Решение № 11032 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4900/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Н. Маркович, гражданин на Сърбия против решение 1729/ 17.03.2023г., постановено по адм. дело 1566/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване рег. 536400-555/09.01.2023г. на директора на Дирекция "Миграция"-МВР. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответната страна директор на Дирекция "Миграция"-МВР, чрез юрисконсулт Пенева оспорва жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспореният отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване за законосъобразен, без наличие на основания за отмяната му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно установени въз основа на събраните по делото доказателства фактически обстоятелства и при вярно приложение на материалния закон. Мотивите на първоинстанционния съд се възприемат от касационната инстанция, която препраща към тях на основание чл. 221, ал.2 АПК. Неоснователно е твърдението на касатора, че установените факти не се подкрепят от доказателствата. Безспорно е установено, че Н. Моркович е влязъл на територията на Република България еднократно на 16.09.2022г., на която дата е подал заявлението за предоставяне на право на постоянно пребиваване. Декларирал е трудов договор от същата дата с "ТЦМ БАУ" ООД София за "работник, строителство", който е ригистриран в НАП, по който няма изпълнение на трудови задължения, доколкото лицето не е пребивавало в страната на посочения от него адрес. Последното се потвърждава от изявление на собственика на имота, на който е регистриран чужденецът. При тези фактически обстоятелства, правилно е прието, че лицето е декларирало "неверни данни" и са налице основанията по чл. 26, ал.1 вр. чл. 10, ал.1, т.3 ЗЧРБ за постановяване на оспорения отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, за което е направено своевременно искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,