния доход на г-н А. Д. за месец август 2025 г., който от 1498,54 лева за месец юли 2025 г. е нараснал на 1567,14 лева през месец август 2025 г. Месечните доходи за семейството на В. и А. Д. и четирите деца, настанени в семейството им, за месец август 2025 година, административният орган е изчислил в размер на 3862,39 лева, като приел, че средномесечният доход на член от семейството за месец август 2025 г. е 643,73 лева, който е надвишаващ линията на бедност от 638,00 лева. Като основание за издаване на Заповедта за спиране на месечната помощ е посочено, че дохода на семейството на В. Д. за периода (а в същност за месец юли 2025 г.) в общ размер 3862,39 лева е средномесечен доход, който надвишава нормативно определения съгласно чл. 49, ал. 1 от ППЗЗД. Заповед № ППЗЗД/Д-ВР-М/4/06.10.2025 г. на Директора на ДСП - Мездра е оспорена по административен ред пред Директора на РДСП – Враца, който е отхвърлил жалбата с решение № 06-РД06-0044/24.10.2025 г. Решението е валидно, допустимо и правилно по своя резултат. Първоинстанционният съд аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, и е формирал законосъобразни изводи относно фактическите обстоятелства по делото. Съдът обосновано е приел, че оспорената заповед за спиране на месечната помощ е материално незаконосъобразна. По силата на чл.46, ал.1 ППЗЗДет., за подкрепа на детето и семейството може да се отпуска финансова помощ. Правната норма на чл.46, ал.2 ППЗЗДет., предвижда, че помощта по ал. 1 е предназначена за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при близки и роднини и в приемни семейства. Целевата финансова помощ за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини се дължи, когато лицето/семейството имат настоящ адрес, идентичен с този на детето, за което полагат грижи, детето е настанено при лицето по реда на ЗЗДет и същото полага грижи за детето и сътрудничи на Дирекция "Социално подпомагане" за постигане целите, определени в плана за действие. Нормата на чл. 49, ал.1 ППЗЗДет. предвижда, че допълнително условие за децата, настанени за отглеждане при роднини и близки - средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, и на ненавършилите пълнолетие деца е по-нисък от 5-кратния размер на гарантирания минимален доход. Съобразно чл.55, ал.1 ППЗЗДет, месечните помощи се прекратяват със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им. Помощта по чл.49 ППЗЗдет има за цел подпомагане за отглеждане на дете в семейна среда. Видно от изготвените доклади на социалните работници, при преценката си за предложение за отпускане на месечната помощ и за спирането й, те са обсъждали необходимостта от задоволяване на основните битови потребностите на детето от храна, облекло, принадлежности и консумативи както за училище, така и за дома. С оглед на това обосновано е прието от съда, че оспорената заповед противоречи на целта на закона доколкото с нея се спира плащането на месечната помощ за допълване дохода на семейството на ответницата по касация. Аргументите, изложени в решението на директора на Регионална дирекция Враца, че преустановяването не води до социално-икономически дисбаланс, не могат да бъдат възприети. От данните по преписката се установява, че при отпускане на помощта са взети предвид съвкупните доходи на семейството на В. Д., включително личните доходи на детето. Въпреки това е преценено, че помощта следва да се отпусне, т.е. тя е необходима за задоволяване на потребностите на детето. Затова спирането й единствено поради наличието на абсолютно пренебрежима разлика в месечния доход (формирана само от минимално увеличение на брутния трудов доход на съпруга на В. Д. при същите лични доходи на детето) представлява непропорционална мярка, която е в противоречие с интереса на детето. Очевидно е от данните по делото, че месечната помощ е била необходима за справяне на семейството с ангажимента по отглеждане на настаненото при него дете и тази необходимост не е отпаднала. Със спирането й се засягат права и интереси на детето в по-голяма степен от необходимото с оглед целта на издаване на акта и това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.5 АПК. С оглед на това не се налага обсъждане на останалите оплаквания в касационната жалба. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед не съдържа мотиви, изпълняващи изискванията на чл.59, ал.1, т.4 АПК. Решение № 06-РД06-0042/24.10.2025 г Директора на РДСП – Враца се съдържа изложение на всички релевантни факти и свързаните с тях правни основания за издаване на оспорената заповед, с което се изпълнява изискването за мотивираност на акта. Посоченото отговаря на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 16 от 31.07.1975 г. на ОСГК на ВС, което приема, че не е необходимо излагането на мотивите към административния акт да съвпада с неговото издаване. Въз основа на посоченото е правилен изводът на съда, че не са изпълнени изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК, като административният орган не е обосновал наличието на фактическите предпоставки за издаване на оспорената заповед, чието установяване е било в негова тежест. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора факти и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение