Решение № 4384 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1435/2013 г.

Решение № 4384 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1435/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Хасково Никола Мазгалов срещу решение № 222 от 4.12.2012 г., постановено по адм. дело № 321/2012 г. на Административен съд Хасково. С него е отменено решение № Ж-47-1 от 21.09.2012 г. на директора на РУ "СО" гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № О-26-261-12-0021306 от 13.08.2012 г. на ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "СО" гр. Хасково. С посоченото разпореждане е било прието, че Севгюл Салим Хасан няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО и е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 0266163 от 1.06.2012 г. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съда неправилно е изтълкувал разпоредбата на чл. 10 от КСО относно началния момент на осигуряването във връзка с началото на полагане на труд съгласно чл. 4 от КСО до прекъсването. Касаторът навежда твърдение и за неправилна преценка на задълженията на административния орган, тъй като според него органа нямало задължение да дава указания за отстраняване на нередовности по отношение на представени документи за изплащане на обезщетения. В касационната жалба се посочва и, че съда не се е съобразил с промяната на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от КСО, която била от 1.01.2011 г. Иска отмяна на съдебното решение с присъждане на разноски за двете инстанции. Поддържа накратко всички изложени доводи и в представено по делото писмено становище от 6.03.2013 г. Ответникът - Севгюл Салим Хасан от гр. Димитровград оспорва така подадената касационна жалба в писмен отговор от 24.01.2013 г. Поддържа неоснователност на жалбата и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. От анализа на доказателствата правилно съда бил достигнал до извода, че жалбоподателката е осигурено лице и има право на парично обезщетение по реда на чл. 42, ал. 2 от КСО. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било решение № Ж-47-1 от 21.09.2012 г. на директора на РУ "СО" гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № О-26-261-12-0021306 от 13.08.2012 г. на ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "СО" гр. Хасково. С посоченото разпореждане е било прието, че Севгюл Салим Хасан няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО и е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 0266163 от 1.06.2012 г. За да достигне до този резултат съдът е обсъдил относимите факти и е направил съответните правни изводи. Прието е, че оспореното решение и разпореждане е издадено в законова форма и от надлежен орган. От фактическа страна е приел, че в периода 24.11.2004 г. -1.06.2012 г. жалбоподателката е осъществявала дейност по трудово правоотношение в РВМС - Кърджали, впоследствие ОДБХ - Кърджали, към БАБХ - София. На 30.05.2012 г. между ЕТ "Зака - Сезгин Мустафа" гр. Димитровград и Севгюл Салим Хасан е сключен трудов договор № 3, по силата на който от 1.06.2012 г. лицето е поело да изпълнява трудова дейност като продавач консултант. Подадено е уведомление за сключването на договора на 1.06.2012 г. На същата дата лицето е уведомила работодателя, че не може да постъпи на работа по здравословни причини и е представен болничен лист № 552 /бл. № 0266163, серия Б-2011 от същата дата за 30 дни. Болничният лист е представен на 17.07.2012 г. от новия работодател в ТП на НОИ Хасково. Направена е проверка, установено е, че лицето фигурира в платежните ведомости за м. юни без отработени дни, поради което е отказано изплащане на обезщетението за временната нетрудоспособност. Съдът е установил безпротиворечиво всички тези факти и е достигнал до извода за незаконосъобразност на отказа на административния орган, потвърден от по-горестоящия. Приел е, че въпроса е изцяло правен и се изразява в това дали жалбоподателката има качеството на осигурено лице като е дал положителен отговор на този въпрос, позовавайки се на разпоредбите на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО вр. с чл. 10 от същия кодекс. При изложените съображения е прието, че жалбоподателката е отговаряла на условията по чл. 40, ал. 1 от КСО и на нея й се е следвало парично обезщетение за временна нетрудоспособност. Решението е правилно. По делото е установено от фактическа страна, че Севгюл Салим Хасан е сключила трудов договор на 30.05.2012 г. с ЕТ "Зака - Сезгин Мустафа" с уговорено месечно възнаграждение за неопределено време. Срокът на изпълнение е считано от 1.06.2012 г. От приложения трудов договор се установява, че работника е постъпил на работа на 1.06.2012 г., за което се съдържат подписите на страните. Установено е, че със заповед на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните е прекратено трудовото правоотношение с Севгюл Салим Хасан, считано от 1.06.2012 г. При тези данни съдът правилно е приел, че Хасан е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според който осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Спорният въпрос - фактическото престиране на трудова дейност ли е правопораждащият юридически факт или трудовата дейност следва да се дефинира по друг начин. Според разпоредбата на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда, наименован - Начало на изпълнението - Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. В настоящият случай постъпването на работа е удостоверено писмено с подписа на страните. При това положение е без значение представеното уведомително писмо, че Хасан не може да бъде на работа по здравословни причини, защото при валидно сключен договор и възникнало трудово правоотношение тя може да се ползва от правата си по КТ и по КСО, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Решението следва да бъде оставено в сила, като на ответника по касационната жалба се следват направените разноски за тази инстанция, съгласно представените доказателства в размер на 600 лв. - адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение,