Решение № 10761 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3116/2017 г.

Решение № 10761 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3116/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Архиви" (ДАА) против решение № 454/27.01.2017 г., постановено по адм. дело № 409/2016 г. по описа на Административен съд - Х. (АС - Х.). В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Съображения в подкрепа на оплакванията са изложени в касационната жалба, в съдебно заседание чрез процесуален представител по делото юрисконсулт А. В., надлежно упълномощен, както и в депозирана писмена защита. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на С. Н. С. срещу заповед № 81/16.06.2016 г. на председателя на ДАА да бъде отхвърлена. Ответната страна по касационната жалба - С. Н. С., чрез пълномощник по делото адвокат И. Б., оспорва същата като неоснователна по съображения, развити в представен писмен отговор по реда на чл. 163 АПК вр. чл. 228 АПК и в съдебно заседание. Моли решението на АС - Х. да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за липса на касационните основания за отмяна по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № 81/16.06.2016 г. на председателя на ДАА, с която на служителя С. Н. С. - на длъжност началник на отдел "Д. архив - Х." в дирекция "Регионален държавен архив" - П., ДАА, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗДСл. вр. чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 2, ал. 5, чл. 17, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган при спазване изискванията за форма и мотивиране на акта, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила (издаване на заповедта след изтичане на преклузивния срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл за налагане на дисциплинарното наказание) и в нарушение на материалния закон поради недоказване на твърдяното дисциплинарно нарушение. Като е изложил подробни съображения в този смисъл, административният съд е мотивирал крайния извод за незаконосъобразност на оспорената заповед № 81/16.06.2016 г. на председателя на ДАА. Така постановеното решение е правилно с оглед постановения краен резултат, като следва да бъдат споделени само част от изложените от съда доводи и съображения. Неправилно е възприетото от административния съд във връзка с установяване на момента, от който започва да тече двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл за налагане на дисциплинарното наказание. Действително в ЗДСл не се съдържа изрична норма, установяваща критерии за определяне момента на "откриване на нарушението" по смисъла на чл. 94, ал. 1 ЗДСл. По този въпрос обаче е формирана трайна съдебна практика, според която двумесечният срок от "откриване на нарушението" започва да тече от датата, на която материалите по приключилото дисциплинарно производство, бъдат представени на дисциплинарнонаказващия орган. В настоящия случай, предвид вида на наложеното дисциплинарно наказание - "уволнение" по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл, изготвянето на становище от дисциплинарния съвет е задължителен елемент на дисциплинарното производство, предхождащ крайната преценка на дисциплинарнонаказващия орган за определяне и налагане на дисциплинарното наказание - арг. от чл. 96, ал. 1 ЗДСл. Дисциплинарният съвет е органът, на който законът възлага правомощието да изясни фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение (чл. 96, ал. 2 ЗДСл), като резултатите от проверката следва да бъдат обективирани в писмено становище, което ведно с цялата административна преписка да бъде предадено на дисциплинарнонаказващия орган. Именно с това действие по уведомяване се свързва моментът на откриване на нарушението по смисъла на чл. 94, ал. 1 ЗДСл - това е моментът, в който дисциплинарнонаказващият орган формира знание за всички установени в хода на проверката обстоятелства относно конкретното деяние и неговия извършител. Независимо от това какви данни относно нарушението и неговия извършител се установяват на даден етап от проверката, дисциплинарният съвет следва да изпълни задълженията си по чл. 96 ЗДСл и след приключване на дисциплинарното разследване да приеме решение със становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност. Без значение за определяне момента на откриване на нарушението е фактът, че в това свое становище дисциплинарният съвет може да не достига до нови фактически установявания, различни от тези, направени на по-ранен етап от производството. По тези съображения, не може да се приеме, че в настоящия случай моментът на откриване на нарушението е настъпил и срокът по чл. 94, ал. 1 ЗДСл е започнал да тече от датата на запознаване на дисциплинарнонаказващия орган (удостоверено с негова резолюция от 13.04.2016 г.) с постъпилите от Окръжна прокуратура - Х. и Окръжен съд - Х. документи, а именно - постановление за привличане на С. Н. С. като обвиняем по досъдебно производство № 63/2016 г. и протокол от съдебно заседание по чнд № 203/2016 г. на Окръжен съд - Х. Правнозначимият момент е предаване на решението на дисциплинарния съвет до дисциплинарнонаказващия орган, станало на 19.05.2016 г., поради което се обосновава извод за издаване на оспорената заповед № 81/16.06.2016 г. при спазване на двумесечния преклузивен срок по чл. 94, ал. 2 ЗДСл. Изведеното от административния съд заключение в противоположен смисъл се явява незаконосъобразно. Правилно и обосновано, съответстващо на представените по делото доказателства е заключението на АС - Х. за издаване на заповед № 81/16.06.2016 г. на председателя на ДАА в нарушение на материалноправните разпоредби, доколкото по делото не се доказва, че извършеното от служителя С. Н. С. съставлява дисциплинарно нарушение. Образуваното срещу служителя дисциплинарно дело е за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл за неспазване на привилата по чл. 2, ал. 5, бл. ..., бл. ... и чл. 19 от КСПДА. Изложените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание данни за конкретното деяние, съставляващи фактическите основания на заповедта, се свеждат до "съхраняване в дома си на множество археологически обекти - монети от различни видове, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, керамични съдове, метални предмети с различна форма и големина". Административният съд е приел, че така мотивираната от административния орган дисциплинарна отговорност почива единствено на твърдения, които не се подкрепят от събраните в хода на проверката доказателства, тъй като остава неизяснено едно от главните обстоятелства от значение за изхода на дисциплинарното дело - представляват ли въпросните съхранявани вещи "археологически обекти" по смисъла на Закона за културното наследство (ЗКН). Като е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" за деяние, изразяващо се единствено в съхраняването на археологически обекти без регистрация (определено като укоримо лично поведение на служителя, компрометиращо репутацията на заеманата от него служба и способно да доведе до съмнения и интерпретации в обществото относно количеството, вида, ценността и начина на придобиване на притежаваните вещи), дисциплинарнонаказвакщият орган е следвало да установи по несъмнен начин качеството "археологически обекти" на съответните предмети, тъй като в противен случай тяхното държане и съхранение не би съставлявало неправомерно, укоримо поведение. Видно от съдържащите се в административната преписка материали, в рамките на дисциплинарното производство не се установява чрез надлежни доказателства, че това, което е намерено в дома на служителя, действително съставлява "археологически обекти" по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗКН. Надлежни доказателства в този смисъл не могат да бъдат данните, съдържащи се в документи, съставени от органите на МВР, прокуратурата и съдебната власт във връзка с образувано производство по реда на НПК, във фаза на досъдебно производство, по което е привлечен като обвиняем служителят, срещу когото е образувано и дисциплинарното дело по реда на ЗДСл. За нуждите на дисциплинарното производство и до издаване на крайния акт, с който то приключва, следва да бъдат установени всички обстоятелства, послужили като фактически основания за налагане на конкретното дисциплинарно наказание. Анализът на относимите доказателства, съдържащи се в административната преписка и приобщени към делото, води единствено до извод за неяснота относно характера на въпросните обекти. Неоснователно е твърдението на касатора, че същите били безспорно установени като "археологически обекти" още към дата 29.03.2016 г. въз основа на проведена публична пресконференция на Окръжна прокуратура - Х. и Областна дирекция на МВР - Х., както и съгласно приложена археологическа справка по чнд № 203/2016 г. на Окръжен съд - Х. Предвид гореизложеното, неясни и недоказани остават наведените в процесната заповед доводи, че "извършеното е нарушение на общо, ..., задължение за стриктно спазване на установения правов ред и законите на страната", на "законовите задължения относно притежаване и регистриране на археологически обекти - културни ценности...", както и че "нарушаването на тези норми най-често води до уронване на престижа на държавната служба и до ангажиране на дисциплинарната отговорност поради нарушение на етичните норми". Към момента на издаване на заповедта (меродавният за преценяване съответствието на административния акт с материалния закон момент - съгласно чл. 141, ал. 2 АПК), не е могло да се направи несъмнен и обоснован извод за извършено от С. Н. С. деяние в противоречие със закона и установените правила за обществено и лично поведение на служителите в държавната администрация, което да е довело до уронване престижа на държавната служба или да представлява несъвместима с неговите задължения и отговорности дейност съгласно визираните като нарушени разпоредби на чл. 2, ал. 5, чл. 17, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 КПСДА. По тези съображения, следва да бъдат оставени без разглеждане като неотносими към предмета на правния спор представените от касатора пред настоящата инстанция доказателства - официални писмени документи, съставени в рамките и за целите на производство по реда на НПК, за което са предвидени специфичен ред и правила, различни от тези, регламентиращи дисциплинарното производство по ЗДСл. Независимо че от представената Археологическа и нумизматична експертиза по досъдебно производство № 63/2016 г. на ОД на МВР - Х. се установява характерът на "археологически обекти" на значителен брой от намерените у С. Н. С. вещи, недопустимо е доказване чрез обективираните в нея данни на фактическите основания, изложени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на служителя. Принципно е положението, че фактическите основания, въз основа на които е бил издаден един административен акт, не могат да бъдат впоследствие "доразвивани", "допълвани", "дописвани" нито от административния орган, нито от съдебните инстанции. Още повече, че с цитираната експертиза се прави позоваване на факти, които не са били, а е могло да бъдат установени в рамките на дисциплинарното производство по ЗДСл до настъпването на момента, към който се преценява материалната законосъобразност на административния акт - момента на неговото издаване (16.06.2016 г.). Експертизата е изготвена на 21.03.2017 г. Предвид всичко изложено, правилен и обоснован е крайният извод на съда, че заповед № 81/16.06.2016 г. на председателя на Държавна агенция "Архиви", с която на ответната страна в настоящото производство е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗДСл. вр. чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл, е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон - самостоятелно основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Като е отменил заповедта, АС - Х. е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението на АС - Х. е постановено след изясняване на всички релевантни за решаването на правния спор обстоятелства и оценка на събраните доказателства. Правните изводи на съда за незаконосъобразност на процесната заповед на основанието по чл. 146, т. 4 АПК са мотивирани с конкретни и подробни съображения, съответстващи на нормативната уредба и доказателствата по делото. Предвид горното, касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционното решение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответната страна по спора не претендира разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение