Решение № 8407 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3927/2016 г.

Решение № 8407 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3927/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К. М. против решение № 208/16.02.2016 г., постановено по адм. д. № 2277/2015 г. по описа на Административен съд-Бургас (АС- Бургас). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед, евентуално да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът М. В. С., оперативен работник при 02 Районно управление "Полиция"-Бургас, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 208/16.02.2016 г., постановено по адм. д. № 2277/2015 г. по описа на АС-Бургас е отхвърлена жалбата на Д. К. М. против Заповед за задържане на лице рег. № 434 зз-569/17.11.2015 г., издадена от М. В. С., оперативен работник при 02 Районно управление "Полиция"-Бургас. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена и при спазване на изискванията на материалния закон и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е неправилно. В противоречие със събраните доказателства и при неправилно тълкуване на нормативната уредба съставът на АС - Бургас приема, че са налице основания за задържане на жалбоподателя Д. М. за срок от 24 часа. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Достатъчно е да са съществували данни, според които задържаното лице е съпричастно към извършване на конкретно престъпление като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление, както и да бъдат предприети последващи процесуални действия, включително и мерки за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Първоинстанционният съд е приел за установено, че непосредствено преди издаване на оспорената заповед жалбоподателят е задържан е бил задържан за 24 часа и в сградата на 01 РУП-Бургас със Заповед № 431 зз-582/16.11.2015 г. като заподозрян в извършване на кражба на [улица]. Според АС-Бургас този факт е без правно значение, защото второто задържане е на друго правно основание и е извършено десет минути след приключване на действието на първата наложена принудителна административна мярка (ПАМ). Настоящият съдебен състав намира, че този извод е неправилен. В случая АС-Бургас е приел за установено, че Д. М. е бил задържан за 24 часа по наложена ПАМ в друго РУП непосредствено преди издаване на оспорената заповед за задържане, а по делото има данни за издаване и на трета заповед на по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но от друго РУП непосредствено след изтичане на срока по оспорената заповед. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането не е подкрепено със събраните по делото доказателства. Ако действително се касае за лице, заподозряно в извършването на множество различни престъпления органите на МВР са имали възможност още при първото задържане да предприемат действия за налагане на други мерки за процесуална принуда, а не да се ограничава свободата му за продължителен период от време чрез прилагане на последователни ПАМ. Задържането е извършено в противоречие с целта на закона и ограничението на свободата на Д. М. е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Бургас е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а вместо него на да бъде постановено друго, с което да бъде отменена Заповед за задържане на лице рег. № 434 зз-569/17.11.2015 г., издадена от М. В. С., оперативен работник при 02 Районно управление "Полиция"-Бургас на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. По водене на цялото дело Д. К. М. е направил разноски общо в размер на 110 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да му бъдат възстановени от бюджета на РУП-Бургас. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение