Решение № 11453 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4287/2019 г.

Решение № 11453 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4287/2019 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Хитрино, чрез процесуалния му представител адв. Геронтиев, срещу Решение № 19/22.02.2019 г. постановено по адм. дело № 296/2018 г. от Административен съд - Шумен с доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да се остави без уважение жалбата срещу заповед № РД-252/11.09.2018 г. на кмета на Община Хитрино. Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. По делото от процесуалния му представител е постъпила молба, в която заявява, че поддържа изложеното в касационната жалба. Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът – "Консулт – 72-03" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Хитрино, обл. Шумен, в представен по делото отговор на жалбата, чрез процесуалния си представител адв. Ганева счита същата за неоснователна и моли решението като правилно да се остави в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение като правилно следва да се потвърди. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Съгласно текста на чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била заповед № РД-252/11.09.2018 г. на кмета на Община Хитрино, с която е отказана регистрацията на търговски обект "строителен магазин - строймаркет" на адрес с. Хитрино, ул. Мир № 4, по заявление вх. № 26-00-7/09.01.2017 г., подписано на 17.08.2018 г. от К. Мустафа - управител на "Консулт - 72-03" ЕООД. В жалбата се твърди, че по подаденото от оспорващото дружество заявление първоначално е бил постановен мълчалив отказ, отменен с решение № 27/07.04.2017 г. на Административен съд - Шумен, оставено в сила с решение № 8950/02.07.2018 г. на Върховния административен съд. Впоследствие управителят на дружеството получил уведомление изх. № 26-00-7/30.07.2018 г., с което му било указано да подпише заявлението и да представи актуално становище за съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност. В посочения тридневен срок последният изпълнил дадените му указания, но въпреки това била издадена атакуваната заповед с мотиви, че търговското дружество не е собственик на обекта и няма договор за наем, доказващ законово основание за ползването му. С оглед на това се счита, че същата е незаконосъобразна, тъй като в случай, че административният орган е смятал, че заявлението не е комплектовано съобразно изискванията на Наредба № 2 за търговската дейност в община Хитрино е следвало да укаже на заявителя да отстрани нередовностите, което не е сторил. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на "Консулт - 72-03" ЕООД процесната заповед на кмета на Община Хитрино, с която е отказана регистрацията на търговски обект "строителен магазин – строймаркет" и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. № 26-00-7/09.01.2017 г., подадено от жалбоподателя при спазване на дадените указания в мотивите на решението, като е определил 30-дневен срок за това. Присъдил е и направените в производството по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и поради несъответствие с целта на закона. След подробен анализ на приложимите разпоредби от Наредба № 2 за търговската дейност в Община Хитрино, административният съд е констатирал, че административният орган е мотивирал своя отказ с факта, че към заявлението на оспорващото дружество не са приложени доказателства, че е собственик или наемател на търговския обект, съобразно изискването на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2 за търговската дейност в община Хитрино. Същевременно от доказателствата по делото е видно, че към Заявлението на "Консулт - 72-03" ЕООД са приложени нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51 от 27.11.2013 г., том IV, рег. № 7986, дело № 618/2013 г. удостоверяващ, че К. Мустафа е собственик на процесния търговски обект – масивна сграда-магазин "Хали" със застроена площ 100 кв. м., находящ се в УПИ III 321, 322 (ООД) в кв. 48 по плана на с. Хитрино, както и договор за заем за послужване от 20.06.2016 г., сключен между К. Мустафа в качеството на заемодател и "Консулт - 72-03" ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител К. Мустафа – като заемател, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя за ползване недвижим имот, представляващ търговски обект – масивна сграда-магазин "Хали" със застроена площ 100 кв. м., находящ се в с. Хитрино, ул. Мир № 4. Съдът е изложил аргумент, че въпросните документи по категоричен начин удостоверяват, че оспорващото дружество е притежавало право на ползване досежно въпросния търговски обект, доколкото от тях е видно, че физическото лице К. Мустафа е собственик на процесния търговски обект, както и че го е предоставил за ползване по силата на договор за заем за послужване на "Консулт - 72-03" ЕООД, чийто управител, представляващ и едноличен собственик на капитала на дружеството се явява. Въз основа на тези констатации решаващият съд приел, че направеният от административния орган извод, че оспорващото дружество не е удостоверило по надлежния ред правото си да ползва процесния недвижим имот, е необоснован и не съответства на фактите по случая. На следващо място от допуснатата по делото съдебно-графическа експертиза, във връзка с оспорване по реда на чл. 193 от ГПК от ответната страна по жалбата на посочения по-горе договор за заем за послужване от 20.06.2016 г., съдът приел за автентичен същия, поради което дружеството към датата на подаване на заявлението е удостоверило правото си да стопанисва търговския обект, чиято регистрация е поискана. Направил е извод, че дори и хипотетично да се приеме, че договорът за заем за послужване не е автентичен, това обстоятелство не би могло да послужи като основание за постановяване отказ за регистрация на процесния стационарен търговски обект. Направил е извод, че съгласно чл. 30, ал. 1 и 2 от АПК, ако искането не е подписано и/или не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. В случая тази процедура е била приложена, но в дадените до дружеството-заявител указания по реда на чл. 30 от АПК не е разяснено, че приложените към заявлението документи не удостоверяват правото на дружеството да стопанисва обекта, чиято регистрация се иска, респективно не е указано да се представи договор за заем за послужване в оригинал или друг документ, удовлетворяващ изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2, поради което като е приел, че дружеството-жалбоподател не е удостоверило правото си на ползване досежно процесния търговски обект, без да му укаже да отстрани недостатъците в подаденото заявление, административният орган е постановил своя акт и при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което е съществено доколкото, ако не беше допуснато, властническото волеизявление би могло да бъде с друго съдържание. По тези съображения административният съд е отменил процесната заповед на кмета като незаконосъобразна и е върнал преписката на органа за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението указания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил обосновани мотиви, при правилно приложение на материалния закон, които настоящият съдебен състав споделя изцяло, без да е необходимо да ги повтаря – чл. 221, ал. 1, предл. последно АПК. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са твърденията на касатора, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Безспорно по делото е, че представените със заявлението документи по категоричен начин удостоверяват, че оспорващото дружество е притежавало право на ползване досежно въпросния търговски обект, доколкото от тях е видно, че физическото лице К. Мустафа е собственик на процесния търговски обект, както и че го е предоставил за ползване по силата на договор за заем за послужване от 20.06.2016 г. на "Консулт - 72-03" ЕООД, чийто управител, представляващ и едноличен собственик на капитала на дружеството се явява. Обосновано и правилно административният съд е приел, че в случая при наличието на представени доказателства, че дружеството-заявител се легитимира като ползвател на търговския обект, изключва направения от административния орган извод, че заявлението, поставило началото на административното производство не е било придружено с изискуемите съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 документи. Безспорно също от назначената по делото съдебно-графическа експертиза е, че представения към документите за регистрация договор за заем за послужване от 20.06.2016 г. по силата на който собственикът-заемодател предоставя своя собствен имот за послужване на жалбоподателя "Консулт – 72-03" ЕООД е автентичен, като органът в нарушение на чл. 30, ал. 2 от АПК не е уведомил заявителя да отстрани нередовностите в 3-дневен срок, респективно да представи договора за заем за послужване в оригинал или друг документ, удостоверяващ изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2 за търговската дейност в Община Хитрино. Изложените в тази връзка от първоинстанционния съд мотиви са правилни и се споделят напълно от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, поради което не е необходимо да бъдат приповтаряни. При така изложените мотиви Върховния административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд - Шумен е правилно и обосновано и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото разноски. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 25.03.2019 г. (л. 12) от който е видно, че ответната страна е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, заплатено изцяло в брой при подписването му. По делото от процесуалния представител на касатора е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Настоящият съдебен състав на ВАС намира за основателно направеното възражение, като с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото счита, че същото следва да се намали в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,