Решение № 3735 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1199/2021 г.

Решение № 3735 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1199/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1940 от 23.12.2020 г., постановено по адм. д. № 1890/2020 г. Административен съд – Варна, трети състав, е отменил по жалба на "Никс – 16" ЕООД – [населено място], обл. Варненска, [ЕИК], Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 221 – ФК от 17.08.2020 г. на, началник на отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – бар и ресторант "Куба либре", находящ се в с. Шкорпиловци, обл. Варна, централен морски плаж и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. С решението съдът е осъдил НАП да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 550 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Е. А. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Варна е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение и заплатена държавна такса. Ответното по касационната жалба дружество "Никс – 16" ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Варна, [адрес], [ЕИК], представлявано от управителя Н. К., чрез процесуалния си представител адв. Н. Б. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението Административен съд – Варна е отменил по жалба на "Никс – 16" ЕООД – [населено място], обл. Варненска, [ЕИК], Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 221 – ФК от 17.08.2020 г. на, началник на отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – бар и ресторант "Куба либре", находящ се в с. Шкорпиловци, обл. Варна, централен морски плаж и забрана на достапа до него за срок от 14 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Липсват конкретни мотиви относно необходимостта от административна принуда и специфичната нейна цел в конкретния случай. 2. Сами по себе си изложените мотиви относно срока на мярката не представляват същински мотиви, а общи формални изявления относно значимостта на охраняваното обществено правоотношение. Подобен род мотиви се излагат във всяка заповед, като по този начин се препятства възможността на съда да извърши преценка относно съответствието на наложената мярка с целта на закона. В тази връзка е обоснован извод, че при издаване на обжалваната заповед административният орган е нарушил принципа за съразмерност и по специално правилото по чл. 6, ал. 5 АПК, според което административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди явно несъизмерими с преследваната цел. 3. Прието е, че наложената принудителна административна мярка не отговаря и на специфичните цели на ЗДДС. В тази връзка е извършен анализ на нормите на чл. 186, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 4 ЗДДС, от който е обоснован извод, че налагането на ПАМ е недопустимо без нарушителят да има качеството на административно наказано лице, т. е. преди издаването на наказателно постановление. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд – Варна е не правилно като постановено в противоречие със закона и е необосновано на фактите и доказателствата по делото. Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна, Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за не законосъобразна и като такава следва да бъде отменена. На основание тълкуване на относимите правни разпореди и конкретните факти по делото се навеждат аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането й е съобразен с конкретните факти и обстоятелства по административната преписка и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно възприети от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Мотивите на първоинстанционния съд за отмяна на издадената заповед за налагане на ПАМ са обстойни и не следва да бъдат повтаряни в настоящето изложение. По същество водещият мотив на административния съд се изразява в това, че при издаване на заповедта органът не е мотивирал същата, респективно, дори да се приеме, че заповедта е мотивирана, то е нарушил рамката на оперативната самостоятелност, като не е изложил мотиви защо налага мярката за срок от 14 дни. Също така е прието, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 186, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 4 ЗДДС, тъй като към момента на налагане на мярката не е било издадено наказателно постановление. Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за не правилен, не обоснован на фактите по делото и при не правилно приложение на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От данните по делото е видно, че при извършена проверка на 16.08.2020 г. на търговски обект – бар-ресторант "Куба либре", намиращ се на централния плаж на с. Шкорпиловц, обл. Варна, е установено, че за консумирани в обекта ястия и и напитки не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на чрез издаване на касова бележка от инсталирано в обекта фискално устройство. Според задълженото лице неиздаването на касова бележка не е извършено по причина на наличен дефект на работещия в обекта софтуер, свързан с издаването на фискална бележка, в подкрепа на което обстоятелство е представил становище на обслужващата обекта фирма "И – Сервиз" ЕООД – гр. Варна /л. 31 от първоинстанционното дело/. Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, продажбите/сторно операциите се документират с касови бележки от кочан в случаите: 6. (нова – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) при нефункциониране на фискалното устройство поради временна неработоспособност на софтуера за управление на продажбите в търговския обект, до отстраняване на повредата; времето, през което софтуерът е неизправен, се удостоверява от лицето по чл. 3 и лицето, поддържащо софтуера. От данните по делото е видно, че за извършената продажба на храна и напитки не е издадена касова бележка от кочан. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на дружеството е допуснато нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на касова бележка за извършена продажба в обекта. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Въпросната разпоредба е императивна, т. е. при констатирано такова нарушение административния орган е длъжен да наложи принудителна административна мярка, от което следва, че той действа при обвързана компетентност. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд, че в заповедта не е било обосновано кое налагана прилагането на мярката, се явяват необосновани и в противоречие с материалния закон. Не могат да бъдат споделени и изводите на административния срок, че при определяне на срока на мярката не са изложени конкретни мотиви, а бланкетни такива, както и че така определяният срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. Видно от оспорената заповед, същата съдържа ясни мотиви относно срока, за който се налага заповедта – месторазположението на търговския обект – централния плаж на село Шкорпиловци, времето през което е допуснато – по време на активния туристически сезон, разнообразието на стоките, предлагани в обекта и наличието на задължения към Държавата в немалък размер – 20 309, 50 лв. Допълнително обстоятелство в тази насока е и съдържащата се в протокола за извършена проверка /л. 8 – 10 от първоинстанционното дело/ констатация, че при проверката е установена положителна касова наличност от 504, 89 лв., което е повече от явен индикатор за наличие на укрити приходи от продажби. При така изложените обстоятелства срок на мярката от 14 дни / около средата на законовоопределената мярка на срока от 1 до 30 дни/ съответства на целта на закона и не може да бъде прието, че е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Най-накрая не могат да бъдат споделени и аргументите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на издадената заповед предвид липсата на образувано административно-наказателно производство към момента на издаване на заповедта на мярката. Макар и да произтичат от един и същ правопораждащ факт, производствата по налагане на мярката и това за издаване на наказателно постановление имат своя самостоятелност и не са намират във връзка на преюдициалност, както е приел административния съд. Настоящият съдебен състав и друг е изтъквал несъвършенството на закона в тази му част и необходимостта от приемане на законодателни промени, които да правят нормата на чл. 187, ал. 4 реално работеща, а не правопожелаваща. Това обаче е обстоятелство, което не зависи от волята на съда, поради което до приемането на такива промени, той следва да прилага законът такъв какъвто е, а не да го тълкува превратно. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Като е стигнал до извод за не законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд – Варна е постановил едно не правилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Никс – 16" ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Варна, [адрес], [ЕИК], представлявано от управителя Н. К., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 221 – ФК от 17.08.2020 г. на, началник на отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – бар и ресторант "Куба либре", находящ се в с. Шкорпиловци, обл. Варна, централен морски плаж и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Националната агенция по приходите – София, в качеството й на юридическото лице, в състава на който влиза административния орган, издал заповедта, разноски по делото за двете съдебни инстанции /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,