Решение № 8874 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15137/2012 г.

Решение № 8874 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15137/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Живко Стойков Колев, гр. Варна, ул. "Царевец" № 38, вх. "А", ап. 6 срещу решение № 2555 от 23.10.2012 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 823/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалба на Колев срещу акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-070 от 8.02.2011 г. на орган по приходите в Дирекция "Местни данъци", община Варна, в частта, потвърден с решение № МД-РШ-024 от 17.03.2011 г. на директора на Дирекция "Местни данъци", община Варна, с който са установени задължения за данък върху превозни средства за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 374,22 лв. и 111,76 лв. лихви към 4.02.2011 г. и за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. в размер 200, 48 лв. и 34,60 лв. лихви към 4.02.2011 г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че представената от касатора квитанция за платени данъци не представлява официален документ като се позовал на длъжностната характеристика на издалия я служител, без да отчете, че носи печат на община Варна и номер на служител на общината. Съдът неправилно приел, че документа не отговаря и на изискванията за форма. Не отчел, че дължимият данък е платен добросъвестно в брой, в сградата на общината и това обстоятелство е установено с издадената квитанция. Последната не е оспорена от административния орган по реда на чл. 193 ГПК, поради което надлежно установява извършеното плащане. Съдът не отчел, че съгласно чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч.) квитанциите са първични счетоводни документи и липсата на един или на няколко реквизита не ги прави недействителни, след като същите отразяват вярно стопанската операция - чл. 7, ал. 3 и 4 ЗСч. Сочи, че организацията на дейността в администрацията, разпределението на функциите и правомощията на отделните служители са без правно значение за гражданските лица като лица, задължени по Закона за местните данъци и такси. Фактът, че плащането е извършено в сградата на община Варна, район "Приморски", на служител на общината и че за плащането е издаден съответен документ е достатъчен, тъй като по презумпция се предполага добросъвестност на администрацията и нейните служители. Сочи, с оглед на установена кражба от служителка на общината и удостоверение № 10293 от 8.03.2012 г. на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, е видно, че срещу служителката е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 282, ал. 2 НК, от което са настъпили значителни вредни последици за общината. Въз основа на това прави извод, че вредите са за общината, а не гражданите, тъй като те са заплатили дължимите данъци. Именно поради това касаторът не се конституирал като пострадало лице, защото не се считал за такъв. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорения акт за установяване на задължения по декларация. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Румяна Добрева, Адвокатска колегия, гр. Варна.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Местни данъци" в община Варна, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Основателно е възражението, че характеризирането на един документ като официален свидетелстващ предполага същия да е съобразен с изискванията на чл. 179 ГПК. Основателно е и възражението, че администрацията не може да черпи права от собствените си пропуски и да пренася тежестта на своята отговорност върху гражданите чрез приписването им на задължения, които те нямат. От представения документ е видно, че касаторът заплатил дължимия данък, поради което обжалваното решение е неправилно.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. С декларация от 6.07.2007 г. Живко Стойков Колев декларирал придобит лек автомобил марка "Пежо", модел 307, с регистрационен номер х хххх хх.

2. На 2.12.2010 г. на Колев било издадено от орган по приходите Генка Пенчева удостоверение № УД104598, че няма непогасени задължения по Закона за местните данъци и такси.

3. С акт № МД-АУ-070 от 8.02.2011 г. на орган по приходите в община Варна на Колев били определени задължения за данък върху превозното средство за периода 30.05.2007 г. - 31.12.2007 г.; 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. и 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. общо в размер на 741,02 лв. и лихви към 4.02.2011 г. 221,87 лв.

4. Колев оспорил акта пред директора на Дирекция "Местни данъци" в община Варна като твърдял, че за 2007 г. данъкът е платен от предишния собственик, а за 2008 г. и 2009 г. данъкът е платен от него като представил документ "за платени данъци за 2009 г.", на който имало положен подпис и печат "имуществени данъци община Варна" и № 0129 и в който било вписано: "данък върху ПС 200,48 лв.; недобр. данък ПС - 200,48 лв.; лихви - данък ПС 32,72 лв. всичко 433,68 лв. " и "данъкът е платен с квитанции: ПЛ № 1/6.07.2009 г. за 433,68 лв."

5. С решение № МД-РШ-024 от 17.03.2011 г. директорът на Дирекция "Местни данъци" в община Варна отменил акт № МД-АУ-070 от 8.02.2011 г. в частта досежно определеното данъчно задължение за 2007 г. и оставил в сила акта в частта досежно определения за 2008 г. данък в размер на 374,22 лв. и лихви към 4.02.2011 г. - 111,76 лв. и за 2009 г. данък 200,48 лв. и лихви към 4.02.2011 г. - 34,60 лв.

6. Печат № 0129 по регистъра на печатите на община Варна бил на Корнелия Атанасова Петкова, назначена с трудов договор № 00223 от 5.10.2005 г. на длъжност младши инспектор "Контрол данни". С допълнителни споразумения била преназначена на други длъжности като считано от 1.05.2008 г. заемала длъжността главен инспектор "Ревизии, проверки и контрол" в отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол" в Дирекция "Местни данъци" в община Варна. В представена длъжностна характеристика на длъжността, заемана от Петкова е вписано, че извършва ревизии и проверки на данъчнозадължените лица като не е посочено, че може да приема плащания на данъци и да издава удостоверителен документ за това.

7. Със заповед № 0159 от 29.01.2008 г. на кмета на общината са утвърдени процедури, конкретизиращи действията, документите и отговорните длъжностни лица, извършващи отделните процеси в Дирекция "Местни данъци". Процедура № МД-2 определя процеса на събиране на суми за местни данъци, обработката им по партиди и отчитането на сумите. Съгласно процедурата получаването на сумите за данъци се удостоверява с приходна квитанция, която се издава в два екземпляра, които се подписват и подпечатват с линия печат на специалист "Събиране и отчитане на касови приходи" - по един за задълженото лице и за касиера. Приходните квитанции се издават автоматизирано от информационната система на общината като носят изрично изписано заглавие "приходна квитанция", задължително съдържат име и фамилия на касиера, който получил парите, пореден уникален номер, дата и час на плащане, име, единен граждански номер и адрес на задълженото лице, вида, марката, модела на превозното средство и номера на двигателя, размера на данъка. Ежедневното приключване на събраните приходи се извършва с дневен лист, сборен дневен лист и опис на предадените банкноти.

8. В персоналните отчети за извършени плащания в брой (дневен лист на събирача) от 6.07.2009 г. в касова група "Младост" и касова група "Приморско" няма вписано извършено плащане по единния граждански номер на Колев за данък върху превозни средства.

9. По делото е приложено удостоверение № 10293 от 8.03.2012 г. на началник отдел "Досъдебно производство" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, в което е посочено, че е образувано досъдебно производство № 277/2010 г., по което на Корнелия Петкова е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 НК - в качеството си на длъжностно лице нарушила служебните си задължения с цел да набави за себе си имотна облага и от това настъпили значителни вредни последици за община Варна в размер на 322 000 лв.

10. Живко Колев бил разпитан в качеството си на свидетел - приложен е протокола за разпит.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорения акт е издаден от компетентен орган и в исканата от закона форма. Приел, че представената от Колев бележка за платени данъци не е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е издадена от лице, на което в кръга на службата му не е включено приемане на плащания за данъци. Приел, че бележката не е платежен документ, тъй като в нея е вписано, че данъкът е платен с квитанция № 1 от 6.07.2009 г., а и не отговаря на изискванията на формата за плащане на касите на Дирекция "Местни данъци". Приел, че представеното удостоверение за недължими към общината данъчни задължения не е доказателство за извършено през 2009 г. плащане на данъка. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължения по декларация и отхвърлил жабата на Колев.

Този извод на съда е правилен.

Релевантните за предмета на спора факти са доказани така, както са изложени по-горе. Страните не спорят по фактите. Касаторът твърди наличие на три отменителни основания - необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите, които излага са изцяло относно преценката на съда на установените факти, т. е. с обосноваността на изводите на съда на основата на тези факти. Доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон не сочи. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК съдът не следва да се произнася по твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Безспорно по делото е, че с оспорения акт са определени публични задължения - чл. 162, ал. 2, т. 1 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Безспорно е също, че данък върху превозни средства касаторът дължи, тъй като е собственик на моторно превозно средство. От акта е видно, че размера на данъка за 2008 г. и 2009 г. е 574,70 лв. и лихви 146,36 лв. От доводите на касатора е видно, че той твърди заплащане на данъка в размер на 400,96 лв. и лихви 32,72 лв. Доводи досежно разликата от 173,74 лв. до определените с акта данък и съответните лихви касаторът не сочи, а и не твърди, че размерът на данъка е определен неправилно. Единственият му довод е, че данъкът е платен.

Данъчните задължения са парични задължения и тяхното изпълнение - начин, място и срок, е определено с нормативен акт. Съгласно чл. 61 ЗМДТ данъкът върху превозните средства се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес на собственика, подал декларация по чл. 54 ЗМДТ. А чл. 2 ЗМДТ изрично определя начина и мястото на изпълнение - "в брой в касите на общинската администрация" или "безкасово по съответната сметка". Касаторът не твърди, че заплатил дължимия данък безкасово по съответната сметка. Напротив, твърди, че това станало в брой. Доказването на извършеното плащане "в брой в касите на общинската администрация" става с нарочен документ, издаден от длъжностното лице, което на касата приема плащането (виж по-горе т. 7 от фактите). Следователно, за да докаже извършването на плащането задълженото лице е необходимо да представи издадената му от касиера приходна квитанция. Доказателствената тежест е негова, тъй като той черпи права от твърдения факт.

Касаторът не представя приходна квитанция, а документ "за платени данъци за 2009 г.", на който е поставен печат № 0129 на общинския служител Корнелия Петкова. С оглед на това основният спорен по делото въпрос е удостоверява ли надлежно плащането този документ?

Както обосновано приел съда, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. Само този документ, който е съставен при спазване на кумулативните изисквания на чл. 179, ал. 1 ГПК има материална доказателствена сила. От доказателствата по делото е безспорно, че представения от касатора документ не съответства на установената форма за приходна квитанция. Вярно е (доколкото не се оспорва автентичността), че документа е издаден от служител на общинската администрация. Но той не е издаден в кръга на службата му. От длъжностната характеристика на служителя, издал документа е видно, че нему не е предоставена компетентност да приема плащане на данък и да издава за това удостоверителен документ (виж по-горе т. 6). Следователно макар и издаден от общински служител, процесният документ не е официален свидетелстващ документ. Поради това той не притежава материална доказателствена сила и следователно не удостоверява по задължителен за съда начин на плащането на данъка.

Като издаден от длъжностно, а не от частно лице документът безспорно е официален, но с него общинският служител удостоверява единствено собственото си знание за наличието и размера на данъка, както и за наличието на документ, с който плащането му е извършено. Дали посочената в този документ квитанция № 1 от 9.07.2009 г., е приходна квитанция по смисъла на установения със заповедта на кмета на общината образец и дали е издадена от длъжностно лице в кръга на службата му представеният документ не установява и не може да установи. Твърдяното от общинския служител знание за факти - данък, размер, наличие на квитанция № 1, не е декларирано от него в изпълнение на предоставена му надлежно удостоверителна компетентност, поради което не е и израз на държавна удостоверителна власт. Именно поради това правилно съдът не го ценил като официален свидетелстващ документ. Съдът извършил проверка в представените официални свидетелстващи документи - опис на квитанциите по касиери на касови групи "Младост" и "Приморско" от дата 6.07.2009 г., за да установи съществуват ли в тях твърдяното от касатора плащане, но констатирал, че на тази дата в описа не е вписана издадена приходна квитанция на името на касатора. Този факт, ценен в контекста на липсата на официален свидетелстващ плащането документ - приходна квитанция, прави обоснован изводът на съда, че касаторът не е доказал твърдян от него факт, от който черпи права - плащане на данъка.

Що се отнася до довода на касатора, свързан с мястото, на което платил данъка на общинския служител - сградата на общинската администрация, въз основа на което прави извод за надлежно плащане, то това твърдение също е неоснователно. Както бе посочено чл. 2 ЗМДТ изрично сочи, че плащането трябва да е на касите на общината, а не в сградата на общината. Само когато парите за дължимия данък са предадени на касиер, независимо дали от задълженото лице или от някое друго лице (законът не изисква данъчно задълженото лице да извършва плащането лично, но плащането трябва да е от името и за сметка на задълженото лице), плащането е валидно и се удостоверява чрез издадената приходна квитанция. Разбира се, няма никаква пречка, с оглед на проявеното от касатора доверие към общинския служител Петкова, да й предаде парите за данъка в нейния кабинет, но за да е валидно плащането е било необходимо тя от името и за сметка на касатора да ги внесе в касата на общината и да получи за този факт приходна квитанция на името на задълженото лице. Видно от доказателствата, личната преценка на касатора да не изпълни сам законовото си задължение да плати данъка на касата, а да го изпълни с помощта на общинския служител е единствената причина да не са налице доказателства за извършено плащане. В случая за никаква презумирана добросъвестност на администрацията не става въпрос, а става въпрос за субективна преценка на начина на изпълнение на законово задължение - лично на касата или чрез някого, било то и общински служител. Само поради тази лична преценка парите за данъка, ако се приеме за вярно твърдяното от касатора тяхно предаване на общинския служител, а доказателствата по делото не дават основание да не се кредитира това негово твърдение, не са стигнали до касиера - общинският служител, който единствен е оторизиран да приема плащане. Следователно не законови разпоредби или неясна организация на дейността на администрацията, а личното решение на касатора са довели до неточно изпълнение на данъчното задължение, поради което касаторът следва да понесе последиците от действието си. Вредите от това действие на касатора са за него и са пряко проявление на основния принцип в правото - който плаща зле, плаща два пъти.

Неоснователен е и другият довод на касатора, че съдът не отчел, че липсата на един или няколко реквизита не прави първичния счетоводен документ, какъвто твърди, че е представения от него документ "за платени данъци за 2009 г.", недействителен. Първо, както бе посочено представеният документ не е издаден от компетентния общински служител и не отговаря на изискванията за форма и ред на издаване, а не че липсват отделни негови реквизити. И второ, както самият касатор сочи това негово твърдение е вярно, но само тогава, когато отразява вярно стопанската операция - чл. 7, ал. 3 и 4 ЗСч. От доказателствата по делото не се установява въобще наличие на операция, за да се преценя верността на нейното отразяване в представения документ. Няма доказателства парите за данъка да са постъпили в касата на общината, което означава единствено, че данъчното задължение не е изпълнено.

Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил относимите за предмета на спора факти. Въз основа на тях направил обосновани фактически изводи. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствие на съдебното решение с материалния закон съдът констатира, че решението е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,