Решение № 8054 от 21.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалба на Българска народна банка (БНБ), подадени чрез упълномощен представител адв. М. Войнова, против осъдителната за този жалбоподател част на Решение 1838 от 21.03.2022 г., постановено по адм. дело 8 по описа на Административния съд София-град (АССГ) за 2021 г. и против Определение 4408 от 02.06.2022 г., постановено по същото дело. С обжалваното решение БНБ е осъдена да заплати на Т. Тодоров обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 566, 40 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС), изразяващо се в невземане на решение за обявяване на неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка (КТБ АД) в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директива/та), изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., както и 760, 00 лв. разноски по делото. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател - БНБ за допълване на Решение 1838/21.03.2022 г. по адм. дело 8/2021 г. по описа на АССГ в частта за присъдените разноски. Касационният жалбоподател поддържа неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са няколко и ще бъдат разгледани последователно в мотивите на настоящото решение. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на сторените пред първоинстанционния съд и в касационното производство разноски. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за извършените в настоящото производство разноски, Договор за правна защита и съдействие БНБ-114632/11.07.2017 г., както и доказателства за извършването им. Ответникът по касационната жалба Т. Тодоров с [ЕГН] и с постоянен адрес в София, [улица], [адрес], чрез упълномощен представител адв. С. Маджаров, я оспорва, като неоснователна. Излага съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. По същество иска решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Претендира сторените в настоящото производство разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК, Фактура 0000000514/14.04.2022 г. (л. 16 от касационното дело) и Отчет по сметка 41/13.05.2022 г. (л. 17, пак там). Частният жалбоподател БНБ навежда като основания за неправилност на обжалваното определение всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че с оглед изменението на исковата претенция, първоинстанционният съд неправилно е присъдил пълната претендирана сума на разноските, като не ги е намалил, съразмерно с намаляването на първоначално предявения размер на иска от 8 627, 97 лв. Изразява становище, че на ищеца следва да бъде възложена тежестта да понесе разноските, сторени от ответника за защитата му в първоинстанционното производство. Излага доводи във връзка с разпоредбата на чл. 10 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и приетото в Определение 2/20.04.2021 г., постановено от Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело 1/2019 г. Счита, въпреки че ЗОДОВ е специален закон, разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от същия не изключва приложението на чл. 78 ГПК и на чл. 143 АПК в конкретния случай. Иска отмяна на обжалваното определение и присъждане на сторените от БНБ в първоинстанционното производство разноски с оглед частичното оттегляне и частичното отхвърляне на исковата претенция. Ответникът Т. Тодоров не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощения адв. П. Титирекова-Чернева, оспорва частната жалба, като неоснователна. Иска потвърждаване на обжалваното определение, като правилно. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната и частната жалби като допустими. Те са подадени от надлежна страна, за която частично обжалваното съдебно решение и обжалваното определение са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1, респ. чл. 230 АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. По касационната жалба, подадена от БНБ: Касационната жалба е неоснователна. Със съдебното решение в обжалваната му част, АССГ е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва за забавено плащане на гарантирания размер на депозитите на Т. Тодоров в КТБ за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., претърпени в резултат на незаконосъобразното бездействие на БНБ да приложи разпоредба от правото на ЕС чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, която е с директен ефект. За установено от фактическа страна, административният съд е приел, че Тодоров е вложител в КТБ АД. На 24.09.2010 г. той сключил с КТБ АД Рамков договор за платежни услуги за потребители физически лица от л. 9 до л. 10 от адм. дело 6202/2017 г. по описа на АССГ. С Анекс от същата дата 64424 (л. 11-13, пак там) към този договор е открита банкова сметка на ищеца в евро при условията на преференциален безсрочен депозит. Съгласно писмо-удостоверение, изх. 1978/22.10.2021 г. по описа на КТБ АД (от л. 60 до л. 61 от адм. дело 8/2021 г. по описа на АССГ), на 06.11.2014 г. към Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ/Фонда/ът) е изпратена информация за Т. Тодоров за подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000, 00 лв., за която съдът е установил, че е действително изплатена на ищеца. В тази сума, съгласно посоченото в писмото, са включени начислените лихви към дата 06.11.2014 г., като КТБ АД не може да удостовери каква част от изплатените чрез ФГВБ средства в размер на 196 000, 00 лв. представлява главница и каква лихви. Установено е, че на 20.06.2014 г. с писмо, вх. 4098 директорите на КТБ АД уведомили БНБ, че предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията на банката в най-близко време. С писмо от същия ден БНБ е уведомена от директорите на КТБ АД, че към 12.06 ч. на 20.06.2014 г. е преустановено разплащането и всички банкови операции. На същата дата, на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (отм.) Управителният съвет на БНБ е приел Решение 73, изменено и допълнено с Решение 74/22.06.2014 г., с което КТБ е поставена под специален надзор за срок от три месеца, като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, от длъжност са отстранени членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас, назначени са квестори. Направена е констатация, че ликвидните активи на банката към 20.06.2014 г. не са достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост . С поставянето под особен надзор на КТБ АД, БНБ възложила на квесторите осигуряването на пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ от независим външен одитор. С Решение 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, считано от 01.07.2014 г., са намалени лихвените проценти по депозити на КТБ до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. На 25.07.2014 г. докладът за текущото състояние на КТБ е представен от квесторите пред БНБ. Същият е приет от БНБ на 31.07.2014 г. Дадени са предписания: квесторите да възложат цялостна оценка на активите на КТБ от три одиторски фирми, която да бъде осъществена в срок до 20.10.2014 г.; да се създаде специален екип, който, в срок до 15.09.2014 г., да организира подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската оценка. С Решение 114/16.09.2014 г. Управителният съвет на БНБ констатирал, че към момента продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ АД под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори. Поради това действието на всички мерки, наложени с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за поставяне на банката под специален надзор и тези по Решение 82/30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозитите, било продължено до 20.11.2014 г. Първоинстанционният съд установил, че на 20.10.2014 г. квесторите на КТБ АД внесли в БНБ докладите на Ърнст енд Янг Одит ООД, Делойт България ООД и Афа ООД за извършен анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции от КТБ. Заключението на одиторите било за необходимост от обезценки на активи на КТБ АД в общ размер на 4 222 млн. лв. Докладите са приети с Решение 133/21.10.2014 г. на Управителния съвет на БНБ. С Решение 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на БНБ отнел лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), приел да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност за КТБ, за което уведомил и ФГВБ с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. С Решение 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на Фонда определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове. Определил също датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити. С Решение 664/22.04.2015 г. на Софийския градски съд (СГС) по търг. д. 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на КТБ АД с начална дата 06.11.2014 г. С Решение 1443/03.07.2015 г. на Софийския апелативен съд по търг. д. 2216/2015 г., Решение 664/22.04.2015 г. на СГС е отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като апелативният съд определил за такава 20.06.2014 г. по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещо лице Т. Чолева-Гемкова от л. 68 до л. 74 от адм. дело 8/2021 г. по описа на АССГ. Задача на експертизата е - установяване на размера на договорната лихва в лева, начислена върху сумата от 196 000, 00 лв. и на законната лихва върху изплатения на Тодоров гарантиран размер на депозитите му в КТБ за периода 30.06.2014 г. 06.11.2014 г., както и за конкретни периоди в рамките този период, вкл. за исковия такъв. Заключението от тази експертиза, неоспорено от страните, АССГ кредитирал като компетентно и обективно. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд подробно се обосновал защо преценява като допустим предявения иск, а БНБ като надлежен ответник. Посочил е, че искът следва да се разгледа по реда на АПК и ЗОДОВ, но при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). По съществото на иска съдът е приел, че исковата претенция е доказана по основание до претендирания размер от 5 566, 40 лв. Аргументирал се е, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на БНБ за вреди. Обсъдил е подробно разпоредбите на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, които имат значение за конкретния казус, както и относимото национално законодателство. Посочил е, че Директива 94/19/ЕО е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) и ЗКИ. Посочил е също така, че с измененията на ЗГВБ от 2010 г. ДВ, бр. 101/2010 г., в сила от 31.12.2010 г., е въведен новият гарантиран размер на депозитите от 100 000, 00 евро, съгласно измененията на чл. 7 от Директивата. Приел е, че при първоначалното въвеждане на разпоредбата на чл. 1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО в националното законодателство е възприет подход, според който изискването съответната кредитна институция да изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи е равнозначно на установяване неплатежоспособността на институцията. Съдът е съобразил даденото от СЕС тълкуване на разпоредбите на чл. 1, пар. 3 и на чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО, което е в смисъл, че не се допуска, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. Изложил е подробни аргументи, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата е възложено на съответния компетентен орган на държавата членка, който е именно БНБ. Приел е, че от разпоредбите на чл. 36, ал. 3 ЗКИ и чл. 23, ал. 5 ЗГВБ (отм.) недвусмислено следва, че БНБ се явява компетентният орган, който установява неналичността на депозитите, като националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Посочил е правомощието по Директива 94/19/ЕО на съответните компетентни органи да установят, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние да изплати депозитите на вложителите и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Формирал е извод, че актът по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е актът, с който се отнема лиценза на кредитната институция. Приел е, че постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ на практика е направила обективната констатация за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата, като преустановяването на достъпа до депозитите в КТБ е по причини, пряко свързани с финансовото й положение. Установил е, че на 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но предвид спряната счетоводна система, всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си и не са имали достъп до тях почти шест месеца. Така, според съда, първото условие кредитната институция да изглежда неспособна за конкретния момент да изплати депозит(и) по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, било спазено. Съдът е приел, че спазено се явява и второто условие да не съществува близка перспектива кредитната институция да е в състояние да изплати депозитите. Приел е, че схемата за гарантиране на депозити, която се изисква от Директива 94/19/ЕО, служи за гарантиране на номиналната стойност на обхванатите депозити и предвижда, поне до известна степен, заместител за наличността им. Приел е, че установяването, дали депозитите са неналични може да бъде избегнато, само ако се очаква достъпът до тях да бъде възстановен в много кратък срок. Посочил е, че с писмо, вх. 4098/20.06.2014 г., изпълнителните директори на КТБ АД са уведомили БНБ, че като имат предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията й в най-близко време. Приел е, че с решението за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е постановила законова забрана тази банка да изплаща депозити по причини, пряко свързани с проблеми с ликвидността й. Определеният тримесечен срок на надзора, според съда, недвусмислено показвал липсата на близка перспектива за изплащане на депозитите от кредитната институция. Счел е, че с Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, Централната банка е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ АД изглежда неспособна за момента, по причини които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата. Поради това е приел, че в срок от 5 работни дни от тази констатация БНБ е следвало да постанови изричен акт по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата задължение, което тя не изпълнила в посочения срок. Формирал е решаващия извод, че цитираната норма от Директива 94/19/ЕО е пряк източник на права и задължения, като овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза на КТБ АД поради неплатежоспособност. Приел е, че като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, което нарушение квалифицирал като достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на държавата за вреди. Приел е, че нарушението възпрепятствало задействането на механизма по компенсирането на засегнатите вложители, съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че са налице и останалите две материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на касационния жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно причинена имуществена вреда под формата на невъзможност за ползване на паричния капитал от 196 000, 00 лв., ощетяваща патримониума на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на БНБ и тази вреда. Приел е, че в случая, обективен измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Посочил е, че Тодоров е имал парично вземане в гарантиран размер за неналичните му депозити, чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване на неналичността на депозитите в КТБ. Обосновал се е, че като бездействала да обяви неналичността, БНБ попречила за задействането от ФГВБ на процедурата по чл. 10 от Директивата. По този начин Фондът не изпълнил задължението си да изплати на вложителите на КТБ АД гарантирания размер на депозитите им в тази банка, вкл. на ищеца. Изложил е подробни аргументи, че със своето бездействие БНБ е нарушила чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Съобразявайки императивния характер на сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, съдът е приел, че липсата на достатъчно средства във Фонда за покриване на гарантираните депозити, не може да се противопостави на правата на вложителите и поради това не изключва нито съществения характер на нарушението, извършено от БНБ, нито причинно-следствената връзка с претърпените в следствие на това нарушение вреди. Относно периода, за които се дължи обезщетение, в конкретния случай, съдът е приел, че относимият такъв е този на забавата от момента, в който Тодоров реално е трябвало да има достъп до депозитите си до момента, в който нарушението е преустановено. Поради това счел, че периодът, за който се дължи обезщетение, е този, който е претендиран от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. По отношение на размера на законната лихва за исковия период съдът се позовал на заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като изчислил този размер, използвайки калкулатора на Национална агенция за приходите, достъпен на Интернет страницата на Агенцията. Уважил исковата претенция, така както е претендирана до размера от 5 566, 40 лв. Присъдил е разноски, съобразно изхода от спора. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по делото е подробно и обективно установена. Касационната инстанция, в настоящия състав на трето отделение, преценява за съответен на закона извода на първоинстанционния съд за основателност на предявения от Тодоров иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на законната лихва за забавено изплащане на гарантирания размер на депозитите му в КТБ АД, произтичащи от извършено от БНБ нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в незаконосъобразно бездействие за вземане на решение за обявяване на неналичността на депозитите в тази банка. Касационното оплакване, че БНБ не се явява компетентния орган за претендирания исков период е неоснователно. От съпоставката на приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към месец юни 2014 г. става ясно, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. е транспонирана неточно, за което отговорността е на националния законодател. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон към този момент обаче не освобождава от отговорност Централната банка за проявеното бездействие в конкретния случай. Това е така, тъй като в две поредни решения по дела С-571/16 и С-501/18, СЕС приема, че чл. 1, пар. 3, буква i) има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба, освен че предоставя права на частноправните субекти, създава за компетентния орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно. Основателно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на БНБ, че не е компетентен орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата. Макар да е вярно твърдението на касационния жалбоподател, че изрично уреденото за БНБ в националното законодателство правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция, да й е възложено едва със законодателните изменения на Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) и ЗКИ през август 2015 г. (обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), това не означава, че тя не е разполагала с него и преди тези изменения. Българската народна банка е компетентният орган, издаващ лиценз на кредитните институции, респективно това е компетентният орган, който следи кредитните институции да изпълняват задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните депозити. Централната банка е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензи на банките при наличие на законоустановени предпоставки. При тези предоставени й с националното законодателство правомощия, не е било трудно за БНБ да се разпознае в компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Касационната инстанция не споделя и касационното оплакване, че БНБ не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това. Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект. Както се посочи и по-горе в мотивите на настоящото решение, с оглед правомощията й съобразно националното ни законодателство в сила към релевантния момент, за БНБ е било не само възможно, но и задължително да се идентифицира с компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата и да изпълни произтичащото от посочената норма задължение. Неоснователни са доводите на касатора за липса на противоправност. Твърдението, че неиздаването на административен акт, в конкретния случай, е мълчалив отказ, чиято отмяна по реда на обжалването е абсолютна процесуална предпоставка на иска за вреди, съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, противоречи на аргумента му, че за БНБ не е съществувало задължение за издаване на решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. От друга страна, БНБ е следвало служебно да издаде решение за установяване неналичността на депозитите при установяване на предпоставките за това, в който случай институтът на мълчаливия отказ е неприложим. Неиздаването на решението, когато са налице предпоставките за това, се явява незаконосъобразно бездействие на компетентен орган да изпълни нормативноустановено задължение. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства и от анализа на приложимата нормативна уредба, се установява, че към 27.06.2014 г., както и 5 работни дни преди това, са били налице нормативноустановените предпоставки БНБ да издаде решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ АД. Релевантният въпрос, в случая, е налице ли е било или не съществено нарушение на приложимата съюзна норма, на който въпрос АССГ е отговорил правилно. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него, СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на Общностното право. Като неоснователно касационната инстанция преценява и възражението в касационната жалба, че ищецът не бил доказал причинена вреда. Тодоров претендира като вреда законната лихва върху гарантирания размер на депозитите му в КТБ за периода на забавата. Необоносвано се твърди, че претендираната от него вреда за забавено изплащане на вложенията му не следва да се подвежда под разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Непозволеното увреждане е източник на парично задължение за заплащане на обезщетение за обезвреда. Тодоров е имал парично вземане в гарантиран размер за неналичните му депозити, което му е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Незаконосъобразното бездействие на БНБ да установи тази неналичност на депозитите в КТБ е забавила изплащането от ФГВБ на паричното вземане на ищцата за гарантирания размер на депозитите му в КТБ. Следователно, независимо, че БНБ не е нито банката, в която са се намирали депозитите на ищеца, нито е органът, който е изплатил техния гарантиран размер, Централната банка е органът, който е следвало да издаде акта, който акт е един от елементите от сложния фактически състав (чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗГВБ) за упражняване и удоволетворяване на правото на ищеца за паричното му вземане от ФГВБ. Тодоров е получил със забава гарантирания размер на вложенията си в КТБ, която е провокирана от държавен орган, от акта, на който зависи изпълнението на задължението от страна на длъжника. В този случай дължимото обезщетение от деликвента следва да е от вида и в обема на обезщетението, дължимо при забава от прекия длъжник на паричното задължение, което изрично е уредено в нормата на чл. 86 ЗЗД. Законът урежда, както вредата при несвоевременно изпълнение на парично задължение, така и обезщетението за нея и начина му на изчисляване. В конкретния случай вредата се изразява в забава за получаване на дължимата парична сума и е доказана до уважения от АССГ размер. Относно началната дата на периода, за който се дължи обезщетение в случая, следва да се посочи, че срокът от пет работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под специален надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По аргумент от чл. 23, ал. 5 ЗГВБ (отм.), при вземане на дължимото се решение по чл. 1, пар. 3, буква i) в 5-дневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозитите му в КТБ. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата. От тази дата, включително, БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение, е този, който е претендиран от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. За посочения период първоинстанционният съд е определил правилно размера на обезщетението за обезвреда. Неоснователен е доводът на касатора, че не е налице вреда в случая, тъй като за периода, в който КТБ е била поставена под специален надзор, ищецът е получавал договорни лихви за вложенията си в КТБ. Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания и целта им е различна, поради което не може да се приеме, че начислената на Тодоров договорна лихва за периода на специален надзор частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на депозитите му в КТБ АД. По съображения, аналогични на гореизложените, касационният състав преценява, като неоснователни, възраженията на касационния жалбоподател за липса на причинно-следствена връзка между забавата и поведението на Централната банка. Предвид изложените съображения, подадената от БНБ касационна жалба е неоснователна, а Решение 1838/21.03.2022 г., постановено по адм. дело 8/2021 г. по описа на АССГ в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. По частната жалба, подадена от БНБ: Частната жалба е основателна. Определение 4408/02.06.2022 г., постановено по адм. дело 8/2021 г. по описа на АССГ е валидно, допустимо, но неправилно. С молбата по чл.248 ГПК, БНБ е искала от административния съд да измени решението си в частта относно присъдените на ищеца разноски за адвокатски възнаграждение и допълни същото решение чрез присъждане в полза на БНБ на разноски за адвокатско възнаграждение пропорционално на отхвърлената част на иска. Административният съд е постановил неправилно определение по тази молба. В определението липсват мотиви по първото искане на молителя, а по другото искане - за присъждане на разноски за ответника, съдът е приложил неправилно материалния закон. Определението следва да се отмени, а вместо това се уважи молбата на БНБ по чл.248 ГПК. Договореният хонорар за процесуално представителство и защита на ищеца по делото пред административния съд е преди изменението на иска, чрез намаляване на размера и периода му. В съдебно заседание, проведено на 01.03.2022г. процесуалният представител на ищеца е поискал да се допусне изменение на иска, чрез намаляване на размера и периода, за който е претендирано обезщетението. С нарочно определение, административният съд е допуснал поисканото изменение, без обаче да изиска уточнение от ищеца оттегля ли иска си за разликата или се отказва от него, респективно да прекрати производството по делото в съответната част. Допуснатото съдопроизводствено нарушение от съда се е отразило на решението му в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца. Изменението на иска по размер чрез намаляването му се съчетава с други процесуални институти - частично оттегляне или частичен отказ от иска, за да се десезира съда от задължението да се произнесе по първоначално предявения размер на иска. Съгласно чл.78, ал.4 ГПК вр. с чл.144 АПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Приложението на посочената разпоредба изисква ищецът да не получи възстановяване на разноските за адвокатско възнаграждение, пропорционално на частта от иска, за която е поискал намаление, а за тази част пропорционално да се присъдят разноски на ответника за заплатения хонорар за адвокатска защита, в случай, че те са своевременно поискани. В случая, ответникът е направил искане за присъждане на разноски, както с отговора на исковата молба, така и в съдебното заседание, в което е допуснато изменение на иска. По гореизложените съображения, за първоинстанционното производство на ищеца се следва присъждане на адвокатско възнаграждение пропороционално на уважената част от иска- 5566,40 лева, а на ответника пропорционално на отхвърлената част - 3061,57 лева. Изчислени по посочения начин, разноските за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, които се следват на страните, са 483,87 лева за ищеца и 468,39 лева за ответника. Обжалваното определение следва да се отмени, а вместо това се отмени съдебното решение на първоинстанционния съд в частта, в която на ищеца са присъдени разноски за адвокатска защита над сумата от 483,87 лева. На ответника следва да се присъдят разноски за адвокатска защита пред първата съдебна инстанция в размер на 468,39 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия