Решение № 8295 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14257/2018 г.

Решение № 8295 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14257/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по три касационни жалби на Кмета на община Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Ангелов, на Д. Спасов от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Иванов и на Г. Милева от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Чечкова, срещу решение № 1648 от 17.07.2018 г. по адм. д. № 2701/2017 г. на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отменена Заповед № 17 ОА915 от 24.04.2017 г. на Кмета на община Пловдив, с която е отказано да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация (ПУП - ПР) за УПИ XVI – 518, 554 и УПИ XV – 554, 555, кв. 141 - нов по плана на "Бяла зона", гр. Пловдив, за урегулиране на ПИ идентификатор № 523. 554 по кадастралната карта на гр. Пловдив и с което административната преписка е върната на административния орган за произнасяне при спазването на указанията, дадени в решението. С решението Община Пловдив е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба на Кмета на община Пловдив се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е било нарушено правото на защита на заинтересованата страна община Пловдив, която макар и представлявана в заседанието от юриста на кмета на общината, е посочена в решението като непредставена, поради това, че приетата СТЕ е бланкетно обсъдена в решението, същата е некомпетентна и неправилна. Посочва и че, тъй като заявеното за разрешаване изменение на ПУП – ПР е незаконосъобразно и градоустройствено недопустимо, тъй като противоречи на ПУП – ПРЗ от 1995 г., който е действащ за имотите, са били налице предпоставките за постановяване на отказ да бъде разрешено изработването на проект за изменението на ПУП в частта на ПР. Посочва и че действително § 8 от ПР на ЗУТ е специален по отношение на чл. 134 от ЗУТ, но не е такъв по отношение на чл. 135 от ЗУТ, поради което и оспорената заповед е била издадена на правилно основание. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлено оспорването срещу отказа. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответниците, които са били жалбоподатели в първата инстанция. В касационната си жалба Д. Спасов твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че от него като съсобственик в УПИ XV – 523. 555 не е било налице съгласие за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП – ПР, поради което правилно е било прието от органа, че не са налице предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ и правилно е бил постановен отказ да се разреши изменението. Посочва и че застрояването трябва да върви с регулацията, което в този случай не е така, поради което е правилен отказът, а изводът на съда в обратна насока е в противоречие със закона. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде отхвърлена жалбата срещу отказа. В касационната си жалба Г. Милева също твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не са били налице и предпоставките по § 8 от ДР на ЗУТ, тъй като с исканото изменение се създават имоти с лице по – малко от минимално допустимото по закон в противоречие с чл. 15 и 19 от ЗУТ. Посочва и че този параграф касае само регулацията, а от представеното предложение за разрешаване на изменение на ПУП е видно, че същото засяга и предвиденото за имотите застрояване. Поради това твърди неправилност на решението относно извода за незаконосъобразност на отказа, като посочва, че същият е в съответствие със закона. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде отхвърлена жалбата срещу отказа. Претендира разноски. Ответниците К. Танева, Н. Шивачев и Т. Илиева, чрез процесуалния си представител от адв. Стойчев, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Претендират разноски. Ответниците И. Дончев и Р. Дончев, чрез процесуалния си представител адв. Кръстев, изразяват становище за основателност на касационните жалби и неправилност на оспореното решение, като искат същото да бъде отменено и да бъде оставен в сила отказа на кмета на община Пловдив. Претендират разноски. Ответниците М. Козинарска, Община Пловдив, К. Чоролеева и Д. Спасов, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Ответника Л. Данева, чрез процесуалния си представител адв. Филаретов, изразява становище за основателност на касационните жалби и иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде оставена в сила заповедта на кмета на община Пловдив. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни – адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови оспореното определение АС – гр. Пловдив се е произнесъл по жалба на Т. Илиева и Н. Шивачев срещу Заповед № 17 ОА915 от 24.04.2017 г. на Кмета на община Пловдив, с която е отказано да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация (ПУП - ПР) за УПИ XVI – 518, 554 и УПИ XV – 554, 555, кв. 141 - нов по плана на "Бяла зона", гр. Пловдив, за урегулиране на ПИ идентификатор № 523. 554 по кадастралната карта на гр. Пловдив, с който регулационните граници на УПИ да се приведат в съответствие с имотните граници на имот с идентификатор № 56784.523.554. В заповедта е посочено, че със заповед № ОА – 1585 от 04.10.1995 г. е създадена съсобственост между ПИ идентификатори № 56784.523.554, № 56784.523.548 и № 56784.523.555 в УПИ XVI – 518, 554 и XV – 554, 555, за които е предвидено съответно застрояване. В заповедта е прието, че разрешаването на изработването на проект за изменение на ПУП в частта на регулацията, така както е поискано от заявителите е недопустимо, тъй като не е доказано спазването на законовите разпоредби за устройство на територията, като е прието в частност, че предложението противоречи на чл. 15, ал. 8, ал. 9, чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и поради това, че липсват условията на чл. 134, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 131 от ЗУТ, а именно не е налице съгласие на всички заинтересовани собственици, по отношение на които влезлият в сила план от 1995 г. е действащ и създава права. Съдът е приел, че приетата фактическа обстановка е установено, че е постановен отказ по заявление за одобряване на разрешаване за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Приел е, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като административния орган е бил сезиран със заявление за наличието на предпоставки за издаване на такава заповед по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. Приел е, че въпреки това административният орган не се е произнесъл за наличието или отсъствието на предпоставките по посочената разпоредба. Приел е, че в нарушение на административно производствените правила по чл. 35 от АПК, административният орган след като е установил действителното искане, което е по § 8 от ПР на ЗУТ, се е произнесъл на различно от заявеното основание за изменение на ПУП - ПР, тъй като в оспореният отказ изобщо липсват като правно основание нормата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, а изложените мотиви касаят съвсем различно основание, а именно чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, чл. 15, ал. 8 и 9 от същия закон и чл. 108, ал. 5. Посочил е, че това препятства и съдебният контрол върху акта, тъй като е недопустимо съдът да замества липсващите в административния акт произнасяне и мотиви по заявеното искане. Поради това е отменил оспореният отказ и е върнал преписката на административния орган със съответни указания за ново произнасяне. Решението е правилно. Правилно съдът е прие, че искането на жалбоподателите пред първата инстанция, с което е бил сезиран и административният орган, е направено по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, по което е формиран оспореният отказ на Кмета на община Пловдив. Правилен е и извода на съда, че административният орган не се е произнесъл по заявлението, с което е бил сезиран, а се е произнесъл на основание, с което не е бил въобще сезиран. В съответствие със събраните доказателства съдът е направил извод за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като в оспорения пред него акт не се съдържат нито фактически установявания, нито правни такива за наличието на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. Видно от доказателствата с оспореният отказ кмета на община Пловдив се е произнесъл по чл. 135, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, а именно по искане за изменение на ПУП по общо съгласие на заинтересованите страни, с каквото въобще не е бил сезиран. При така установената липса в оспорения акт както на фактически обстоятелства и правни основания за постановяването му във връзка с искането, с което е бил сезиран, правилно съдът е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен. Неоснователно е възражението на касатора кмета на община Пловдив, че § 8 от ПР на ЗУТ макар и да се явява специален по отношение на чл. 134 от ЗУТ, не се явява такъв по отношение на чл. 135 от ЗУТ. Напротив посочената разпоредба на § 8 от ПР на ЗУТ се явява специална и по отношение на чл. 135 от ЗУТ досежно искането за допускане на изработване на проект за изменение на ПУП. В тези случай административният орган следва да прецени налице ли са предпоставките по посочената разпоредба за разрешаване на изработването на проект за изменение на плана по § 8 от ПР на ЗУТ, което в настоящия случай не е сторено. Основанието за изменение на регулацията по § 8, ал. 2, т. 3 ЗУТ, за разлика от това по ал. 2, т. 2, е самостоятелно, защото не попада в нито една от хипотезите на чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ, а промяната е само на вътрешните регулационни линии и изисква доказване единствено на собствеността на искащия/те изменението върху придаден имот, за който отчуждителното действие е отпаднало по § 8, ал. 1 ЗУТ. Неоснователни са и възраженията на другите касатори – физически лица относно това, че с поискания за разрешаване проект се засяга и предвиденото застрояване по плана. Това е така, тъй като частите за застрояването са неотносими към преценката на заявеното изменение по § 8 от ПР на ЗУТ. Изменението на застрояването и разрешаване на такова изменение не е предмет на това производство, то би било последица от евентуално одобряване на изменението на регулацията при наличие на предпоставките по § 8, ал. 1 вр. ал. 2 от ПР на ЗУТ. В § 8, ал. 4 ПР ЗУТ изрично са изброени хипотезите, в които се постановява отказ, а в случая не е посочена нито една от тях. С искането до административния орган освен това не е заявено изменение в застроителния план, а напротив с уточнение на стр. 36 и стр. 43 от първоинстанционното дело изрично е посочено, че евентуална промяна на плана за застрояване може да се случи едва след приключване на процедурата по § 8, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. Съгласно § 8, ал. 5 ПР на ЗУТ строителство в имоти по ал. 1 може да се разреши едва след изменение на плана за регулация в една от посочените в ал. 2 ЗУТ хипотези, поради и което видно от доказателствата органът не е бил сезиран с такова искане. Правилен е и извода на съда, че при липса на фактически и правни основания свързани със заявеното искане е недопустимо съдът за първи път да излага такива в съдебното производство. Това е така, тъй като предмет в съдебното административно производство е установяване на законосъобразността на оспорения административен акт в рамките на изложените в него фактически и правни основания и мотиви, а не за първи път да се произнася по основанията, с които е сезиран административният орган. Най – накрая са неоснователи възраженията на кмета на община Пловдив за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като в производството е осигурено право на участие на всички заинтересовани страни, а кмета на общината и общината не са един и същи орган, както и в случай на несъгласие с приетата по делото СТЕ за него е била налице възможност да оспори същата, включително да поиска отвод на вещото лице, както и да поиска ангажиране на допълнителна или повторна експертиза в случай, че счита че приетата по делото е непълна или неоснована. По изложените съображения АС – гр. Пловдив правилно е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, водещи до неговата отмяна и връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган по заявлението, с което е бил сезиран. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите Кмета на община Пловдив и Г. Милева, както и на ответниците И. Дончев и Р. Дончев за присъждане на разноски. Искането за присъждане на разноски на ответниците по касация К. Танева, Н. Шивачев и Т. Илиева в тази връзка като основателно и доказано следва да бъде уважено, като за разноските следва да бъде осъден административният орган. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,