Решение № 7416 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11018/2012 г.

Решение № 7416 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11018/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП), чрез процесуален представител, срещу решение № 3015 от 05.06.2012 г., постановено по адм. дело № 2645/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 835/22.02.2012 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 и чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на Антон Крумов Станков, в качеството му на главен инспектор - заместник-началник на ГПУ-Гюешево от РДГП-Кюстендил при ГДГП - МВР, категория "В". Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Посочено е, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че административният орган не е събрал достатъчно доказателства в хода на дисциплинарното производство. Иска отмяна на решението. Ответникът - Антон Крумов Станков, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената от АССГ фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу Станков е започнало със заповед № 5211/08.12.2011 г. на директора на ГДГП за извършване на проверка относно постъпил анонимен сигнал за извършено нарушение. В него се съдържат данни за неправомерно ползване на служебен автомобил за пътуване до работното място. В справка с рег. № 59399/30.12.2011 г. дисциплинарно-разследващият орган е посочил, че не се потвърждава твърдението в сигнала за това, че без законово основание Станков ежедневно е използвал служебния автомобил за отиване и връщане от работа. С резолюция от 30.12.2011 г. директорът на ГДГП не е приел справката и е указал да се удължи срокът на проверката, както и е посочил въпроси, на които следва да бъде отговорено при извършване на допълнителната проверка. В справка с рег. № 5053/30.01.2012 г. дисциплинарно-разследващият орган е установил, че Станков в нарушение на заповед на директора на РДГП-Кюстендил е разрешил лекият автомобил да се използва 29 пъти за извозване на служители от местоживеене до месторабота, за което се предвижда наказание "порицание". Установено е още, че на 25.11.2011 г. Станков е пропуснал да впише в пътната книжка пътуване по маршрут ГПУ-Гюешево - РДГП-Кюстендил, за което е предвидено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № 835/22.02.2012 г. за налагане на дисциплинарното наказание "порицание" за срок от шест месеца. От представените по делото доказателства съдът е посочил, че изводите, до които е стигнал административният орган са неправилни и необосновани. Прието е, че в хода на дисциплинарното производство не са събрани доказателства относно констатираното от комисия обстоятелство, че Станков е разрешил да се използва служебният автомобил. По отношение на невписването на маршрута в пътната книжка съдът е приел, че не става въпрос за пропуск в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, тъй като такъв щеше да бъде ако изобщо не е попълвана книжката, поради което е отменил заповедта за налагане на наказание. Върховният административен съд - Пето отделение, споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ, залегнали в мотивите на съдебното решение. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно е приел, че административният орган не е събрал достатъчно доказателства в хода на дисциплинарното производство. По делото безспорно е доказано, че служебният автомобил е зачислен на ръководството на ГПУ-Гюешево, от което следва, че Станков е имал правото да го управлява. Установено е, че автомобилът се използва и за проверка и контрол на границата, както и за други случаи на служебна необходимост. От представените данни е видно, че превозването на служителите е инцидентно и няма регулярен характер, което не може да се приеме като нарушение на служебната дисциплина, а още по малко за нарушаване на забрана по заповед на директора на РДГП-Кюстендил, за което Станков е наказан по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че наказаният не е допуснал първото от посочените в заповедта нарушения и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР за санкциониране на служителя не са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнение на заповеди и разпореждания на преките ръководители. В конкретния случай от дисциплинарно-разследващия орган е прието, че служебният автомобил е използван 29 пъти по маршрут гр. Кюстендил - ГПУ Гюешево с разрешението на Станков, като изпълняващ длъжността началник на ГПУ, а в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че автомобилът е използван 23 пъти за извозване на служители. Разминаването в двата документа е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не става ясно точно колко пъти е осъществено вмененото на Станков нарушение. От друга страна обоснован и съответен на доказателствата е изводът на първоинстанционният съд, че използването на автомобила за превоз на служители е ставало инцидентно, без изрично разрешение или нареждане от Станков, при недостиг на местата в служебния автобус, поради което не може да се, че е налице нарушение на служебни задължения, тъй като автомобилът е бил използван по предназначение. В случая касаторът не доказва виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения от страна на Станков, за което следва да носи дисциплинарна отговорност, поради това и неправилно поведението му е квалифицирано като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Обосновано административният съд приема, че ответникът от обективна и субективна страна не осъществява състава на посочените в оспорената заповед нарушения, за което му е наложено дисциплинарно наказание. По делото е безспорно установено, че автомобилът е използван по предназначение, като не се установява виновно неизпълнение на служебните задължения, както и наличие на пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Вмененото на Станков нарушение не може да се счита за пропуск в изучаването и прилагането на разпоредбите за това, че на 25.11.2011 г. не е отразил маршрута на служебния автомобил в пътната книжка. Настоящият състав споделя изводите на съда, че за пропуск може да се приеме само тогава, ако Станков не е изпълнявал въобще задълженията си по чл. 84 от Инструкция МЗ I-83/31.08.1994 г. за експлоатация, планиране и материално-техническо осигуряване на моторните превозни средства, инженерна и бойна техника в МВР. В конкретния случай фактическите констатации на административния орган неправилно са подведени под хипотезата на правната норма. При тези фактически основания в заповедта, обосновано и в съответствие със закона АССГ е приел, че административният орган не е обосновал наличие на съставомерни по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР дисциплинарни нарушения, извършени виновно от Станков, поради което правилно е отменил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. По делото е направено искане от процесуалния представител на Станков за присъждане на разноски по делото. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Главна дирекция "Гранична полиция" следва да заплати на Антон Крумов Станков сумата от 400.00 (четиристотин) лева разноски по делото за касационната инстанция. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, Пето отделение