Решение № 7191 от 15.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Милева, срещу решение 215/15.11.2021 г. постановено по адм. дело 194/2021 г. на Административен съд - Кърджали, с което е обявена нищожността на негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г., с което, по Заявление за подпомагане с УИН: 09/200616/83382 от 20.05.2016 г. подадено от РЕМА - 02 ЕООД, с [ЕИК] е оторизирана субсидия в размер на 0 /нула/ лева, по АЕП с код АП 01, АЕП с код АП02 и АЕП с код АП03 и преписката е върната на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение, в тримесечен срок от получаване на преписката. В касационната жалба касаторът излага доводи, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му, присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба РЕМА - 02 ЕООД, в представен писмен отговор по касационната жалба излага съображенията си за неоснователност на касационната жалба и моли, решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административният съд Кърджали е приел за установено, че обжалваното уведомително писмо е издадено след като с влязло в сила Решение 46 от 20.02.2020 г., постановено по административно дело 349/2019 г. по описа на същия съд и на Решение 10427 от 29.07.2020 г., постановено по административно дело 4986/2020 год. на ВАС е отменено предходното уведомително писмо по същото заявление за подпомагане на дружеството и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган в частта, с която по заявление за подпомагане с УИН 09/200616/83382 от 20.05.2016 г. на РЕМА - 02 ЕООД гр. Кърджали е оторизирана сума от 0 лева по АЕП код АП01, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционния съд е установил, че административният орган отново и същевременно в пълно противоречие с отменителното решение, при абсолютно същите факти и обстоятелства, без да извърши каквито и да е други действия или да направи каквито и да е нови констатации и без ясно и последователно обсъждане на приетите за установени факти с правно значение, послужили като основание за издаване на оспореното уведомително писмо, респ., без да изложи или посочи ясно и недвусмислено основанията, които са го мотивирали за издаване на административния акт, отново е определил на жалбоподателя РЕМА - 02 ЕООД, с [ЕИК] субсидия в размер на 0 /нула/ лева, по АЕП с код АП 01, АЕП с код АП02 и АЕП с код АП03, оторизирана субсидия по Мярка АЕП от ПРСР 2007 2013, поради което и на основание чл. 177, ал. 2 АПК е приел уведомителното писмо за нищожно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Безспорно в цитираните от АС Кърджали колони на отмененото и оспореното писмо фигурират идентични стойности, независимо от дадените подробни указания, свързани с несъответствието на тези стойности с доказателствата, установени при обжалването по съдебен ред на предходното уведомително писмо. Налице е идентитет между разпоредителните части на двете писма - отмененото с влязло в сила решение и оспореното в настоящето производство, както и между фактическите и правни основания за издаването им. Второто писмо е издадено при еднакво неправилно приложение на материалния закон, както първото, като при издаването на второто не са взети предвид задължителните за административния орган указания по приложение на материалния закон по влязлото в сила решение на АС. Всички наведени от касатора доводи по приложението на материалния закон са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 177, ал. 1 АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани по същество. Повторно издаденият акт, със същото съдържание, като отменения, не поражда правни последици. Съдържанието на двата акта, правилно е преценено от АС - Кърджали, като идентично, предвид еднаквата разпоредителна част по една и съща мярка за една и съща кампания на същия заявител. Оспореното в настоящето производство писмо е и в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на материалния закон по чл. 173, ал. 2 АПК, които правилно е посочил АС, че следва да бъдат съобразени при новото произнасяне от административния орган. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в отсъствие на наведените касационни основания за отмяна. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 1 450 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение