Решение № 6381 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. В. Т. от гр. Раковски, чрез адв. Т. Божинов против решение 9593 от 07.11.2024 г., постановено по адм. дело 529/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт К. Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в провелото се производство пред Административен съд Пловдив е Решение 2153-15-54/21.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане РНП-2-4-15-01519840/24.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, в частта с която му е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 27 772,20 лева, от които 20 115,58 лева главница за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. и лихва за минало време 7 656,62 лева, начислена към 24.01.2024 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 24.01.2024 г. до окончателното погасяване на задължението. Съдът е отхвърлил жалбата на С. Т. и е присъдил разноски. Прието е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че Т. е подал заявление за отпускане на пенсия с вх. МП50413 от 07.08.2013 г. и приложените към него документи. Въз основа на заявлението е било издадено разпореждане [номер]/протокол N01139/26.08.2013 г. от Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ Пловдив, с което, считано от 11.02.2013 г. пожизнено по § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО на С. Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) при навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж от Първа категория труд и по чл. 104, ал. 2 от КСО 03 г. 00 м. и 28 дни (за периода от 01.09.1987 г. до 29.09.1990 г. при осигурител Мини Марица Изток), осигурителен стаж от Трета категория труд 17 г. 07 м. и 18 дни, осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО 10 г. 02 м. и 00 дни (за периода от 11.02.1982 г. до 21.08.1987 г. при осигурител Мини Маришки Басейн и от 08.10.1990 г. до 28.05.1995 г. при осигурител Мини Антрацит ЕАД и на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд 53 г. 03 м. и 05 дни, в размер на 424,70 лв. Така отпуснатата пенсия е осъвременена с разпореждане от 08.06.2016 г., издадено от Ръководител ПО при ТП на НОИ Пловдив. Във връзка с преизчисление на пенсията, е изискано от лицето с писмо изх. 1029-15-51918/26.10.2021 г. представянето на всички документи, удостоверяващи трудовия/осигурителния стаж, послужили за отпускане на ЛПОСВ. В отговор е било посочено, че Т. не съхранява никакви документи за стаж и доход, които са послужили за отпускане на пенсията. На основание чл. 108 от КСО е извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ Стара Загора, приключила с Констативен протокол КП-5-23-01041721/02.12.2021 г., както и такава в Осигурителния архив на НОИ, обективирана в Отговор изх. 5531-26-1738-2/20.12.2021 г. от Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ Хасково и Отговор изх. 5531-09-3875#1/02.12.2021 г. от Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ Кюстендил. В резултат на това с разпореждане [номер]/Протокол 2146-15-1026/22.12.2021 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ Пловдив пенсията е била спряна от 07.12.2021 г. С. Т. е обжалвал акта пред горестоящия административен орган и директорът на ТП на НОИ Пловдив с Решение 2153-15-31/02.02.2022 г. е оставил без уважение жалбата. Недоволен и от този акт, Т. го е оспорил пред Административен съд Пловдив, приключило с влязло в сила Решение 3789/24.04.2024 г., с което жалбата е отхвърлена. Междувременно с писмо изх. 2175-15-280#7/23.12.2021 г. от лицето е била изискана информация за осигурителния стаж за периода от 08.10.1990 г. до 28.05.1995 г. при Мина Антрацит ЕАД гр. Своге къде точно е полаган, в кой рудник, населено място, преназначения, различие в имената, както и друга информация, която може да послужи за издаване на документи за осигурителен стаж и доход. Отговор не е бил представен. Констатирано е при така извършените проверки, че Т. не е положил осигурителен стаж от първа категория труд с продължителност 03 г. 00 м. и 28 дни за периода от 01.09.1987 г. до 29.09.1990 г. на длъжност машинист на разтоварна стрела с посочен осигурител Мини Марица Изток и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО 10 г. 02 м. 00 дни, от които за периода от 11.02.1982 г. до 21.08.1987 г. с продължителност 05 г. 06 м. и 10 дни на длъжност замерчик подземен с посочен осигурителен Мина Маришки басейн и за периода от 08.10.1990 г. до 28.05.1995 г. с продължителност 04 г. 07 м. и 20 дни на длъжност подземен маневрист в Мина Антрацит ЕАД, при които параметри е отпусната пенсията на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. В тази връзка и е издадено разпореждане [номер]/протокол 2141-15-4/10.03.2022 г. от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, с което е отменено разпореждане [номер]/протокол N001139/26.08.2013 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив и всички последващи и е отказано отпускането на ЛПОСВ. Срещу така постановеното разпореждане е депозирана жалба. Била е оставена без уважение с Решение 2153-15-180/23.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив. Актът е обжалван по съдебен ред, по повод на което е било образувано адм. дело 1595/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, приключило с Решение 1306/06.07.2023 г., оставено в сила с Решение 605/18.01.2024 г., постановено по адм. дело 10094/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, с което жалбата на Т. е отхвърлена. Въз основа на изложеното, с разпореждане РНП-2-4-15-01519840/24.01.2024 г. ръководителят ПО при ТП на НОИ Пловдив е разпоредил на жалбоподателя да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 76 333,34 лв., от които главница за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2021 г. в размер на 47 232,12 лв. и законна лихва в размер на 29 101,22 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 24.01.2024 г., както и лихва по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на задължението. Отчетено е обстоятелството, че неоснователно изплатената сума за периода от 11.02.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 4 520,02 лв. е погасена по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО. По жалба на лицето с Решение 2153-15-54/21.02.2024 г. на Ръководителя на ТП на НОИ Пловдив е заличено погасеното по давност задължение за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. в размер на 48 561,14 лв., от които главница в размер на 27 116,54 лв. и лихва за минало време в размер на 21 444,60 лв. и е оставено в сила разпореждането в останалата му част. В хода на производството пред Административен съд - Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Видно е, че с разпореждане [номер], прот. N01139/26.08.2013 г., на Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. Пенсията е отпусната от 11.02.2013 г. при навършена възраст - [възраст], по заявление подадено в ТП на НОИ - Пловдив под МП 50413/07.08.2013 г. При преглед на пенсионното досие е била извършена проверка за правомерността на отпуснатата на Т. пенсия. С писмо изх. 1029-15-51918/26.10.2021 г. от лицето е изискано да представи оригиналните документи за стаж, върнати на Т., съгласно изискванията на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Декларирал е, че не съхранява нужните документи за осигурителен стаж. В рамките на тези проверки е установено, че Т. не е положил осигурителен стаж от първа категория труд с продължителност 03 г. 00 м. 28 - за периода от 01.09.1987 г. до 29.09.1990 г. на длъжност машинист на разтоварна стрела с посочен осигурител Мини Марица Изток и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 КСО - 10 г. 02 м. 00 дни, от които за периода от 11.02.1982 г. до 21.08.1987 г. с продължителност 05 г. 06 м. 10 дни на длъжност замерчик подземен с посочен осигурител Мина Маришки басейн и за периода от 08.10.1990 г. до 28.05.1995 г. с продължителност 04 г. 07 м. 20 дни на длъжност подземен маневрист в Мина Антрацит ЕАД, при които параметри е отпусната пенсията на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО с разпореждане [номер], прот. N01139/26.08.2013 г. Недоказването наличието на осигурителен стаж от първа категория и осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, сочат на извод, че по отношение на Т. не са изпълнени условията на § 4, ал. 2 от ПЗР от КСО и същият не е имал право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 11.02.2013 г. Разпоредбата на чл. 9 от НПОС в първоначалните редакции след влизане в сила на НПОС при изброяване на документите, които са част от пенсионното досие, не включват документите, удостоверяващи осигурителния стаж. Поради това проверката след отпускане на пенсията може да се извърши само след справка с тези документи, върнати на заявителя и по служебен път, когато са посочени осигурителите. За административния орган липсва нормативно установено задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата документите за стаж. Те не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и подлежат на връщане на лицата след произнасяне по пенсионното правоотношение. В правомощията на органа е по чл. 99 КСО да измени или отмени влязло в сила разпореждане по чл. 98, включително и служебно когато има съмнения или доказателства, даващи основание да се приеме, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й - чл. 99, ал. 1,т. 2, б "г" КСО и когато пенсията е определена в неправилен размер - б. "д". Това означава проверка на доказателствата за осигурителен стаж и доход и евентуално извеждане на нови фактически и правни изводи относно материалните предпоставки за правото на пенсия, размера и датата на отпускане. Тази проверка се извършва със съдействието на заявителя и/или служебно. В тежест на Т. доказването на претендирания в административното производство осигурителен стаж и доход, въз основа на който е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същия не е доказал наличието на стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания, да възстанови същите по реда на чл. 114, ал. 1 КСО ведно с лихвата по чл. 113 КСО, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият е действал недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получени суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на изрично посочени случаи. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Предпоставка за прилагането на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Добросъвестността е правна категория, която изисква точно и съвестно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но съдебната практика го дефинира като получаване на осигурително плащане въпреки знанието на факти и обстоятелства, които представляват пречка за това, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. От доказателствата по делото не се установява, че лицето е било добросъвестно, т. е., че не е знаело, че получава пенсия, която не му се следва, защото няма доказан необходим осигурителен стаж за това. Недобросъвестността на касационния жалбоподател се състои в това, че е претендирал полагането на осигурителен стаж от първа категория, какъвто в действителност не е положил и е бил наясно, че без полагането на този стаж не е придобил право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Независимо, че е налице изискване стажът и категорията труд да се преценява от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се е позовал на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. Недобросъвестното поведение от хипотезата на чл. 114, ал. 1 КСО винаги подлежи на доказване и доколкото фактите по спора сочат наличие на данни за недобросъвестност, обосновано и законосъобразно пенсионните органи са издали оспорените актове. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото съдът намира искането за присъждане на разноски на ответника по касация за основателно. Следва да се осъди С. В. Т. да заплати разноски по делото в размер на 100,00 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основани чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,