Решение № 9268 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 654/2018 г.

Решение № 9268 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 654/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Г. от гр. С. чрез адв. Кременаров срещу Решение № 1933/10.11.2017 г. на Административен съд Ч гр. П. по адм. дело№ 2131/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт / РА/ № Р-16001615000292-091 -001/19.10.2015 г., издаден от И. К. К., на длъжност началник сектор при ТД на НАП гр. П., възложил ревизията и И. М. Р., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в потвърдената и изменена част с Решение № 360 от 06.06.2016 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. П., при Централно управление на Национална агенция за приходите. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно в обжалваните части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът не е съгласен и с приетото от съда начално салдо предвид двата договора за кредит, които е имал, и се оплаква, че съдът неправилно не бил признал договора за заем от 30 000 лв. от К. К., като е приел, че е представен с жалбата срещу ревизионния акт. Подробни съображения, обосноваващи тези и други оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението и ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в депозирана по делото писмена защита я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател в случай, че претендира такива. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата в посочените по-горе части първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са извършили ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и 7 ДОПК за 2009 г. и 2013 г. за задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски. Относно правото на защита на ревизираното лице е приел, че същото е гарантирано с редовното връчване на заповедта, с която ревизията е била възложена. Съдът не е възприел твърденията на жалбоподателя относно сключения договор за заем с К. К., както и че половината от сумите по договори за кредит, изтеглени от "МИАМА РЕНТАКАР" ЕООД, са усвоени и използвани от него в качеството му на физическо лице. Не е възприето от съда и заключението на вещото лице, тъй като изчисленията му са основани на включване/изключване на определени суми, съобразно поставените му задачи, но доколкото са изложени аргументи за непризнаването им за доходи заключението следва да се разглежда като дадено "под условие", в случай на приемане за доказани доходи от различни източници от жалбоподателя, каквито обаче, са приети за недоказани. По отношение представените в съдебната фаза писмени доказателства е прието, че същите касаят "МИАМА РЕНТАКАР" ООД. По тези и други подробни съображения съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице. Решението е правилно постановено. Както вече се посочи ревизията на задълженото лице е извършена по особения ред при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, 5 и 7 ДОПК. Обосновано съдът не е възприел твърденията на касационния жалбоподател относно даден заем в размер на 30 000 лв на К. И. К.. Представянето на договори за заем по делото (без значение в коя фаза на производство - административно или съдебно) не е достатъчно, тъй като договорът за заем съгласно чл. 240 ЗЗД е реален договор, като за целите на данъчно облагане, е необходимо по безспорен начин да се установи, че заемодателят е имал достатъчно налични парични средства, за да може да предостави част от тях в заем. Съвсем правилно от първоинстанционния съд е посочено, че видно от представения договор за заем, заемополучател в случая е самото ревизирано лице М. Г., следователно той е задължен да възстанови на заемодателя (К. И. К.) заетата сума, а не обратното. В този смисъл няма как твърдените суми, внесени от К. И. К. по сметката на Георгиев да се приемат за "...възстановяван по банков път от заемополучателя". В качеството си на евентуален заемодател на тези дружества, жалбоподателят не е доказал, че е притежавал парични средства, извън необходимите му за живот и осъществяване на търговска дейност като едноличен собственика на капитала на "МИАМА РЕНТАКАР" ООД, поради което обосновано съдът е приел, че началното салдо към 01.01.2009 г. е определеното от приходните органи в размер на 2 500 лв. В тази връзка правилно в съдебното решение е прието, че от свидетелските показания на св. Тасев не може да се направи обоснован извод, че половината от сумите по договори за кредит, изтеглени от "МИАМА РЕНТАКАР" ЕООД, са усвоени и използвани от М. Г. в качеството му на физическо лице Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че тъй като по време на ревизията е бил задържан под стража, е бил лишен от възможност ефективно да защити своите права и законни интереси. Няма нарушение на процесуалните правила - спазено е правилото на чл. 31, ал. 1 от ДОПК на лишено от свобода или задържано под стража лице съобщението да се връчва чрез администрацията на съответните учреждения. Първоинстанционният съд подробно е обосновал правилния извод, че правото на защита на жалбоподателя в нито един момент от ревизионното производство не е било нарушавано и е мотивирал същия с конкретни факти, които не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователни са и доводите на касатора, че в процесния РА липсват мотиви за издаването му, тъй като същите препращат към мотивите на ревизионния доклад. Ревизионният акт отговаря на законовите изисквания за съдържание, посочени в чл. 120 ДОПК, а съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт и изложените в доклада мотиви представляват мотиви на ревизионния акт. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице като неоснователна, Административен съд - гр. П. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация с оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. Димитрова в депозираната по делото писмена защита, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 346, 31 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение