Решение № 175 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4891/2007 г.

Решение № 175 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4891/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. М. П. от гр. Г., област Велико Т., чрез повереника си адв. Г от АК Д., против въззивно решение № 85 от 19.04.2007 г., постановено по в. гр. д. № 410/2006 г. на Д. окръжен съд, с което е отменено решение № 4* от 9.02.2006 г. по гр. д. № 1642/2004 г. на Д. районен съд, с което е уважен предявеният от П. М. П. против Н. И. Т., Д. И. Г., В. И. К., и тримата от гр. Д., И. Д. Г., В. Д. Г., и двамата от с. Т., Д. област, Д. И. Г. от с. Ж., Д. област, М. С. С., И. С. М., М. Б. П., А. К. А., Д. А. Д., Б. А. Д., В. И. П., всички от гр. Д., Н. С. С. от гр. Д., починала в хода на процеса и заместена от правоприемниците си С. Е. С., Б. С. Е. и Е. С. Д., и тримата от гр. Д., Д. И. И. от гр. Д., починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците си Б. В. И., М. Д. Т. и В. Д. И., и тримата от гр. В., С. И. Х. от гр. Д., С. И. И. от с. Ж. област и К. М. Д. от гр. Д., починала в хода на процеса и заместена от правоприемниците си Г. Н. Д., починал в хода на процеса, Н. Г. Н., Д. Г. Н. и М. Г. Н., и четиримата от гр. А., Варненска област, иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на два недвижими имота - нива с площ от 85,002 дка, имот № 1* и нива с площ от 80 дка, имот № 1* и двата по плана за земеразделяне землището на с. Т., Д. област, на основание договор за покупко-продажба, материализиран с нотариален акт № 1* т. I, рег. № 8* д. № 127/2000 г. на нотариус № 84, с район на действие Д. районен съд. С обжалваното решение установителният иск за собственост върху процесния имот е отхвърлен. Оплакванията, развити в касационната жалба са за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушаване на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или постановяване на решение, с което да бъде уважен предявеният установителен иск за собственост. Ответниците по жалбата, Д. Г. Н., М. Г. Н., Н. Г. Н., Б. В. И., М. Д. Т., В. Д. И., чрез повереника си адв. Д от АК В., С. И. Х. иМ. Б. П., в писмен отговор по чл. 218г ГПК (отм.) оспорват жалбата. Останалите ответници, както и новоконституираните в хода на касационното производство С. Е. С., Б. С. Е. и Е. С. Д. чрез повереника си адв. Д от АК- В., оспорват касационната жалба и молят същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на данните по делото, с оглед изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предявен е от П. М. П. иск с правно основание чл. 97, ал. 1, ГПК (отм.), за признаване за установено по отношение на ответниците, че по силата на договор за покупко-продажба от Й. В. Г., И. Д. Г. и В. Д. Г.1 ищецът е станал собственик на нива с площ от 85,002 дка, съставляваща парцел **** от масив № 1* кад. № 1* и нива с площ от 80 дка, съставляваща парцел **** от масив № 1* кад. № 1* и двете по плана за земеразделяне на землището на с. Т., Д. област, оформен с нот. акт № 1* т. I, рег. № 8* д. № 127/2000 г. По делото е установено, че ответниците са наследници по закон на Н. М. К., починала през 1955 г. и М. К. Г., починал през 1970 г., които приживе са имали шест деца - Г. М. Г., Н. М. Д., И. М. Г., М. М. М., К. М. Д. и Д. (М.) М. Г. Установено е също така, че с решение № 63/27/25.10.1994 г. по преписка № 14509/92 г. на ПК - Д., процесните две ниви са били възстановени на наследниците на Д. М. Г. - Й. В. Г., И. Д. Г. и В. Д. Г., прехвърлителите по продажбената сделка с касатора-ищец през 2000 г. Установено е също така, че с решение № 510/25.06.1997 г. по гр. д. № 131/1994 г. на Д. районен съд, влязло в сила на 17.03.2000 г . е разрешен спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ като е било признато за установено по отношение на наследниците на Д. М. Г. - Й. В. Г., И. Д. Г. и В. Д. Г., че процесните две ниви, с обща площ 165 дка в землището на с. Т., преди колективизацията са били собственост на общите наследодатели на ответниците Н. С. приключване на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е проведена процедура по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ и с решение № 456/24.09.2002 г. на ПК процесните два имота са възстановени на наследниците на Н. М. К. и М. К. Г. Преди това на 4.04.2000 г. (няколко дни след влизане в сила на решението по спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ), Й. В. Г., И. Д. Г. и В. Д. Г. продали на ищеца П. М. П. процесните две ниви с н.а. № 132/2000 г. При тези фактически данни настоящият състав намира за правилен извода на въззивния съд, че при сключване на договора за продажба с ищеца, неговите праводатели не са притежавали правото на собственост върху имотите, така както са удостоверили, тъй като към този момент процесните имоти не са били изцяло собственост на продавачите, поради което направеното възражение от останалите наследници на общите наследодатели за недействителност на договора по отношение на тях с оглед разпоредбата на чл. 76 ЗН, е основателно. Правилно съдът е приел, че решението на ПК № 63/1994 г. като административен акт по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ с конститутивно действие формално е легитимирало продавачите като собственици на процесния имот, но не им придава това качество, тъй като правото на собственост върху земеделския имот принадлежи на лицата, които/чиито наследодатели са го притежавали преди кооперирането. Това решение не създава, а удостоверява принадлежността на правото на собственост - чл. 27, ал. 3 ППЗСПЗЗ и ако не съответства на действително правно положение, то винаги може да се преодолее по реда на чл. 14, ал. 4 и ал. 7а ЗСПЗЗ, какъвто е настоящия случай. В тази връзка правилно съдът е приел, че договорът за продажба е действителен единствено в отношенията между ищеца и наследниците-продавачи, но не прехвърля права, освен ако не се сбъдне условието по чл. 76 ЗН, поради което и предявеният установителен иск за собственост, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК относно процесния имот се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение не е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Правилно съдът е изградил своето убеждение въз основа на техния цялостен анализ като разпоредбата на чл. 97, ал. 1, ГПК (отм.), е приложена правилно към установените по делото факти. Тъй като не са налице релевираните пороци на обжалваното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, деловодни разноски на ответниците по жалбата за настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като такива не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,