Решение № 5475 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11358/2012 г.

Решение № 5475 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11358/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Банско срещу решение № 1113 от 18.07.2012 г. по адм. дело № 385/2012 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена негова заповед № 07-46/19.05.2012 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Мария Георгиева Клешкова. Иска се отмяна на решението с доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост. Ответницата Клешкова оспорва жалбата. Подробни съображения са изложени в писмения отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение с държавния служител Мария Георгиева Клешкова. Като правно основание в нея е посочено чл. 44, ал. 2 от Закона за местното управление и местната администрация (ЗМСМА) във връзка с Решение на ОбС Банско № 137 по Протокол № 7 от 16.02.2012 г. и утвърдено длъжностно разписание от кмета на община Банско, а като фактическо основание - неприето предложение, отправено от кмета на община Банско и връчено на служителя на 30.03.2012 г., относно прекратяване на служебното правоотношение поради трансформиране на длъжността по трудово и сключване на трудов договор за същата длъжност. Отменителното решение на първоинстанционния съд е правилно и не са налице сочените основания за касирането му. Касае се за производство по Закона за държавния служител (ЗДСл) и в тази връзка преценката за законосъобразност на заповедта следва да бъде направена съобразно изискванията на този закон, който е специален, а не на ЗМСМА. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, определящ формата и съдържанието на акта, с който се прекратява служебното правоотношение, този акт трябва да съдържа правното основание за прекратяването, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Нарушаването на това императивно по своя характер изискване съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила в хипотезата на непосочена конкретна правна норма от ЗДСл. Описаните в мотивите на заповедта фактически обстоятелства не могат да бъдат отнесени към нито едно от предвидените в ЗДСл правни основания за прекратяване на служебно правоотношение и опитите на органа по назначаването да допълни съдържанието й в хода на съдебното производство с твърдения, че всъщност се касае за съкращаване на длъжността (чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл) не отстраняват порока на акта. Освен че се накърнява съществено правото на защита срещу така издадения административен акт, непосочването на правното основание за прекратяване на служебното правоотношение и излагането същевременно на необосновано с доказателствата фактическо основание, прави невъзможен и съдебният контрол. Предвид изложеното, като е приел, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушение и на материалния закон, съдът е постановил правилно решение по съществото на спора, което следва да се остави в сила. Разноски от ответника по касация пред тази инстанция не са направени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,