Решение № 9064 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8290/2008 г.

Решение № 9064 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8290/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на ЕТ "Дорадо-Иванка Тодорова" от гр. Ямбол, подадена срещу решение № 71 от 7.05.2008 г., постановено по адм. дело № 50 от 2008 г. по описа на Административния съд - Ямбол. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по искова молба на едноличния търговец с фирма "Дорадо-Иванка Тодорова" от гр. Ямбол срещу Областна дирекция "Полиция" - гр. Ямбол, за имуществени и неимуществени вреди, е отхвърлил като неоснователен предявения иск за обезщетение за вреди, причинени от бездействието на длъжностни лица - служители на ОДП - Ямбол. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че ищцата притежава търговски обект - бижутерски магазин в гр. Ямбол, и за охрана на магазина е сключен договор № 558 от 13.01.2005 г. с Регионалната дирекция на МВР (РДВР) - Ямбол, за охрана на обект със СОТ и полицейски сили за реагиране на основание чл. 81а, ал. 1 от ЗМВР със срок до 31.12.2005 година. На 11-12.04.2005 г. е извършена кражба (чрез взлом) в магазина за златна и сребърна бижутерия, като в дежурната на служба "СОТ" не е получен алармен сигнал за извършено нападение в обекта и сигнал за извършената кражба в магазина е подаден от собственика на магазина на 12.04.2005 г. към 09, 00 часа. При тези установени обстоятелства по административния спор съдът законосъобразно е приел, че предявеният иск за обезщетение за вреди, причинени от проявено бездействие на служители на ОДП - Ямбол, във връзка с неизпълнение на основни задължения на МВР като държавен орган да опазва имуществото на гражданите и юридическите лица (чл. 6, т. 3 ЗМВР), е неоснователен. Съдът на основание чл. 204, ал. 4 АПК от представените от страните доказателства по делото не е установил да са причинени вреди на ищцата от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от ОДП - Ямбол, при и по повод изпълнение на административна дейност - т. е. на управленска, властническа и публична дейност. Правният извод на съда, че за конкретния случай ищцата като собственик на магазин е сключила договор с РДВР - гр. Ямбол, за охрана на обект със СОТ и полицейски сили за реагиране, в който договор са уговорени санкции за неизпълнение (включително и изплащане на обезщетения) - чл. 15 и 16 от договора, и ответникът ОДП - Ямбол, следва да отговаря като страна по договора, а не по реда на ЗОДОВ, е обоснован и законосъобразен. Отговорността на държавата за обезщетение за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е специфично проявление на принципа на отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД, но тази отговорност е за "административен деликт" - т. е. за административно увреждане, а не за неизпълнение на договорни задължения, както законосъобразно е приел съдът. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,