Решение № 10862 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3958/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Иванов срещу Решение 89 от 28.01.2021 г. на Административен съд София-област (АССО) по адм. дело 1216/2020 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. Иванов срещу Заповед РД-01-561 от 27.10.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация (ИААА), с която е анулиран резултатът му от проведен практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В". Касационният жалбоподател - И. Иванов, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че не е налице нарушение на чл. 26 и 34 АПК и са му били известни всички факти и обстоятелства във връзка с издадената заповед. Неправилен е извода на съда, че дори административният орган да не е изпълнил в последователност способите за връчване на съобщения съгласно чл. 18а, ал. 8 и 9 АПК, това не е съществено административнопроцесуално нарушение. Неизпълнението на императивните изисквания на чл. 18а, ал. 9 АПК е достатъчно основание за отмяна на административния акт. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. И. Димитрова. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че уведомлението за започване на производството е изпратено до точния адрес на Иванов, посочен и в жалбата му до съда. Това, че той се е възползвал от възможността да възпрепятства реализирането на административния процес би следвало да е изцяло в негова отговорност. Съдът правилно е приел, че оспорената от Иванов заповед е законосъобразна. Прави искане съдът да отхвърли касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Г. Иванов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че: На 07.04.2016 г. със Заповед РД-01-900 на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация'' е анулиран резултатът на И. Иванов от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В**. Заповедта е оспорена от Иванов, като с Решение 5797 от 03.05.2018 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело 1276/2018 г. е отменено Решение 1060 от 22.12.2017 г. на АССО по адм. дело 507/2017 г. и вместо него жалбата на Иванов срещу Заповед РД-01-900 от 07.04.2016 г. на изпълнителния директор на ИААА е отхвърлена. Решението на ВАС е влязло в сила на 03.05.2018 г. На 15.09.2020 г. на постоянния адрес Иванов е било изпратено съобщение по чл. 26 АПК за започване на производство по издаване на оспорената заповед, като то е останало непотърсено. Административният орган е публикувал съобщението за започване на административното производство на интернет страницата си. На 27.10.2020 г. със Заповед РД-01-561 на изпълнителния директор на ИААА, на основание чл. 56, т. 3 във вр. с чл. 10, ал. 1 от Наредба 38 от 16 април 2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба 38), са анулирани резултатите на И. Иванов от проведения практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В", съгласно протокол 1063 от 05.04.2016 г., на Областен отдел "Автомобилна администрация" София към Регионална дирекция "Автомобилна инспекция" София. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити и в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е, че в административното производство не е допуснато съществено нарушение на чл. 26 и чл. 34 от АПК, тъй като всички факти и обстоятелства във връзка с издадената заповед са били предоставени на Иванов и той е имал възможност да изрази становище по тях включително и в съдебното производство. Посочил е, че това, че административният орган не е изпълнил в последователност регламентираните способи за връчване на съобщения съгласно чл. 18а, ал. 8 и 9 АПК, не е съществено процесуално нарушение, което да опорочава издаването на оспорения акт до необходимост от отмяната му на това основание. Нови доказателства от Иванов в хода на съдебното производство не са представени, а изложените фактически и правни основания в заповедта се подкрепят от наличните по делото доказателства. Съдът е приел, че актът е материално законосъобразен. Анализирал е относимите разпоредби на чл. 56, т. 3 и на чл. 10, ал. 1 от Наредба 38. Посочил е, че Заповед РД-01-900 от 07.04.2016 г., с която е анулиран резултатът на И. Иванов от проведения теоретичен изпит е влязла в сила на 03.05.2018 г., което е достатъчно основание за издаване на обжалваната заповед. С оглед на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Правилен е направеният от АССО извод, че в хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Направен е опит Иванов да бъде уведомен за началото на административното производство съгласно чл. 18а, ал. 8 АПК, на постоянния му адрес, с писмо с обратна разписка от 15.09.2020 г., което е върнато като непотърсено. Съобщението за започване на административното производство е публикувано и на интернет страницата на ИААА, съгласно предвидената в чл. 18а, ал. 10 АПК възможност. В случая обстоятелството, че органът е пристъпил към уведомяване по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, без преди това да е направил опит за уведомяване на Иванов по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като органът не разполага със собствени способности за съобщаване чрез залепване, а използва услугите на пощенски оператор, за когото с оглед на съгласуваните на основание чл. 15, ал. 1, т. 18 от Закона за пощенските услуги общи условия такова задължение не е предвидено. Наред с това при издаването на заповедта органът не се е позовал на данни и доказателства, които не са били известни на Иванов. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е представил доказателства, които не са събрани в хода на административното производство и от които би могъл да се направи извод, че не са били налице основанията за издаване на заповедта. В случая става въпрос за един единствен факт и това е влязъл в сила индивидуален административен акт, на който адресат е Иванов. Наредба 38 регламентира условията и реда за провеждане на изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и осъществяването на ефективен контрол по такъв начин, че да не се допусне кандидати, които не отговорят на изискванията на законодателя с оглед на теоретичната им подготовка и практически умения, да придобият правоспособност. Основанията, на които може да бъде анулиран резултатът от практическия изпит, са изчерпателно изброени в чл. 56 от Наредба 38, точки 1 - 6 включително. Наличието на една или няколко от предпоставките, изчерпателно изброени в чл. 56 Наредба 38, задължава административния орган да издаде акт, с който да анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В случая правното основание, сочено от органа, е по чл. 56, т. 3 от Наредба 38, съгласно която, резултатът от практическия изпит се анулира, когато кандидатът не е отговарял на изискванията за допускане до изпит. Член 10, ал. 1 от Наредба 38 предвижда, че когато за придобиване на правоспособност за управление на МПС изпитът е теоретичен и практически, теоретичният изпит предхожда практическия изпит. Съдържанието на разпоредбите съответства на твърдените от органа факти. Фактическите основания са изложени достатъчно подробно в мотивите на акта. Органът е посочил заповедта, с която е анулиран резултатът от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В", както и подробно е описал и причината за анулирането. Тези факти са достатъчни, за да обосноват от фактическа страна оспорения акт. Предвид посоченото АССО е направил правилен извод за материалната законосъобразност на заповедта. С издаването й е постигната и целта на закона, а именно обезпечаване на изискването право да управляват МПС да имат само лица, притежаващи необходимите теоретични и практически знания за това, установени по надлежния ред. Доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, направил е въз основа на фактите по делото правилни и обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора и направено от ответника искане съдът следва да осъди касатора да заплати на ИААА юридическото лице в чиято структура е органът ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд