Решение № 9730 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12123/2010 г.

Решение № 9730 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12123/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Камарата на архитектите в България срещу решение № 175 от 28.07.2010 г. по преписка № 100/2009 г. на Комисия за защита от дискриминация. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска отмяната му.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна - Людмила Павлова Павлова не е изразила становище по жалбата.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваното решение комисията е отхвърлила като необоснована жалбата на Людмила Павловна Павлова в частта й относно твърденията за дискриминация по отношение на повторно заплащане на встъпителна вноска след изгубването на членски права в Камарата на архитектите в България и е установила, че заплащането на пълен размер на встъпителната вноска при възстановяване на членство в Камарата на архитектите в България за лица над 70-годишна възраст по отношение на жалбоподателката Людмила Павлова представлява непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация и съставлява нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Установила е също, че липсата на диференциран подход при определяне размера на годишните вноски в КАБ по отношение на жалбоподателката представлява непряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. и съставлява нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Комисията е наложила на КАБ на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. принудителни административни мерки, като е предписала на основание чл. 47, ал. 1 вр. чл. 76, ал. 1, т. 1 на председателя на Управителния съвет на КАБ следното:

1. Предприемането на конкретни мерки занапред общото събрание на КАБ да разработи критерии при определяне размера на годишните вноски, осигурявайки привилегировано положение за членовете над 70-година възраст.

1. Предприемането на конкретни мерки занапред общото събрание на КАБ да разработи критерии при определяне размера на встъпителната вноска, осигурявайки привилегировано положение за членовете над 70-годишна възраст.

Производството пред КЗД е образувано по жалба на архитект Людмила Павлова от гр. София. Според данните по преписката жалбоподателката е чл. на сдружение "Кольо Фичето" към Съюза на архитектите в България. Съгласно приложено удостоверение № 44-00-2955/8.10.2009 г., издадено от Камарата на архитектите в България, тя притежава пълна проектантска правоспособност по см. на чл. 7, ал. 7 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. В жалбата си Павлова прави оплакване относно размера и начина на определяне на таксата за пълна проектантска правоспособност, тъй като същата значително надвишава минималната цена за проектиране. Сочи също, че встъпителната вноска се заплаща дори и когато се възстановява членството в камарата, които обстоятелства поставят в неравностойно положение предимно възрастните архитекти и тези с малък опит, т. е. най-уязвимите групи лица. Счита, че следва да има диференциран подход към различните категории лица при определяне на встъпителната вноски и членския внос и в тази насока сравнява нормативната уредба на тези отношения в Германия.

Камарата на архитектите в България, чрез процесуалните си представители пред комисията поддържа, че размерът на годишните и други имуществени вноски се определя с решение на общото събрание, който е 240 лв. за чл. на КАБ, притежаващ пълна проектантска правоспособност и 180 лв. за проектантите с ограничена правоспособност и не е променян от 2004 г. Във връзка с встъпителната вноска е посочено, че съгласно чл. 49, ал. 1 от Устава всеки кандидат за членство в камарата внася еднократна встъпителна вноска, чийто размер се определя от общото събрание за следващата календарна година, като при възстановяване на членство в камарата се дължи еднократна вноска равна на встъпителната. По отношение на поставения въпрос за диференциран подход при определяне на размера на годишната вноска в зависимост от имущественото състояние на членовете на КАБ и от извършената проектантска дейност за предходната година, в становището е отразено, че такъв не е предвиден, но управителният съвет има възможност да приеме решение за разсрочване или опрощаване плащането на годишните вноски. Няма такава опция за встъпителните вноски. Сочи се, че жалбоподателката Павлова се е възползвала от възможността за разсрочено плащане на годишната вноска като през 2008 г. с решение на УС й е опростена дължимата допълнителна имуществена вноска от 120 лв., взето е решение да й се предостави еднократна финансова помощ, от която тя не се е възползвала и й е предоставена такава през 2009 г.

При тези фактически обстоятелства, възприети от комисията, с решението си е приела, че именно липсата на диференциран подход от Общото събрание на КАБ при определяне размера на годишните вноски представлява непряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Според комисията еднаквата за всички членове на КАБ вноска поставя в по-неблагоприятно положение възрастните й членове, тъй като последните не са в работоспособна възраст и доходите, които се предполага, че получават от тази дейност са в пъти по-ниски от тези на активните членове. Комисията е приела, че при тази ситуация достъпът до заетост на лица в напреднала възраст се ограничава, поради което създаването на специални условия пи определяне размера на годишната вноска е обективно и обосновано оправдан. По отношение на повторното заплащане на встъпителна вноска след загубване на членски права, предвидено в чл. 49, ал. 2 от Устава комисията е приела, че правилото няма дискриминационен характер, с изключение на предвидения еднакъв размер за всички желаещи да възстановят членството си без оглед възрастта им.

При тези съображения е постановила обжалваното решение. Решението е подписано с особено мнение от председателя на състава, според който еднаквите по размер встъпителни и годишни вноски за членство в КАБ, което е задължително за упражняване на проектантската професия, представляват непряка дискриминация на основата на признак възраст, но няма обективна основа за приемане на разграничителния критерий от 70-годишна възраст.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Привидно неутрална разпоредба е тази, която на пръв прочит се отнася по един и същи начин към всички лица без оглед на защитени признаци. Приложена на практика обаче тази привидно неутрална разпоредба има несъразмерно по-лош ефект върху дадена група, определена по защитен признак, в сравнение с други. В случая предмет на обсъждане са предвидените имуществени вноски за членовете на КАБ - еднократно заплащаната встъпителна и годишната вноска. С разпоредбата на чл. 9 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране е предвидено, че архитектите с пълна проектантска правоспособност, каквато притежава заинтересованата страна арх. Людмила Павлова (жалбоподател пред комисията), членуват задължително в КАБ. Съгласно чл. 7, ал. 4 от Устава на КАБ поддържането на членството в Камарата е неотменимо условие за поддържането на пълната проектантска правоспособност. Членството в Камарата се прекратява при изрично изброени случаи в чл. 13 от Устава на КАБ: 1. по лично искане, заявено до съответния орган; 2. при неплащане на годишната вноска в установения срок; 3. при прекратяване дейността на Камарата; 4. при смърт. При възстановяване на членство в камарата лицето заплаща еднократна вноска равна на встъпителната. Основният спор по делото е дали предвиденото задължение за плащане на еднакви по размер еднократна вноска и годишна вноска за всички членове с пълна проектантска правоспособност съставлява непряка дискриминация по признак възраст, доколкото еднакви правила се прилагат към лица с различни възможности. Комисията е приела, че различните финансови възможности на лицата да заплащат дължимите вноски е обусловено от признака възраст, поради това, че лица над 70-годишна възраст имат по-ограничен и затруднен достъп до пазара на труда в тази сфера. В особеното мнение на председателя на състава е подчертано, че еднаквите встъпителни такси и годишни такси за членуване могат да се окажат бариера не само за лица над 70-годишна възраст, а по отношение на всички лица, навършили пенсионна възраст за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст (60 години за жените и 63 години за мъжете), както и по отношение на група в друг възрастов сегмент - например лица до 29-годишна възраст, които все още се утвърждават в своята професионална област. По преписката няма данни дали прекратяване на членството в камарата е свързано с икономически затруднения на лицата да заплащат годишните си вноски, т. е. преимуществено в хипотезата на т. 2 на чл. 13 от Устава, като в този контекст комисията не е извършила сравнителен анализ на лицата от различните възрастови групи с прекратено членство, причините за това и колко от тях са поискали същото да им бъде възстановено и не е обосновала защо приема, че задължението за заплащане на еднакви по размер такси, т. е. липсата на диференциация има несъразмерно по-лош ефект именно спрямо лицата над 70-годишна възраст. Настоящият състав намира, че в случая различните имуществените възможности на лицата обуславят различния резултат, тъй като изискването за заплащане на обсъжданите такси засяга по-тежко тези от тях, които имат по-ниски доходи, независимо от възрастта им. Причината за конкретното имуществено положение не е непременно възрастта на лицата, тя може да се корени в различни икономически, социални, лични и др. фактори. От данните по преписката не може да се направи извод, че изпълнението на задължението за заплащане на таксите има по-голяма цена от гледна точка на икономическото им положение за групата, обособена по признак възраст над 70-години, спрямо останалите лица, за които е валидно това изискване. В този смисъл различното положение на лицата, спрямо които се прилага едно и също правило не е основано на защитения признак "възраст", поради което не може да се приеме, че е налице непряка дискриминация спрямо тези над 70-годишна възраст при заплащане на встъпителна (при подновяване на членството) и годишна вноска. Предписанието за диференциран подход като се даде преимущество само на тази група лица няма характер на насърчителна мярка защото не е налице неравенство, произтичащо от признака "възраст", което по този начин ще бъде премахнато. На следващо място трябва да се посочи, че в Устава на КАБ е предвидената възможност за разсрочено плащане, респ. опрощаване на дължимите вноски без значение възрастта на лицата, при възникнали финансови затруднения, която им позволява да упражняват дейността си през съответната година. За пълнота на изложението трябва да се посочи, че общото събрание на КАБ е приело решение за размера на вноските през 2011 г., което предвижда заплащане само за членство 80 лв., като по този начин се премахва бариерата за достъп до членство поради имуществени причини в каквато насока са част от доводите на жалбоподателката (пред комисията).

Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,