Решение № 471 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6083/2007 г.

Решение № 471 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6083/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Старозагорския окръжен съд от 10.07.2007 г. по гр. д. № 473/2007, с което е потвърдено решението на Казанлъшкия районен съд от 12.04.2007 г. по гр. д. № 1195/2006, с което са отхвърлени предявените искове за делба. Недоволна от решението е касаторката С. А. Г., която го обжалва в срок с оплаквания нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че построената по време на брака сграда не е обща на двамата съпрузи. Ответникът по жалбата Г. А. К. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че бракът между страните е съществувал от 30.07.1989 до 13.12.2001 г. С декларация от 10.06.1992 г., заверена в кметството, но невписана в нотариалните книги на съда, майката на ответника учредява съгласно чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.) на сина си право на строеж върху мястото, което е нейна, негова и на сестра му собственост, след смъртта на съпруга й на 11.10.1991 г. Така учреденото право на строеж не е възникнало, тъй като декларацията не е подписана от другите съсобственици и не е вписана в нотариалните книги на съда. Сградата е построена по време на брака с общите усилия на страните, но тя не е станала съпружеска имуществена общност, тъй като до прекратяването на брака не е изтекъл изискваният от закона 10-годишен давностен срок. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че неправилно въззивният съд е приел, че бракът между страните е прекратен на 13.12.2001 г., от представеното удостоверение на Казанлъшкия районен съд е видно, че това е станало с влизането на бракоразводното решение в сила на 28.07.2006 г. По същество правилно въззивният съд е приел, че правото на строеж не е учредено с декларацията по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.), но неправилно е приел, че част от построената сграда не е придобита от съпрузите по давност. За да породи исканото действие, не е необходимо декларацията да е подписана от ответника (лицето, в чиято полза се учредява правото на строеж) нито е необходимо тя да е заверена непременно от нотариус и да е вписана в нотариалните книги на съда. Заверката на подписа на неподлежащ на вписване акт (каквато е представената декларация) в общината или кметството на населено място, в което няма районен съд, е равностойно на нотариална заверка. Впиването на декларацията по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.) не е елемент от фактическия състав на учредяването на право на строеж по този ред, поради което невписването й е без значение в отношенията между страните. Вписването в нотариалните книги на съда има значение единствено за портивопоставимостта на придобитите права на трети лица. Когато правото на строеж се учредявана съсобственик, декларацията трябва да е подписана от останалите съсобственици, с оглед на което единственият порок на декларацията е неподписването й от сестрата на ответника. Това е единствената пречка декларацията да породи желаното от деклараторката правно действие. Майката на ответника не може да учреди право на строеж върху отчасти чужд (на дъщеря й) имот. Правото на строеж не е могло да бъде придобито и с кратката 5-годишна давност, тъй като страните по делото са знаели, че ответникът има сестра, която също е наследник на баща си, но 10- годишният давностен срок е изтекъл на 10.06.2002 г. преди прекратяването на брака на 28.07.2006 г. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото - решено от въззивната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК (отм.). По делото е установено, че по време на брака между страните в мястото на ищеца и неговите майка и сестра е построена процесната сграда, която е проектирана като еднофамилна за нуждите на страните, но е изпълнена като двуфамилна за нуждите на страните и за нуждите на майката на ответника. Сградата е построена с общите усилия на страните и техни близки и роднини. Съпрузите не са се установили да живеят в къщата, но са владели първия жилищен етаж, който е бил предназначен за тях и не са владели втория, към който е изградено допълнително външно стоманобетоново стълбище. Владението на страните е продължило от започването на строителните работи през 1991 г. до прекратяването на брака на 28.07.2006 г. или повече от 10 години. След прекратяването на брака жилището на първия етаж от сградата е станало съсобствено при равни квоти, както следва да бъде допусната делбата. Искът за делба на жилището на втория етаж и на построената стопанска сграда, следва да бъде отхвърлен, тъй като това жилище не е придобито по давност, а собствеността върху стопанската сграда не може да бъде отделена от собствеността върху мястото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение