Решение № 524 от 5.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 2659/2011 г.
ВКСI наказателно отделение05.07.2012 г.докладчик т Пламен Томов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 52 от 24 март 2011 г. по внохд № 157/2011 г. на Русенския окръжен съд.
Мотиви
Решение № 524 от 5.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 2659/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият С. И. Д. е поискал от ВКС възобновяване по реда на глава тридесет и трета от НПК на делото, по което е осъден от Русенския районен съд - като първа инстанция, и от окръжния съд в същия град - като втора. Първоинстанционната присъда - № 6 от 12 януари 2011 г. по нохд № 2443/2010 г., е за обсебването по чл. 206, ал. 3, във р. с ал. 1 НК на металообработваща машина на стойност 105 000 лева ("в големи размери"), собственост на [фирма]-София с управител Р. М., извършено на 14 ноември 2008 г. Наложеното наказание е 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при общ режим и 3 години лишаване от право да се управлява търговско предприятие и да се извършва търговска дейност. Уважен е гражданският иск в полза на търговското дружество, ощетено със стойността на обсебената машина. Присъдата се отнася още до съподсъдимия и баща на Ст. Д. - И. Д., и за извършеното от него документно престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, за което той е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Второинстанционното (въззивно) решение - № 52 от 4 април 2011 г. по внохд № 157 от с. г., е постановено след протест и жалба от името на Ст. Д., и с него присъдата е само изменена, като е намален размерът на лишаването от свобода (на 3 г.) и на лишаването от право (на 1 г. и 6 мес.), а освен това лишаването от свобода е променено в условно с 5-годишен изпитателен срок. Искането по реда на възобновяването съдържа само позоваване на основанията във връзка с чл. 348 НПК, а изходът на делото е видян в алтернативата оправдаване - връщане за ново разглеждане в първата инстанция. Осъденият поддържа искането си и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът в тази инстанция-единствената друга страна, взела участие в него - е за отхвърлянето му и като недопустимо, и като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Би могло наистина да се поддържа процесуална недопустимост на отправеното искане, но пределната му лаконичност от гледна точка на неговото съдържание трябва да бъде схващана по-скоро като косвено признание на правилността на осъждането. ВКС на свой ред също не констатира конкретни недостатъци на въззивното решение (пряко или чрез възпроизвеждането им от присъдата), които да е възможно да попаднат в обхвата на основанията за възобновяване, включително след лично възразеното в тази инстанция от осъдения за липса на облагодетелстване от престъпното разпореждане (за чл. 206 НК е достатъчно само причиняване на щета) или за собствено участие в престъпната дейност (участието на втория подсъдим и на съдружника на осъдения е установено по категоричен начин). Последната преценка не обхваща, разбира се, недостатъците на оспореното осъждане, които не могат да бъдат отстранени, било защото това не е в интерес на осъдения-вж. например отбелязаното от прокурора в тази инстанция незаконосъобразно смекчаване на размера на лишаването от право под размера на лишаването от свобода (срв. П. 1/83-Пл., т. 6, б. "б"), било защото въобще е невъзможно по сегашното дело - вж. например отбелязаното този път от въззивния съд и невзето предвид от обвинението длъжностно качество на Ст. Д.; спорна също така е правната квалификация на извършеното от бащата - съподсъдим Ив. Д. единствено като документно престъпление, въпреки безспорната му връзка с обсебването и възможността да бъде обсъдено като съучастническо със сина му. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение