Решение № 12187 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8453/2018 г.

Решение № 12187 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8453/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт Р. Байчева, процесуален представител на старши комисар Д. Машов, директор на Областна дирекция на МВР – Велико Търново срещу решение № 44 от 07.06.2018 г. по адм. дело № 1007 по описа за 2017 г. на административен съд - Велико Търново. С него по жалба на С. Реджебов е отменена негова заповед № 366 з-3256/28.11.2017 г. относно наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна - С. Реджебов, чрез пълномощника си адв. В. Коева, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски, представляващо адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Велико Търново е отменил заповед рег. № 366 з-3256 от 28.11.2017 г. на директора на ОД на МВР - Велико Търново, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР на С. Реджебов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Лицето е заемало длъжност "младши полицейски инспектор в група "Охранителна полиция", РУ - Елена при ОД на МВР - Велико Търново. Дисциплинарните нарушения на лицето са използване на служебното му положение с цел прикриване на нарушение на ЗДвП, осъществено от М. Серафимов, съпричасност към извършвана в магазина на родителите му търговия с акцизни стоки без бандерол, установяване на боеприпаси при него в повече от предоставяните такива по служба. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, с излагане на фактически и правни основания, и от компетентен орган, но при неспазване на административнопроизводствените правила, включително недоказване реализиране състава на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 3 от ЗМВР. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, с известна корекция в мотивите на административния съд. Първоинстанционният съд е установил относимите фактически обстоятелства във връзка с издаването на оспорената заповед на директора на ОД на МВР Велико Търново. Законосъобразен е изводът на съда по същество за издаване на незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарното наказание доколкото се е позовал на нарушения на административнопроизводствените правила, въпреки, че е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за съдържание и форма и излагане на основанията затова. Правилни и съответни на законовите разпоредби са изводите на съда, че невръчването на заповедта за разпореждане за повторната проверка е нарушение, но не е съществено и не рефлектира в силно ограничаваща степен върху правото на защита на адресата на заповедта. Анализът обаче на съда относно "събраните" доказателства при повторната проверка, още повече, че има съмнения относно тяхната годност и способност да обосноват извършените дисциплинарни нарушения, включително относно характера на приобщената справка за М. Серафимов, и тези доказателства от административнонаказателното производство срещу него, относно събраните данни по повод производството и търговията от търговци, анализ на разпечатки от телефони, във връзка с осъществяваната от родителите му търговска дейност, относно притежанието на процесните боеприпаси, част от които са предоставени по служба, съответства на фактите и обстоятелствата по делото. Обосновано съдът е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно първоинстанционният съд е установил, че незаконосъобразно е било ограничено правото на участие на държавния служител в проведеното дисциплинарно производство като същия не е бил запознаван със заповедите на директора на ОД на МВР - Велико Търново за изменение състава на комисията, както и със справка от комисията с рег. № 366 р-12895 от 27.07.2017 г. на ОД на МВР - Велико Търново. Незапознаването на служителя именно с тези актове, реално е ограничило правото му на защита. Също така правилен е изводът, че не е спазена разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР от директора на ОД на МВР - Велико Търново не е обсъдено цялостното поведение на служителя по време на службата. Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед не е издадена след изтичане на срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР създава фикция по повод момента на откриване на дисциплинарното нарушение, като се приема този на постъпването на материалите от дисциплинарното производство при дисциплинарнонаказващия орган. Тя не установява презумпция, поради което не е възможно да бъде опровергана дори и с несъмнени доказателства, че в по-ранен момент дисциплинарно наказващият орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Не може да се сподели становището на съда, че към момента на приключване на проверката (03.07.2017 г.) са били установени всички данни, включително и към момента на повторната проверка (27.07.2017 г.). Следва те да бъдат разглеждани и определяни като такива по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, а материалите от тях не е възможно да бъдат възприемани като материали от дисциплинарно производство по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, за да повлияят при преценката относно спазването на сроковете по чл. 195 от ЗМВР (решение № 4217 от 21.03.2019 г. по адм. дело № 5663/2018 г. на ВАС, V отд.). Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е и материално незаконосъобразна в частта й относно нарушенията по пункт първи и трети от мотивите, доколкото от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства не се установява извършването от С. Реджебов на посочените в тях деяния, съставляващи нарушения на служебната дисциплина. Изложеното относно установените нарушения при издаване на обжалваната заповед от съда представлява достатъчно основание за отмяната й. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед на изхода от спора на ответната страна С. Реджебов следва да се присъдят направените от него съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400. 00 лв. за касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,