Решение № 2989 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 121/2012 г.

Решение № 2989 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 121/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет гр. Пловдив чрез процесуалния му представител срещу решение № 1778/03.11.2011 г. по адм. д. № 508/2011 г. на Административен съд гр. Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Кирил Илиев Чонов и Ангел Илиев Чонов не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Кирил Илиев Чонев и Ангел Илиев Чонев срещу решение № 469/16.12.2010 г. на Общинския съвет гр. Пловдив, с което на основание чл. 16, ал. 7, чл. 17, ал. 1, чл. 108, 109, ал. 1, чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ план регулация и застрояване и схеми, озеленяване и отдих на кв. "Смирненски !V" в частта относно предвижданията за частите от поземлен имот № 5100364, собственост на жалбоподателите, които попадат в улична регулация. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт в обжалваната му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Според чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, с ПУП за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. А според чл. 75, ал. 1 от ЗУТ, елементите на транспортната техническа инфраструктура се изграждат въз основа на предвижданията на специализираните устройствени схеми, общите и подробните устройствени планове, обвързано със структурата на територията. Видно от заключението /л. 183/ частта относно предвижданията за части от поземлен имот /ПИ /5100364 на оспорващите, които попадат в новопроектираните улици, предвидена за отчуждаване по прилагането на процесния ПУП-ПРЗ, е 50% от площта на /ПИ/ 5100364 тоест по-голяма от нормативно определения максимален размер. Така посочената площ за отчуждаване от имота е по-голяма от 25 на сто /чл. 16, ал. 1 от ЗУТ/, поради което следва да се приеме, че е налице противоречие със закона на оспорения акт. Така постановеното решение е неправилно като материалнонезаконосъобразно: Първоинстанционният съд е направил смесване на материалноправните хипотези, визирани като правно основание в оспорения административен акт. В същия е посочена разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУТ, а не тази на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Подробният устройствен план по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е всъщност този по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ- ПУР- регулация само на улици и поземлени имоти за обекти на публичната собственост. Този план няма отчуждително действие и такова може да настъпи чрез отчуждаване за изграждането на обекти на публичната собственост. Изискването за отчуждаване само до 25 %, което настъпва по силата на самия план, е само в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, каквато в оспорения административен акт не е предвидена. Следва да се има предвид, че отчуждаване за улици по чл. 16, ал. 1 ЗУТ е неприложимо. Съдът няма произнасяне по посочените в акта основания - чл. 16, ал. 7, нито пък засегнат ли е имотът от предвидено застрояване и какво, на кое от посочените в решението правни основания е предвидено застрояване, какъв е режимът на намиращите се в имота на жалбоподателите сгради, от кой план се засягат. Посочените обстоятелства не са изяснени от фактическа страна, поради което настоящата инстанция не може да провери правилността на решението с оглед приложението на чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Следва обжалваното решение да се отмени и делото да се върне на същия съд за произнасяне по законосъобразността на оспорения административен акт в обжалваната му част с оглед разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУТ и при съобразяване мотивите на настоящето решение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение