Решение № 8072 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10978/2017 г.

Решение № 8072 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10978/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от кмета на район "Младост" - община В., чрез процесуалния му представител юрк. С. С., и от С. П. К. от град В., чрез адв. Х. Я., срещу решение № 1219 от 06 юли 2017 г., постановено по адм. дело № 215/2017 г. по описа на Административен съд В. С обжалваното съдебно решение, съдът е отменил по жалба на П. Л. П. заповед № 302/29 ноември 2016 г. на кмета на район "Младост" - община В., в частта й, с която е наредено премахване на посочения в нея незаконен строеж от страна на С. П. К., М. С. К., Д. Н. С., Н. С. Д., Д. З. В., С. С. Т., Д. Г. Д., Е. К. Ж. и П. Л. П. и е отхвърлил жалбата на С. П. К. срещу заповедта, в частта й, с която е наредено премахване на незаконния строеж от страна на "С.-Б." ООД, представлявано от управителя С. П. К.. С решението също така съдът е осъдил кмета на район "Младост" - община В. да заплати на П. Л. П. сума в размер на 735.00 лева и С. П. К. да заплати на кмета на район "Младост" - община В. сума в размер на 600.00 лева. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - С. П. К., М. С. К., Д. Н. С., Н. С. Д., Д. З. В., С. С. Т., Д. Г. Д., Е. К. Ж. и "С.-Б." ООД не изразяват становище по касационните жалби. Ответникът - П. Л. П. в постъпил писмен отговор, моли постановеното спрямо нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Производството пред Административен съд В. е образувано по две жалби, съединени в хода на производството, подадени съответно от П. Л. П. срещу заповед № 302/29 ноември 2016 г. на кмета на район "Младост" - община В., в частта й, с която на жалбопдателката е наредено да премахне посочения в заповедта незаконен строеж. Втората жалба е подадена от С. П. К. срещу същата заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено на "С.-Б." ООД, С. П. К., М. С. К., Д. Н. С., Н. С. Д., Д. З. В., С. С. Т., Д. Г. Д., Е. К. Ж. и П. Л. П. да премахнат незаконен строеж: Пристройки към жилищна сграда, обозначени в заповедта като А, Б, В, Г и Д и с посочена квадратура, находящ се в УПИ IХ-72, кв. 1 по плана на ж. к. "Младост", I-ви м. р., град В. и с идентификатор 10135.3512.72 по кадастралната карта на град В.. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон, досежно посочените в заповедта адресати. Приел е, че извършител на незаконния строеж е "С.-Б." ООД, с оглед на което е отменил заповедта по отношение на останалите й адресати. След като по повод подадената касационна жалба провери допустимостта на оспореното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта му, с която е постановено по отношение на М. С. К., Д. Н. С., Н. С. Д., Д. З. В., С. С. Т., Д. Г. Д. и Е. К. Ж.. Съдебното производство е диспозитивно - чл. 126 от АПК, т. е. производство пред съд може да се образува само при надлежно сезиране на съда от заинтересована страна. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), към който препраща чл. 144 от АПК, обемът на защитата, предоставяна от съда се определя от страните. Това означава, че съдът е длъжен да се произнесе по искането (жалбата), с което е сезиран. Ако се произнесе не по цялото искане, тогава е налице непълно решение, което при наличието на законоустановените предпоставки може да бъде допълнено. Ако произнасянето от съда е повече от искането, с което е сезиран, е налице така нареченият "свръх петитум" и решението подлежи на обезсилване в тази част. От посочените разпоредби следва, че съдът не е свободен в преценката си кога и по какво да се произнася, а дължи произнасяне само по искането на оспорващия, с което е сезиран. Изборът относно обема, в който да бъде предоставена защитата от съда, принадлежи на лицето, подало жалбата, а не на съда. В конкретния случай административният съд е бил сезиран с жалби от П. Л. П. и С. П. К. срещу заповедта за премахване на незаконния строеж. С оспореното в настоящето производство решение, съдът се е произнесъл и е изложил мотиви относно незаконосъобразността на административния акт, като с диспозитива на съдебното решение е отменил заповедта и по отношение на М. С. К., Д. Н. С., Н. С. Д., Д. З. В., С. С. Т., Д. Г. Д. и Е. К. Ж., от които лица съдът не е бил сезиран с жалба. По отношение на тях, след изтичането на 14-дневния преклузивен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, административният акт като необжалван е влязъл в сила, а като го е отменил при липсата на надлежно сезиране, съдът е постановил недопустимо решение, което в тази му част следва да се обезсили. С оглед горното на основание чл. 221, ал. 3 от АПК решението спрямо М. С. К., Д. Н. С., Н. С. Д., Д. З. В., С. С. Т., Д. Г. Д. и Е. К. Ж. ще следва да бъде обезсилено. В останалата му, допустима част, решението е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е изяснил всички обстоятелства от значение за случая като изводите му, че именно дружеството е изградило описаните в заповедта незаконни строежи са неподкрепени от събраните по делото доказателства. В оспорената заповед и констативния акт, въз основа на който тя е издадена, е посочено, че строежът е собственост и е изпълнен от "С.-Б." ООД, представлявано от С. П. К., съгласно нотариален акт № 157, том 49, рег. № 19088, дело № 10379 от 2012 г. Този нотариален акт не е представен по делото, като липсва и в приложената от административния орган преписка по издаването на заповедта. В т. 3 от заключението на назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице цитира нотариален акт № 92, том I, рег. № 3929, дело № 74/28 септември 2012 г., вписан в службата по вписванията с вх. ...ег. № 20426/28 септември 2012 г., акт № 171, том LIII, д. № 11237 за учредяване право на строеж, от който като собственици на обособените обекти в жилищната сграда: аптека и салон за маникюр (описани като пристройки А и Г в заповедта), са посочени С. П. К. и М. С. К.. Този нотариален акт също не е представен по делото. В проведеното на 20 юни 2017 г. открито съдебно заседание, при разпита от страна на съда, вещото лице е заявило, че всички постройки, описани в заповедта са изградени от С. П. К. и фирмата, която той представлява и се ползват от него и М. С. К.. Вещото лице е заявило, че тези данни са получени при разговор на експерта с Кръстев при извършването на огледа на място. При тези противоречиви данни, относно извършителя на строежа, необоснован и неподкрепен от доказателствата по делото е изводът на съда, че като адресат на заповедта за премахването на незаконния строеж следва да се приеме "С.-Б." ООД. Нито в административното производство, нито в развилото се съдебно такова са представени цитираните по-горе нотариални актове, според които административният орган е приел дружеството за извършител на строежа. Това обстоятелство е съществено, доколкото е свързано с принципно правилно развитите мотиви и изводи на съда относно приложението на чл. 161 от ЗУТ и правилното определяне на субектите на задължението за премахване на незаконен строеж. Съдът обаче е следвало да събере категорични доказателства относно тези противоречащи си твърдения, с оглед конкретно посочените от административния орган титули за собственост. Тези въпроси не са разгледани прецизно от съда, а те са съществени за изхода на делото. По принцип изложените в решението съображения са правилни, но съдът неправилно е определил предмета на повдигнатия пред него административноправен спор и не е събрал всички относими за него доказателства. С оглед горното оспореното решение, в допустимата му част като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, ще следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да събере съответните доказателства - цитираните по-горе нотариални актове и да изложи въз основа на тях съображения относно конкретния извършител на посочения в заповедта незаконен строеж, който следва да е адресат на задължението за премахването му. При новото разглеждане на делото съдът ще следва още да прецени и конкретизира участието на представителя на "С.-Б." ООД в съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК и чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,