Решение № 2569 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 236/2015 г.

Решение № 2569 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 236/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на ДНСК, гр. София, срещу решение № 1916/17.11.2014 г., постановено по адм. д. № 650/2014 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касатора с иск по чл. 292 АПК и претенция да се признае за установено по отношение на ДНСК, че заповед № РД-14-693/25.11.2005 г. за премахване на незаконен строеж не следва да се изпълнява, тъй като е изтекла 5-годишната погасителна давност. С обжалваното решение съдът е уважил искането. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че горецитираната заповед за премахване на незаконен строеж, извършен от жалбоподателя, е влязла в сила на 30.12.2005 г. и оттогава до сега не са предприети действия по изпълнението. По силата на § 7 ПЗРАПК за сроковете, които са започнали да текат преди влизането в сила на АПК, се прилагат досегашните разпоредби - по отменения ЗАП. Заповедта е влязла в законна правна сила при действието на ЗАП. Този закон не третира погасителната давност като възможност за преклудиране изпълнението на изпълнителното основание, поради което петгодишният давностен срок следва да тече от 12.07.2006 г. - датата, на която разпоредбата на чл. 292 АПК е влязла в сила. Прието е, че давността е изтекла на 12.07.2011 г., поради което исковата претенция по чл. 292 АПК е основателна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Не може да се направи безспорен извод, че принудителното изпълнение на процесната заповед за премахване на незаконен строеж е погасено по давност. От заключението на назначената в хода на производството съдебно-графическа експертиза се установява, че адресатът на заповедта не е получил същата, подписът върху обратната разписка за връчването й не е положен от него. Решаващият съд неправилно е направил извод, че ищецът е узнал за заповедта от датата на връчването на обратната разписка - 16.12.2005 г. Видно от констативните актове № № 20 и 21 от 2004 г. и 2005 г. е, че ищецът е знаел за започнатото производство, но не са налице данни за момента на узнаване на приключващия производството административен акт - заповедта за премахване на незаконния строеж. От приложените с исковата молба доказателства не може да се установи кога ищецът е узнал за процесната заповед. Приложено е от същия писмо рег. № 94-01-3192-1/25.11.2013 г., стр. 9 от делото, видно от което, в отговор на негово искане за узаконяване на незаконен строеж, находящ се в ПИ 48619.55.678, по КК на гр. Царево, Костадинов е уведомен, че за строежа има започната процедура за незаконно строителство, с издадена заповед за премахването му. Налага се извод, че не са налице достатъчно доказателства относно обстоятелството кога ищецът е узнал, че заповедта е влязла в сила. Това обстоятелство е важно в това производство, с оглед констатиране на началния момент за давностния срок, предмет на иска по чл. 292 АПК. Делото следва да се върне на АС Бургас, който да изследва кога е узнал ищецът за заповед № РД-14-693/25.11.2005 г., с оглед който момент да установи налице ли са твърдените в исковата молба обстоятелства касателно изпълняемостта на основанието по нея. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав