Решение № 176 от 16.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5924/2013 г.

Решение № 176 от 16.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5924/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Производството по делото е образувано по касационна жалба на И. по биоразнообразие и екосистемни изследвания - Б., [населено място], чрез адв. Ст. С. и от "СИ Е. КОНСУЛТ", [населено място], чрез адв. Ст. С. срещу решение № 656/02.04.2013 г. на Софийски апелативен съд по т. д. № 2800/2012 г. 6-ти състав, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено ново решение, с което касаторите са осъдени солидарно да заплатят на [фирма], [населено място] сумата от 182 400 лв., припадаща се част от получено трето междинно плащане по договор № 5/27.03.2009 г., ведно със законната лихва от 12.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1 000 лв. обезщетение за забава върху главницата. С определение № 293/25.02.2014 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания - Б. и "СИ Е. КОНСУЛТ", [населено място] са осъдени солидарно да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 182 400 лв., ведно със законната лихва от 12.11.2010 г. до окончателното и изплащане. Прието е, че по отношение на тази част от решението, касационното обжалване следва да се допусне с оглед евентуалната му недопустимост. Касаторите чрез адв. Ст. С. поддържат становище за недопустимост на въззивното решение в частта, допусната до касационно обжалване доколкото съдът е бил сезиран с иск с пр. осн. чл. 79 ЗЗД, а въззивната инстанция се е произнесла по иск с пр. осн. чл. 359, ал. 3 ЗЗД основан на прекратен договор за гражданско дружество. Касаторите считат, че съдът по недопустим начин е подменил предмета на делото като служебно е подменил основанието на предявения иск. Претендират разноски. Ответникът [фирма], [населено място] счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение допустимо и правилно. Според него съдът се е произнесъл по предявения иск съобразно изложените в исковата молба факти и обстоятелства като различната правна квалификация, дадена от въззивната инстанция не обуславя недопустимост на съдебното решение. Моли същото да бъде потвърдено. Също претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., счита, че в частта в която е допуснато до касационно обжалване въззивното решение е недопустимо като произнесено по непредявен иск. Съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за реално изпълнение по договор за гражданско дружество, сключен като "споразумение за консорциум" между страните по делото. В исковата молба ищецът твърди, че договорът е действащ и обвързващ страните като обосновава, че изключването му от гражданското дружество, взето с решението на останалите двама съдружници е нищожно и не може да породи правни последици. В тази връзка изрично се позовава на това, че дружеството / консорциумът/ е създаден с определена цел и може да бъде прекратен само по единодушно съгласие на съдружниците / партньорите в него/. Доколкото това не е сторено, договорът за гражданско дружество не е прекратен. Именно въз основа на него същият претендира заплащане на процесната сума от 182 400 лв., която съставлява припадащата му се част / 40% /от извършеното от възложителите трето междинно плащане по договор № 5/27.03.2009 г. между възложителите и консорциума. При така изложените обстоятелства предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както изрично е посочено и от ищеца, без неговата правна квалификация да обвързва съда. С въззивното решение съдът е приел, че междувременно дружеството е прекратено по право доколкото е постигнало целта си, поради което претендираната сума му се дължи на ищеца като негов дял, с което на практика / тъй като не е дал ясна правна квалификация/ се е произнесъл по иск с пр. осн. чл. 359, ал. 3 ЗЗД без да съобрази, че при прекратяване на договора за гражданско дружество имуществените отношения между съдружниците се уреждат, респ. дяловете им се определят, след цялостна рекапитулация на приходите и разходите от извършената съвместна дейност. Както се посочи обаче в исковата молба ищецът основава своята претенция на съществуващ договор за гражданско дружество и на твърдяни от него права и задължения на съдружниците по договора. По същество става въпрос за различни искови претенции, почиващи на различни фактически основания. В тази връзка следва да се посочи, че въззивният съд се е позовал на прекратяването на дружеството поради изпълнение на неговата цел не като обстоятелство по чл. 235, ал. 3 ГПК, настъпило след предявяване на исковата молба, което следва да бъде отчетено в контекста на предявения иск, а като основание за разглеждане на искова претенция, която не е била заявена. С оглед на това съдът се е произнесъл по непредявен иск и постановеното решение е процесуално недопустимо. Като такова същото следва да бъде обезсилено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази специфичният характер на договора за гражданско дружество, при която правата и задълженията на страните не са насрещни. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.