Решение № 4986 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10129/2017 г.

Решение № 4986 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10129/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. К. И. от [населено място] срещу решение № 5136 от 04.08.2017 г. по адм. д. № 337/2017 г. на Административен съд – С.-град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед като несъобразена с нормата на чл. 151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ. Ответникът – директор на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез юрк. Л., излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № РА-30-356/07.12.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "Допълващо застрояване – навес, дървена конструкция пред стопанска постройка и лятна кухня" в имот с идентификатор [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], м. "[наименование]". Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, допълващо застрояване по чл. 46, ал. 1 от ЗУТ от VІ категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за който са изискуеми строителни книжа, тъй като не попада в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ. Възприети са изцяло констатациите, залегнали в Констативен акт № 19-225 а/31.10.2016 г. досежно характеристиките на строежа - "монтирани дървени колони, стъпващи върху метални тръби, замонолитени в бетонова настилка и плътна част на прозирната ограда, греди, ребра и дъсчена обшивка, завършен покрив с метални керемиди". Прието е, че констативният акт има характера на официален удостоверителен документ, ползващ се с доказателствена сила по чл. 171, ал. 1 АПК, поради което и отказа на жалбоподателката от допуснатата СТЕ, не са оборени фактическите установявания в констативният акт. Следователно е налице основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което сочи на наличие на незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл. 225 а, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, тъй като не попада в обхвата на режимите за търпимост по § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ, с оглед годината на изграждане-2016 г. Решението е незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неизяснена фактическа обстановка. Административният съд е базирал правните си изводи изцяло на описаната в Констативен акт № 19-225 а/31.10.2016 г. фактическа обстановка, приемайки, че тя не е оборена с надлежни доказателства в процеса. Този констативен акт, обаче, не е визиран в процесната заповед. Видно от мотивната и част, заповедта е издадена по "установените обстоятелства от извършената проверка", "отразени в Констативен акт № 19-225 а/13.09.2016 г. ", връчен на оспорващата на 01.11.2016 г. Следователно заповедта се позовава на извършена проверка на 13.09.2016 г., което обстоятелство е вписано и в първия абзац от мотивите на заповедта. Предвид горното, в нарушение на служебното начало по чл. 9 във връзка с чл. 171, ал. 4 и ал. 2 АПК, съдът се е произнесъл при некомплектована в цялост преписка, като не е изискал изрично визирания в оспорената заповед Констативен акт № 19-225 а/13.09.2016 г., а е постановил решението си на база констатациите, залегнали в констативен акт, изготвен в последващ момент. Това е довело и до несъответна преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение