Решение № 10713 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15231/2010 г.

Решение № 10713 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15231/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Мария Иванова Георгиева от град Димитровград, чрез пълномощниците си адвокатите Наталия Янева и Атанас Георгиев, против решение № 434 от 02.11.2010 г., постановено по административно дело № 462 по описа за 2010 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлено оспорването й срещу решение № Ж-113-1 от 12.07.2010 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО, гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 224 от 21.05.2010 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Хасково, с което касаторката е задължена да внесе 768,57 лв. главница и 294,03 лв. лихва, представляващи неправомерно изплащано и недобросъвестно получавано от нея парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО за периода 23.09.2008 г. - 08.01.2009 г. поради настаняване на детето в детско заведение. Оплакванията са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Хасково не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Хасково, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Мария Иванова Георгиева от град Димитровград решение № Ж-113-1 от 12.07.2010 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО, гр. Хасково, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 224 от 21.05.2010 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при същото РУСО. С последното е разпоредено събиране на сума по ревизионен акт за начет, произтичаща от неправилно изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода 23.09.2008 г. - 08.01.2009 г., в размер на 768,57 лв. главница и 294,03 лв. лихва, поради настаняване на детето в детско заведение. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен като поставен в съответствие с чл. 53, ал. 4 от КСО, според който ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно е било посещавано детското заведение, и е отхвърлил жалбата на Мария Иванова Георгиева срещу обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - РУСО, гр. Хасково. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани и законосъобразни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. В случая се касае за обединено детско заведение по чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (детска градина с яслена група), приема в което се подчинява на два режима - този по чл. 28, ал. 1 ППЗНП за детската градина и този по чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях за приема в яслената група. А според посочените разпоредби от Наредба № 26 децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая родителите са подали необходимата молба за приемането на детето в яслената група и между страните не се спори, че тя е била придружена с необходимите документи. Детето е записано в дневника на яслената група и обстоятелството дали то реално е посещавало детското заведение е ирелевантно, защото с неговото записване в яслената група то се счита за настанено в ОДЗ "Райна Княгиня" - град Димитровград, по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща на майката (или осиновителката) през време на нейния допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, а това е отпускът по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), чието разрешаване и ползване са регламентирани с чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. А според чл. 47, ал. 7, т. 2 от тази наредба отпускът по чл. 164 КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение. Прекратяването на този отпуск има за последица прекратяване и на паричното обезщетение, защото той (отпускът по чл. 164 КТ) е юридическият факт, пораждащ право на това обезщетение - чл. 164, ал. 3 КТ и чл. 53, ал. 1 КСО. Затова с чл. 53, ал. 4 КСО е прогласено правилото, че паричното обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правопрекратяващ юридически факт. Следователно, щом като детето Дейзи Георгиева Георгиева е настанено в детско заведение (яслена група на ОДЗ "Райна Княгиня"), правото на майката Мария Иванова Георгиева да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването (приемането на детето в ОДЗ и записването му в дневника на яслената група). По изложените Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба на Мария Иванова Георгиева е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,