Решение № 3293 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14801/2009 г.

Решение № 3293 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14801/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Менка Димитрова Стоянова, Радка Стефанова Бодльова, Данка Стоилкова Малчева и Петър Борисов Вуков, против решение № 375/16.06.2009 г., постановено от Административен съд София - област по адм. дело № 600/2008 г., с което са отхвърлени като неоснователни жалбите им, с твърдения за нищожност на заповед № 0-953/21.06.1977 г. на Председателя на ИК при Софийски окръжен народен съвет, за отчуждаване на имот пл. № 130, в кв. 2 по плана на к. к. Белчин бани, община Самоков, тъй като не са полагали подписи в молби, декларации и разписки, че имотът е ливада и се обработва и до днес, а обезщетение по платежно нареждане № 5205/11.06.1980 г. на се получавали. С твърдения за неправилност, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила, се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което се уважи първоначалната жалба с прогласяване нищожността на процесната заповед. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответните страни - физически лица, Областен управител на Софийска област и Кмет на община - Самоков, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, процесуално е допустима. Разгледана по съществото си е неоснователна. За да направи извода, че оспорената заповед, за отчуждаване на имот от 21.06.1977 г. не е нищожна, първостепенният административен съд е приел от фактическа страна, че процесната заповед е издадена в резултат на стартирано на 17.11.1976 г. производство (л. 52 по делото), за обект - балнеосанаториум на Министерство на транспорта, съгласно ЗРП, средствата са осигурени от МТ по нарочен финансов план, въз основа на оценителен протокол № 12/1977 г. на комисия по чл. 265 ППЗТСУ (отм.) и средствата за обезщетяване на правоимащите са били осигурени. Поисканата и допусната графологическа експертиза е установила, че два от подписите (на л. 240 и л. 240а по делото), са положени от Менка Димитрова Стоянова, два - от Иван Станков Бодльов (л. 242 и л. 243) и един от проверените не е негов, а двата подписа - на л. 245 и л. 246, не са положени от жалбоподателката Данка Стоилкова Малчева. Тези изводи в заключението не са били оспорени от страните, а съдът е отчел, при съвкупната преценка на доказателствата, че въпреки частично потвърдените твърдения за неположени три подписа от адресатите на въпросната заповед, не е налице порок, който да води до нейната нищожност - с изрична молба до Председателя на ОНС - с. Белчин бани, Иван Бодльов е пискал да бъде обезщетен "парично, в брой", а Данка Малчева, с оглед представената разписка на л. 245 е била уведомена за започналото производство и отделно е декларирала, (л. 246), че няма друг имот, освен отчуждавания. Освен това, тримата от жалбоподателите - Малчева, Бодльова и Вуков, видно от изложеното в жалбата им и цитираното в мотивите и приобщено писмо от 23.10.2007 г. на кмета на община-Самоков, са получили отчуждителната преписка, като са можели в 14 дневен срок да оспорят отчуждителната заповед - сторили са това едва на 08.07.2008 г., далеч след срока по чл. 149 АПК, а жалбоподателят Вуков е заявил отмяна на отчуждаването по ЗВСОНИ (л. 58), но искането, като просрочено, е било оставено без разглеждане. При тези така установени данни от значение по делото, съдът е постановил правилно решение, което не страда от твърдяните пороци. Събрани са всички относими за спора доказателства, които са преценени точно и според конкретния предмет на производството - претенцията за нищожност. Обоснован е изводът, че в хода на процедурата по отчуждаването на процесния имот, протекла по реда на ЗТСУ и ППЗТСУ /отменени/, не са допуснати нарушения на материалния, или на процесуалния закон, които да опорочат отчуждителната заповед до степен нищожност. Същата е издадена от компетентен орган - Председателя на Изпълнителния комитет на Софийски окръжен съвет - чл. 95 от ЗТСУ (отм.) в редакцията на нормата от 1973 г., което именно е относимото в случая. Подчертано е и от съда, с позоваване на тълкувателните решения на ОСГК, досежно хипотезите, обуславящи нищожност, каквато в случая не е налице. Във връзка с твърдението за неучастието на Вуков по-горе бе посочено подаденото му извън допустимия срок искане за отмяна, а соченото като практика на настоящия съд решение не визира сходен случай - постановено е по повод задвижено своевременно касационно производство, протекло при различни процесуални правила и не коментира основания за нищожност. Навежданите в касационната жалба доводи биха могли да се обсъждат в производство по законосъобразност на заповедта, породила последиците си по отчуждаване на имота, а липсват данни съставеният впоследствие АДС № 4532/1981 г. да е бил оспорван от жалбоподателите по надлежния ред, поради което същият има декларативната си сила. Поради гореизложеното, касационната жалба е неоснователна, решението следва да бъде оставено в сила, с оглед което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,