Решение № 7895 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1269/2012 г.

Решение № 7895 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1269/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Георгиев Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на КЗК, подадена чрез процесуален представител Мария Ботева, против решение № 14195 от 03.11.2011 г. по адм. дело № 6063/2011 г. по описа на Върховния административен съд - IV отделение. С обжалваното решение е отменено решение № 491/14.04.2011 г. на Комисия за защита на конкуренцията, с което на "Литекс"АД на основание чл. 100, ал. 2, т. 3 ЗЗК му е наложена имуществена санкция в размер на 12 343 лв и е определен тридневен срок за изпълнение на задължението му за съдействие чрез представяне в КЗК на поисканите доказателства по преписка № КЗК-250/2011 г. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло първоинстанционната жалба и да се остави в сила решението на КЗК като правилно и законосъобразно или алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като при установено нарушение на чл. 46 от ЗЗК да бъде наложена имуществена санкция на дружеството съобразно известния вече годишен финансов отчет за 2010 г. на "Литекс" АД с указание дружеството да бъде задължено да представи заверено копие на същия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че в именно хода на служебната проверка по чл. 168, във вр. с чл. 145 АПК, при съобразени правила на доказване по чл. 170 и чл. 171 от АПК, съдът е установил по категоричен начин липса на материалноправни предпоставки за налагане на спорната имуществена санкция по реда на чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК за неизпълнени задължения по чл. 47, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗК към релевантния момент. Счита за обоснован и изводът за отклонение от условията, визирани в чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК и Методиката за определяне на санкции по ЗЗК. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, е уважил жалбата на "Литекс" АД против решение № 491/14.04.2011 г. по преписка № КЗК-250/2011 г. на КЗК с което на дружеството на осн. чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК му е наложена имуществена санкция в размер на 12 343 лв и е определен тридневен срок за изпълнение на задължението му за съдействие чрез представяне в КЗК на поисканите доказателства по преписката. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел следното: Основното производство пред КЗК по преписка № КЗК-250/09.03.2011 г. е образувано на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗЗК вр. чл. 91 и чл. 27 от същия закон, за извършване на секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво. За изясняване на фактическата обстановка за целите на проучването, Комисията с писмо изх. № ИПИ-432/250/22.03.2011 г. е изискала от "Литекс" АД, в качеството му на търговско дружество - участник на пазара обект на секторния анализ, в тридневен срок да предостави информация за периода от 2009 г. до момента на изпращането му, подробно описана в 22 пункта. Писмото е изпратено по факс и получено от дружеството на 23.03.2011 г. Поради това, че в предоставения на адресата срок не е постъпила поисканата информация, от КЗК до "Литекс" АД е изпратено напомнително писмо изх. № ИПИ-617/250/13.04.2011 г., връчено му по факса на същата дата, с което е предоставен нов, еднодневен срок за депозиране на поисканата информация. В тази връзка от дружеството е изпратен отговор ведно с десет приложения, с изх. № 227/18.04.2011 г., постъпил в КЗК на 19.04.2011 г. Съдът е посочил, че съобразно чл. 100, ал. 2, т. 3 ЗЗК посочен като правно основание за издаване на оспорения акт, Комисията налага имуществена санкция в размер до едно на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за несвоевременно предоставяне на информация или предоставяне на непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация в нарушение на задълженията по чл. 47, ал. 4 и ал. 5 от същия закон. В конкретния случай видно от мотивите на обжалваното решение, санкцията е наложена за неизпълнение на задълженията, визирани в последните две разпоредби - лицата от които е поискана информация от КЗК, да я предоставят на Комисията в определения от нея срок /чл. 47, ал. 4 ЗЗК/, като съобразят изискването същата да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща /чл. 47, ал. 5 ЗЗК/. Посочил е, че комисията е приела, че е налице първата хипотеза, уредена от чл. 100, ал. 2, т. 3 ЗЗК, предвиждаща ангажиране на административнонаказателна отговорност при пълно неизпълнение на вмененото на дружеството, задължение за предоставяне на информация. Предвид обстоятелството обаче, че с писмото от 13.04.2011 г. на жалбоподателя е предоставен нов еднодневен срок, изтичащ едва на следващия работен ден - 14.04.2011 г., в четвъртък - работен ден, не би могло да се приеме, че към същата дата, на която е постановено и процесното решение № 491, са били налице материалноправните предпоставки за налагането на обжалваната имуществена санкция /по реда на чл. 100, ал. 2, т. 3 ЗЗК за неизпълнение на задължение по чл. 47, ал. 4 и ал. 5 ЗЗК/. Отделно съдът е отбелязал факта, че от дружеството е депозиран писмен отговор само пет дни по-късно, на 19.04.2011 г., което предвид обема на поисканата информация, периода от над две години, за който същата се отнася и количеството на приложените към отговора документи, сочи за невъзможност да се констатира пълно неизпълнение на задължението за съдействие, за каквото именно е наложена горепосочената санкция. Отделно е установено, че като база за определяне на санкцията е възприет общия оборот на дружеството, не за предходната финансова година - 2010 г., а този за 2009 г., което противоречи на правилото на чл. 100, ал. 2, т. 3 ЗЗК и приложимата Методика за определяне на санкции по ЗЗК. Предвид посоченото е прието, че като е наложила на стопанския субект имуществена санкция при условията на чл. 100, ал. 2, т. 3 ЗЗК в размер на 0.01% от общия оборот на дружеството за финансовата 2009 г. в размер на 12 343 лв и е определила нов тридневен срок за изпълнение на задължението за съдействие, КЗК е постановила акт в противоречие с приложимия материален закон. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение за правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. КЗК е специализиран държавен орган, оределен да осигурява защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. рамките на компетентността й е включено изричното правомощие по чл. 8, ал. 1 от ЗЗК да извършва секторни анализи на конкурентната среда. Един от основните начини за събиране на необходимата информация от страна на Комисията е изисканото съдействие за предоставяне на информация. Поради това в закона изрично е формулирано задължение за насрещните лица в две насоки: - да предоставят исканата информация в определения срок и информацията да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща. Неизпълнението на което и да било от двете задължения е основание за налагане имуществена санкция по чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК. В закона не е изрично регламентиран срока за предоставяне на информацията поради и което определянето му е предоставено на КЗК. Данните по делото сочат, че от "Литекс" АД е изискана значителна по обем информация в две посоки- от една страна с оглед характера на данните и анализите и от друга страна с оглед периода, който обхваща - от 2009 г. до момента на изпращането на писмо изх. № ИПИ-432/250/22.03.2011 г, подробно описана в 22 пункта. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно, че даденият на "Литекс "АД срок не позволява събирането, анализирането и изготвянето на исканата информация. Извършването на секторен анализ предполага предоставяне от участниците на пазара пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация. Спазването на това изискване на чл. 47, ал. 5 от ЗЗК стои в основата на извършваното от КЗК проучване, съответно то представлява същността на задължението на "Литекс" АД за съдействие на Комисията. Даването на нереалистично кратък срок е поставило дружеството пред алтирнативата или да забави отговора си, или да предостави непроверена или непълна информация с което би нарушило задължението си по чл. 47, ал. 5 от ЗЗК. Правилно в обжалваното решение е установено, че депозираният писмен отговор от дружеството до КЗК само пет дни по-късно, на 19.04.2011 г., което предвид обема на поисканата информация, периода от над две години, за който същата се отнася и количеството на приложените към отговора документи, сочи за невъзможност да се констатира пълно неизпълнение на задължението за съдействие, за каквото именно е наложена горепосочената санкция Правилно решаващият състав е посочил, че предвид обстоятелството, че с писмото от 13.04.2011 г. на жалбоподателя е предоставен нов еднодневен срок, изтичащ на следващия работен ден - 14.04.2011 г., не би могло да се приеме, че към същата дата, на която е постановено и процесното решение № 491, са били налице материалноправните предпоставки за налагането на обжалваната имуществена санкция. Възражението пред настоящата инстанция, във връзка определения размер на имуществената санкция на "Литекс" АД въз основа на последния изготвен годишен финансов отчет, който е публично известен, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК е императивна и установява, че Комисията налага имуществена санкция в размер до едно на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за несвоевременно предоставяне или предоставяне на непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация в нарушение на задълженията по чл. 47, ал. 4 и 5.. Съгласно § 1, т. 2 от ДП на Закона за счетоводството "Отчетен период" е календарната година считано от 1 януари до 31 декември. Към датата на постановяване на решението на Комисията - 14.04.2011 за предходна финансова година следва да се счита 2010. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,