Решение № 17259 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10681/2011 г.

Решение № 17259 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10681/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. Шумен, против решение № 72/21.07.2011 г., постановено по адм. дело № 214/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Шумен, с което е отменена заповед № 1523-2/24.01.2011 г. на директора на дирекция "СП" за възстановяване на неправомерно получена целева помощ за отопление. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Ответникът по касационната жалба - Тодорка Вълканова Делева от гр. Шумен, оспорва жалбата, като в писмен отговор по касационната жалба излага подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Шумен е отменена по жалба на Тодорка Вълканова Делева заповед № 1523-2/24.01.2011 г., издадена от директора на дирекция "СП" - гр. Шумен, потвърдена с решение № 94-ТТ/0002/27.05.2011 г. на директора на Регионална дирекция "СП" гр. Шумен, с която на основание чл. 14а, ал. 3 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ е наредено да възстанови неправомерно получени целеви помощи за отопление за отоплителни сезони 2007/2008 г., 2008/2009 г. и 2009/2010 г. в размер общо на 1051,84 лв. За да постанови този акт съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на процесуалните правила по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, тъй като разпоредителната й част е неясна и немотивирана, което нарушава правото на защита на адресата. Наред с това съдът е приел, че не е налице посоченото в заповедта основание за възстановяване на сумите, изразяващо се в недеклариране на обстоятелството, че по нот. акт № 127/08.06.2006 г. на нотариус с рег. № 024 гр. Шумен, жалбоподателката е прехвърлила чрез продажба собствената си 1/2 идеална част от свой недвижим имот - поземлен имот - лозе, заедно с паянтова постройка за сезонно ползване. В тази връзка съдът е приел, че в случая не е налице нарушение на изискването по чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на ЗСП /ППЗСП/, в редакцията на разпоредбата, която е действала към момента на подаване на съответните молби-декларации за отпускане на целева помощ за отопление, преди изменението й с ДВ, бр. 27/2010 г., а именно - да не е осъществено прехвърляне срещу заплащане на жилищен или вилен имот или идеални части от тях през последните 5 години. Посочил е, че според съдържанието на нотариалния акт продаденият имот представлява земеделски имот, а не вилен, а съществуващата в него постройка е паянтова постройка с площ от 12 кв. за сезонно ползване. Поради това съдът е направил извода, че не е нарушено изискването за деклариране на извършено прехвърляне чрез дарение на собствеността върху жилищен или вилен имот. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Тодорка Вълканова Делева е подала съответни молби-декларации до дирекция "СП" - гр. Шумен, с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителни сезони 2007/2008 г., 2008/2009 г. и 2009/2010 г., в които е декларирала, наред с останалото, че не е извършвала прехвърляне чрез продажба на собственост върху жилищен или вилен имот или на идеална части от такива имоти през последните 5 години. Въз основа на подадените молби са издадени, съответно: заповед № 1523-2/02.06.2007 г. за отпускане на целева помощ за отопление в размер на 180 лв.; заповед № 1799-2/08.08.2008 г. за отпускане на целева помощ за отопление в размер на 282,50 лв. и заповед № 1690-2/03.08.2009 г. за отпускане на помощ за отопление в размер на 276,15 лв. Безспорно е също, че отпуснатата помощ е получена. Във връзка с подадената молба-декларация от лицето за отпускане на помощ за отоплителен сезон 2010/2011 г. е извършена проверка, при която е констатирано, че с нот. акт № 127, том IV, рег. № 7096, н. д. № 512 от 08.06.2006 г. на нотариус с рег. № 024, с район на действие Районен съд гр. Шумен, Тодорка Вълканова Делева е прехвърлила чрез продажба собствената си 1/2 идеална част от следния недвижим поземлен имот - лозе с площ от 547 кв. м., кад. единица № 350, извън урбанизираната територия, в местността "Иджик дюзю", в землището на с. Дибич, община Шумен, заедно с построената в него паянтова постройка за сезонно ползване. Предвид тази фактическа обстановка, изводите на административния орган, че е налице невярно деклариране и недобросъвестно получени суми за целева помощ за отопление за отоплителни сезони 2007/2008 г., 2008/2009 г. и 2009/2010 г., са необосновани и неправилни. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В текста на чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП, в редакцията, действаща към момента на подаване на молбите-декларации /съгласно ДВ, бр. 40/2003 г./, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не са прехвърляли жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. Според мотивите на оспорения пред съда административен акт, основанието поради което е разпоредено възстановяване на получените суми за целева помощ за отопление, е невярното деклариране от страна на лицето, претендиращо за отпускане на социална помощ, че не е прехвърляло срещу заплащане собствеността върху жилищен или вилен имот или идеална част от такива през последните 5 години, а при извършената проверка, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № РД04-363/22.12.2010 г. е установено, че е извършено такова прехвърляне по нот. акт № 127/2006 г. От съдържанието на посочения нотариален акт се установява, че е прехвърлена притежаваната от Тодорка Делева 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ лозе с площ от 547 кв. м., находящо се извън урбанизираната територия на с. Дибич, заедно с построената в него паянтова постройка за сезонно ползване. От описанието на имота е видно, че същият не представлява жилищен или вилен имот. Имотът не отговаря на определянията за "жилищна сграда" и "жилище", дадени съответно в т. 29 и т. 30 ДР ЗУТ. Имотът не представлява и "вилен имот", като се има предвид общоприетия смисъл на това понятие, доколкото липсва легално определение за "вилен имот" в действащата нормативна база. В тази връзка следва да се има предвид, че според Български тълковен речник, съст. БАН, електронен вариант, "вила" е извънградска къща сред природата за почивка, а "къща" е сграда, постройка, в която живеят хора, обикновено едно семейство. Правилно съдът е приел, че съществуващата в имота постройка не може да се приеме за вилна сграда, предназначена за обитаване. В тази връзка правилно е отбелязал, че съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да докаже фактическите основания, въз основа на която е издаден административния акт, както и че са били изпълнени законовите изисквания за издаването му. От събраните по делото доказателства, включително и от акт за узаконяване № 221/27.11.1991 г. на началник управление "ТСУС" при Общински съвет гр. Шумен, не се установява твърдението на административния орган, че сградата е годна за обитаване. Наличието на ел. захранване и водоснабдяване до обекта не води до извода, че сградата е годна за обитаване. Видно от съдържанието на нотариалния акт, както и на посочения акт за узаконяване, сградата представлява паянтова постройка за сезонно ползване и при тези данни по делото не може да се направи обоснован извод, че се касае за вилна сграда. Предвид изложените съображения, към датата на подаване на молбите-декларации за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителни сезони 2007/2008 г., 2008/2009 г. и 2009/2010 г., не е съществувало нормативно изискване за деклариране на продажба на имот, различен от жилищен или вилен, а продадения недвижим имот /идеална част от имот/ не отговаря на посочените изисквания. За конкретния случай не намира приложение редакцията на чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП, съгласно ДВ, бр. 27/2010 г., в сила от 09.04.2010 г., с която изискването за деклариране е разширено и по отношение на други недвижими имоти - селскостопански или горски имот. След като за лицето, претендиращо отпускане на социалната помощ не е съществувало нормативно задължение за деклариране на продажбата на имот - лозе с паянтова сграда, който не представлява жилищен или вилен имот, то не е налице недобросъвестно получаване на сумите за целева помощ за отопление. В този смисъл, изводът на първоинстанционния съд е правилен. Възражението в касационната жалба, че съдът е постановил недопустимо решение като се е произнесъл по жалба, подадена след преклузивния срок за обжалване, е неоснователно. От съдържанието на приложената по делото обратна разписка за връчване на решението на горестоящия административен орган, в него не е посочен начина на връчването му /лично на адреса или на друго лице/, респективно не е посочено качеството на лицето, чрез което е станало връчването. Това представлява нарушение на процесуалните изисквания за удостоверяване на връчването, съответно - за самото връчване, тъй като не може да се направи проверка дали връчването е извършено по начина, регламентиран в приложимите процесуални норми. Правилно съдът е направил извода, че връчването не е редовно, поради което за жалбоподателката не е започнал да тече преклузивният срок за обжалване и не е налице основание по чл. 159, т. 5 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане. Предвид изложеното, обжалваното решение е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,