Решение № 10173 от 5.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13678/2012 г.

Решение № 10173 от 5.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13678/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП") против решение № 1867/01.08.2012 г., постановено по адм. д. 2789/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 131101339/10.06.2011 г., издаден главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 930/04.10.2011 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите (ДД"ОУИ"), а именно относно не признато право на данъчен кредит в размер на 50409,32 лв. и лихви в размер на 17967,56 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решението и да бъде отхвърлена жалбата против РА като излага много подробни съображения в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Радев 06" ЕООД оспорва касационната жалба по много подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. По делото е постъпила и частна жалба от "Радев 06" ЕООД против определение № 2381/24.09.2012 г., постановено по адм. д. 2789/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставено без уважение искането му за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Частният жалбоподател иска да бъде отменено атакуваното определение и да бъдат присъдени направените разноски в тяхната цялост - 2865 лв., вместо определените от съда разноски в размер на 2500 лв. Ответникът по частната жалба ДД"ОДОП", редовно уведомен за нея, не е изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба и не е изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната и частната жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение № 1867/01.08.2012 г., постановено по адм. д. 2789/2011 г. по описа на АС - Пловдив, с което е отменен РА № 131101339/10.06.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 930/04.10.2011 г. на ДД"ОУИ", с който на "Радев 06 " ЕООД е отказано да бъде признато право на данъчен кредит в размер на 50409,32 лв. и лихви в размер на 17967,56 лв. по 19 бр. данъчни фактури, издадени от "Кинмекс " ЕООД в данъчни периоди м. 11/2007 г., м. м. 01, 02, 07, 08, 09 и 10 на 2008 г. с предмет 144720 литра евродизел. Административният съд е приел, че оспореният РА е действителен данъчен акт, но незаконосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, защото данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Касационната инстанция намира, че в обжалваното съдебно решение липсват собствени фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на данъчната ревизия и съдебната фаза на производството. АС-Пловдив не приема, че по категоричен начин за доказано извършването на спорните доставки, независимо, че правилно цитира правните норми, които определят необходимостта от наличие на облагаема доставка и легалната дефиниция на понятията доставка и данъчно събитие. На практика съдът се позовава на общи принципи, за да обоснове извод, че липсата на доказателства не може да бъде в тежест на ревизираното лице. Касационната инстанция намира, че при преценка на доказателствата по делото и разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство, административният съд е допуснал процесуални нарушения като не е обсъдил събраните доказателства, а само е възпроизвел тяхното съдържание. Спорът пред първоинстанционния съд е относно реалността на доставките по 19 бр. данъчни фактури, издадени от "Кинмекс" ЕООД с предмет "евродизел" като основна предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя по фактурите "Радев 06" ЕООД. Доказателствена тежест за установяването на този факт с правно значение има данъчно задължено лице, което претендира обсъжданото право поради общия принцип, че всеки следва да докаже фактите, въз основа на които претендира изгодни за себе си правни последици. Без основание в мотивите на първоинстанционното решение е прието, че е установено прехвърляне на правото на собственост. Този извод не е обоснован с конкретни фактически установявания по делото. Реалността на доставките е фактически въпрос, който при прехвърлянето на право на собственост на родовоопределени вещи /както е в случая/, се свежда до доказателства за предаване, евентуално транспортиране на стоките и в крайна сметка-физическото им наличие при ревизираното лице, евентуално - използването им за последващи облагаеми доставки от страна на получателя. По отношение на нито един от тези факти не е формирано фактическо установяване от решаващият съд. Изброяването на събраните доказателства и възпроизвеждане на тяхното съдържание, при наличие на доводи от страна на двете страни, какви факти установяват тези доказателства, не представлява изясняване на фактическата обстановка по спора. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси относно наличието на реални доставки по спорните данъчни фактури, но въпреки това е формирал краен извод за основателност на подадената жалба. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е въобще не е формирал фактически изводи, а просто е възпроизвел съдържанието на събраните по делото доказателства, след което е посочил, че това е приетата за установена фактическа обстановка. В съдебното решение е включен изключително подробен обзор на практиката на Европейския съд по правата на човека, и на Съда на Европейския съюз, но тяхната относимост към спора следва само при изяснена фактическа обстановка. Допуснатите от административният съд процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. В този смисъл и частната жалба на "Радев 06" ЕООД против определението, постановено по искане за допълване на съдебното решение в частта за разноските следва да бъде уважена, доколкото дължимостта и размера на разноските зависи от изхода на спора по същество. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение