Решение № 13781 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15126/2012 г.

Решение № 13781 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15126/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Гала - М" ООД, чрез процесуалния му представител адв. Владимир Чернев, против решение № 517/31.10.2012 г., постановено по адм. д. № 828/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 04251000101/08.04.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 370/01.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - В. Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОУИ"), с който са му определени ДДС за внасяне 546 108.26 лв. и лихва в размер на 101 411.33 лв., както и допълнителен корпоративен данък по ЗКПО в размер на 290 лв. и лихви от 451,06 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост, допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено атакуваното съдебното решение и РА по много подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 517/31.10.2012 г., постановено по адм. д. 828/2011 г. по описа на АС - Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Гала - М" ООД срещу РА № 04251000101/8.04.2011 г. на ТД на НАП- София, потвърден с решение № 370/01.08.2011 г. на ДД "ОУИ", с който са определени задължения ДДС размер на 546 108.26 лв. и лихви - 101 411.33 лв. поради непризнаване на декларирани вътреобщностни доставки (ВОД) с получатели "Dativ" S. L. R, "BBS Nemzetkozi Intgatianfejleszto Marketing Es Tanacsado KFT", SC "BILPROD 2008" S. L. R. и отказ да бъде признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Интертранс - Н. Митев", И ЕН Ви" ЕООД и "Ер транс 2008" ЕООД, както и е начислен допълнително корпоративен данък в размер на 290 лв. и лихви 450 лв. в резултат от извършено увеличение на финансовия резултат за 2009 г. по реда на чл. 29, т. 2 от ЗКПО със сумата 2900 лв., представляваща отчетени разходи по фактурите, издадени от ЕТ " Интертранс - Н. Митев". За да достигне до крайния извод за законосъобразност на атакувания РА, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал събраните по време на ревизията и съдебната фаза на производството доказателства, от което е обосновал извод, че не е установено осъществяването на декларираните ВОД с получатели две румънски търговски дружества и едно унгарско дружество, нее възникнало право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, които не отразяват реални облагаеми достави. В частта по ЗКПО съдът се е позовал на изискването за документална обоснованост на всички разходи, включително и със счетоводни документи, които отразяват вярно отчетената счетоводна операция. Така постановеното съдебно решение е правилно. При постановяване на обжалваното съдебно решение АС - Велико Търново не е допуснал процесуални нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата по делото. Правилни са констатациите на съда, че от събраните доказателства не се установява извършването на вътреобщностни доставки с получатели "Dativ" S. L. R, "BBS Nemzetkozi Intgatianfejleszto Marketing Es Tanacsado KFT", SC "BILPROD 2008" S. L. R. Съдът е разграничил и обсъдил относимите към отделните декларирани от "Гала - М" ООД декларирани ВОД доказателства и е достигнал до правилния извод, че не е установено стоките да са напуснали територията на страната и да са транспортирани до територията на друга държава-членка. Доказателствената тежест за тези обстоятелства е на ревизираното лице - доставчик по спорните ВОД. Тези факти не се установяват от издадените и международни товарителници (ЧМР), които подробно са обсъдени от решаващия съд и са констатирани несъответствия и непълноти. Напълно нелогични са и доводите по повод плащанията, наредени в български търговски банки. Действително плащането по ВОД не е условие за неговото признаване, но при комплексна преценка на всички установени факти, разплащането по спорните доставки може да бъде разглеждано като косвено установяване, че за извършване на облагаеми доставки на територията на страната, а не ВОД. Липсата на ВОД не се базира единствено на мотива, че получателите румънски търговци не са открити на декларираните от тях адреси, респективно изричното заявление на представляващия унгарското дружество, че няма бизнес отношения с "Гала - М " ООД, а на неустановеността на реалното напускане на стоките, предмет на доставката, на територията на Република България и транспортирането им до територията на друга държава-членка. Неоснователни са и доводите в касационната жалба относно неправилната преценка на съда по отношение на представените доказателства, които потвърждават реалното изпълнение на вътреобщностна доставка. Съгласно разпоредбата на чл. 7 във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са ВОД, които са налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1. да е налице доставка на стоки, 2. да е налице транспортиране на стоките от територията на Република България на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните (доставчик и получател) или за сметка на коя да е от тях, 3. доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в Република България и 4. получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. Съгласно чл. 45 от ППЗДДС ( в приложимата редакция) за доказване на ВОД доставчикът следва да разполага с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава-членка. В конкретния случай с оглед на обстоятелството, че транспортът е за сметка на доставчикът трябва да бъдат представени транспортни документи, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В представените международните товарителници в кл. 24 е положен печат на дружеството и подпис на получателя, но липсват данни относно мястото и датата на получаване на стоките, за да е възможно да бъде установено къде са доставени стоките. Липсата други доказателства, които да подкрепят твърденията за транспортиране на стоката. Видно от събраните в хода на ревизията и съдебното производство пред първа инстанция доказателства, фактическото напускане на стоките на пределите на Република България не е доказано. Ангажираните от страна на жалбоподателя доказателства, а именно свидетелски показания, чиято цел е да докажат по безспорен начин, че стоките са напуснали страната, не са достатъчни и не могат да оборят тезата на данъчните органи относно осъществяване на вътреобщностни доставки. В тази връзка, първоинстанционният съд, обосновано е приел, че със свидетелските показания на Сергей Парасков и Атанас Колев, които са действали съответно като посредник и пълномощник на "Dativ" S. L. R. и "Bilprod 2008" SLR, не може да бъде установено, че подписите за получател на доставката от румънска страна са положени от някои от двамата свидетели като надлежни представители на румънските търговци. Показанията на разпитаните свидетели са абстрактни, противоречиви и неясни, а сочените от тях факти са по повод търговия са различни румънски и български търговци и въобще не са относими към ВОД с получател "BBS Nemzetkozi Intgatianfejleszto Marketing Es Tanacsado KFT". Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че поради множеството несъответствия, констатирани в представените международни товарителници и свидетелски показания, не може да се установи по безспорен начин времето на извършване на доставките, местоназначението на стоките, автомобилите, с които са извършени и други данни свързани с доставките. Основателно е прието от първоинстанционният съд, че данните, получени по линия на международен обмен от данъчните администрации на Румъния и Унгария, не свидетелстват за извършени доставки до румънските дружества "Dativ" S. L. R. и "Bilprod 2008" SLR, и унгарското "BBS Nemzetkozi Intgatianfejleszto Marketing Es Tanacsado KFT". При извършване на насрещни проверки е установено, че проверяващият екип не е открил представител на "Dativ" S. L. R., дружеството е обявено за "липсващ търговец" и според данните от VIES, същото не е декларирало вътреобщностни придобивания. Аналогично при насрещни проверки в другите дружества, са отчетени несъответствия в данните от VIES, а също така от унгарското дружество е получена информация, че то не е имало търговски отношения с "Гала-М" ООД. Административният съд е основателно е приел, че насрещните проверки на румънските и унгарските фирми са осъществени при спазване правилата на Регламент /EО/ 01798/2003 на Съвета относно административното сътрудничество в областта на ДДС. В текста на чл. 171, ал. 1 - 3 ЗДДС е регламентиран реда и начина за ползване на информация от данъчната администрация на друга държава - членка за определяне на данъчни задължения на лицата. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, смята за неоснователни доводите изложени от касатора по отношение на данните, получени от данъчната администрация на Румъния и Унгария. Правилно е прието от АС-Велико Търново, че получена по този ред информация може да се използва като доказателство както и в административни, така и в съдебни процедури. Върховен административен съд, Осмо отделение, приема за правилни изводите на първоинстанционният съд за липса на доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че фактурите, издадени от "И Ен Ви" ЕООД, "Ер транс 2008" ЕООД и ЕТ "Интертранс - Н. Митев" отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В хода на производството е предоставена възможност на жалбоподателя да представи необходимите доказателства за установяването на реалното извършване на услугите, но той не се е възползвал от това свое право. АС-Велико Търново, правилно е обосновава извод, че само въз основа на редовно осчетоводяване при получателя на спорните фактури не може да се приеме, че те отразяват реални доставки и данъкът по тях е начислен с основание. Касационната инстанция не установи допуснати нарушения на закона и в частта на обжалваното съдебно решение относно приложението на ЗКПО. С оглед обстоятелството, че фактурите, издадени от ЕТ "Интертранс - Н. Митев" не отразяват реално извършени доставки на услуги, правилно финансовият резултат на дружеството за 2009 г. е увеличен с сумата от 290 лв. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. По изложените съображения оспореното съдебно решение като п правилно и законосъобразно, постановено без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е представляван от юрисконсулт, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение