Решение № 812 от 14.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3823/2008 г.

Решение № 812 от 14.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3823/2008 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. С определение № 182/1. ХII. 2008 г. постановено по настоящото дело № 3823/2008 г. на ВКС, V гр. отделение, е допуснато касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд от 26.VI. 2008 г. по в. гр. д. № 434/2008 г., с което е оставено в сила решението на Пазарджишкия районен съд от 24.III. 2008 г. по гр. д. № 196/2008 г. за уважаване на предявените от Й. Б. У. срещу О. Б. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по материално правния въпрос дали кметът на общината е компетентен да одобрява новото щатно разписание на общинската администрация, в което да определя конкретно кои длъжности или щатни бройки да бъдат съкратени в изпълнение на взето решение на Общинския съвет за определяне на структурата и общата численост на общинската администрация, като се тълкуват разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА след изменението на ЗМСМА, публикувано в ДВ бр. 69/2006 г. Ответницата по касация Й. У. от гр. Б. счита, че жалбата на О. Б. е недопустима, респ. неоснователна, тъй като въззивното решение е съобразено с конкретните правомощия на кмета на О. и на Общинския съвет, в разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 44 от ЗМСМА. За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд взе предвид следното: Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция за основателност на предявените от Й. Б. У. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ за признаване на уволнението й от длъжността "счетоводител" в Б. мероприятие "Управление и стопанисване на общинския горски фонд" в О. Б. поради съкращение в щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 2 от КТ, считано от 17.I.2008 г., за незаконно, за възстановяването й на същата длъжност от преди уволнението, както и за присъждане на сумата 600.87 лв представляваща обезщетение за времето, в което е останала без работа поради това уволнение. Прието е, че с решение № 608 от 28.ХII.2007 г. на Общинския съвет Б. е намален щата в бюджетното мероприятие от 5 щатни бройки на 4, без да се конкретизира коя е съкратената длъжност. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение № 7/16.I.2008 г. на ищцата е издадена от кмета на О. Б. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, съгласно решение № 608 от 28. ХII.2007 г. на ОбС Б., считано от 17.I.2008 г. Пред втората инстанция са представени заверени копия от длъжностно и поименно разписание на Б. мероприятие "Общински горски фонд" към 16.ХI.2007 г. и в сила от 17.I.2008 г., утвърдени от кмета на община Б.. От тях е видно, че с акт на кмета в изпълнение на решението на Общинския съвет за намаление на щата в бюджетното мероприятие е съкратена именно щатната бройка на счетоводителката У. и са запазени длъжностите на управител, двама лесничеи и един технолог. Според Пазарджишкия окръжен съд липсата на решение на Общинския съвет за конкретното съкращение на длъжността на счетоводителя в бюджетното мероприятие "У" и одобряването от кмета на щатните разписания на общинската администрация е извършено в нарушение на правомощията на кмета, поради което то е осъществено от некомпетентен орган. Този извод е обусловил уважаване на трите претенции на ищцата по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ. Касационните оплаквания на О. Б. срещу въззивното решение са за нарушение на материалния закон и необоснованост. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на 4 г. о. приема следното: Разпоредбата на чл. 21 от ЗМСМА, регламентираща правомощията на Общинския съвет от т. 1 до 24 на ал. 1, не конкретизира компетентния орган да утвърди щатното разписание, въз основа на одобрената обща численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината - т. 2 на ал. 1 на същия текст на закона. Нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА, предвиждаща правомощията на кмета на общината в т. 1 до 19, също не визира изрично правото да утвърждава променено щатно разписание въз основа на решение на колективния орган на общинско самоуправление. Очевидно е налице законодателна празнота, която се налага да бъде попълвана по тълкувателен път от ВКС, според определението за допускане на касационно обжалване. Като се съобрази съотношението между компетенциите на Общинския съвет, който според чл. 18 от ЗМСМА е орган на местното самоуправление, а съгласно разпоредбата на чл. 20 от същия закон той определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 17 от закона, както и на други дейности, определени със закон, от една страна, с правомощията на кмета от друга страна, който съгласно нормата на чл. 38 от ЗМСМА е орган на изпълнителната власт в общината и има задължението по т. 7 на чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА да организира изпълнението на актовете на Общинския съвет и да внася в общинския съвет отчет за изпълнението им, на когото са възложени и работодателски правомощия спрямо служителите в общинската администрация по т. 3 на чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА, следва да се приеме, че именно кметът е оправомощен да реализира в практически аспект решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че общинският съвет е колективен орган и като такъв много по- неоперативно би могъл да конкретизира и детайлизира взетите решения по принцип в сравнение с едноличния орган на изпълнителната власт в лицето на кмета. Щом именно кметът е компетентния орган да изготви щатното и поименното разписание, то в настоящия случай взетото от него решение за съкращаване щатната бройка на ищцата У в изпълнение на решението на Общинския съвет за намаление на щатната численост в бюджетното мероприятие, където е трудовата ангажираност на ищцата, е в съответствие с неговите правомощия и поради това е законосъобразно. Този извод обуславя неоснователността на претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ на ищцата, поради което жалбата на О. Б. срещу решението на Пазарджишкия окръжен съд за уважаването им е основателна. Въззивното решение следва да се отмени съгласно чл. 293, ал. 1 и 2 от ГПК и спорът да се пререши по същество от настоящата инстанция като се отхвърлят претенциите на Й. У. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ. На отмяна подлежи решението и относно присъдените на ищцата разноски по делото за двете инстанции. Липсват доказателства за направени от жалбоподателя разноски по делото, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане в писмената защита пред ВКС, такива не се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение